Академик Кирил Тодоров в деня на своята 85-годишнина :“Благодаря на Господ, че ме дари с музика, която е моят живот“

Академик Кирил Тодоров е изтъкнат музикант, диригент, композитор и общественик. Роден е на 6 февруари 1937 г. в мъглижкото село Ръжена. Завършил е цигулка в Музикалната гимназия в Пловдив , а много по-късно и Консерваторията в града на тепетата. 14 години е концертмайстор в Старозагорската опера, композитор в Държавния куклен театър, за две години е главен художествен ръководител на Ансамбъл „Загоре“ и негов кръстник. Повече от 30 години и досега е главен художествен ръководител на Ансамбъл „Зорница“ при НЧ „Св. Климент Охридски -1858“. Над 700 са авторските му песни и обработен фолклор. Има авторска музика на над 40 театрални и над 30 куклено-театрални пиеси. Голяма част от музиката на Ансамбъл „Загорче“ е негово дело. Връх в творчеството му е създаване на легендарната вокална формация „Траяна“ , префасонирана във „Фолк скат бенд“, с които жъне национални и международни успехи. През последните години пише музика за Българския лондонски хор с диригент старозагорката Десислава Стефанова, спечелил наградата на Би Би Си. Освен десетките отличия на фестивали и конкурси за творчество и творческа реализация академик Кирил Тодоров е Почетен гражданин на Стара Загора и носител на званието „Будител на Стара Загора“.

Уважаеми Маестро, според музиковеди и музикални критици, Вие сте сред малкото българи-енциклопедисти в музиката и пръв, който адаптира брилянтно българската народна песен в джазов стил. Какво от огромното Ви творчество, най-много харесвате и цените?

Две са песните, които са заредени с невероятна енергия:“Прощавай, мамо“ и „Янинку“. Тези две произведения носят някаква вътрешна непреодолима сила, която в същото време е наситена с човещина и красота.

„Прощавай, мамо“ се роди от желанието ми да направя песен, по модел на Филип Кутев. Неговият подход много ми хареса. Усетих се в този стил. Усетих, че мога да направя нещо хубаво и го направих.

„Янинку“ дойде изведнъж. Все едно в ръката си имам синджирче, което си въртя безгрижно на пръста. Създадох я на един дъх, без никакви затруднения – и текста и музиката. Понякога се чудя как тъй стават нещата изведнъж? Господева работа. Ако дядо Господ реши да те „включи в контакта“, защото има да ти казва нещо, включи те и ти вземеш, че го направиш . После сам се чудиш на себе си как това нещо си го направил.

Сложни ли са за изпълнение тези две песни?

Не са толкова сложни, ако са попаднали в ръцете на човек, който може да го направи. Който не може да ги направи – да не ги прави и да си гледа другата работа, за да не ги разваля.

Кои са другите Ви песни, които нареждате в собствената си класация?

Има песни, които бях направил за „Траяна“ . След като съм видял какви грешчици имам, при преработката или пък по друг начин ми е звукнало, има доста:“Разболял се млад Стоян“, „Мари, Яно“, „ Връбница“, „Чомпилче“, „Бре, Петрунко“, „Орисници“,“Бело Раде“…Все има неща, в които има нещичко, което е само мое – обработки, адаптации…просто музика. Сега съм написал една нова песен. И в нея има нещо, което е много специално…

Вие пръв в България през 1984 г. адаптирахте българската народна песен в джазов аранжимент. Сега този стил се изпълнява повсеместно от десетки формации и се развива успешно. Какъв е Вашият коментар?

Много се радвам, че такива можещи хора като „Спектрум“, като школата на Лиляна Дойчев в Центъра за личностно развитие в Стара Загора, като бургаският „Фортисимо“ на Милена Добрева, като „Розов свят“ на Веско Божков, учениците на Надя Тончева и много други се реализират в този стил. Всички те ми се обаждат и искат да им напиша песни, но …

Приятно ми стана, че преди дни ми се обадиха от университетското издателство „Неофит Рилски“ Благоевград и поискаха съгласието ми песента „Прощавай, мамо“ да се включи в учебника по писане на партитури като авторска песен. Нека се учат младите.

Маестро, какво е нужно да си добър и реализирал се творец?

Трябва да имаш и вътък и основа, т.е. да си създаден за тая работа, а не зорлян да се мъчиш и нищо да не става. Трябва да си добър и честен човек. Честен към изкуството, към това, което правиш, защото то не е само твое, а е на дядо Господ. Трябва да можеш да се радваш на хубавото. На мравката път да правиш. Трябва да обичаш хората. И всяка вечер, преди да легнеш, да си отправяш молитвата към дядо Господ, че те трае на този свят. Аз всяка вечер и всяка сутрин Му благодаря, че ме дари с музика, която е моят живот… Трябва да си отворен човек за този живот. Иначе животът няма смисъл.

Имате ли обяснение за Вашето творческо дълголетие и блестяща реализация. От наши предишни разговори зная, че почти всички музикални произведения, което сте сътворили, са изпълнени.

Това е най-голямата ми награда. Често си казвам, че не е лъжа това, че съм кадърен да го направя. Щом има такова отражение върху хората, значи съм направил нещо стойностно, нещо, което си заслужава да го има.

Имате ли усещането, че когато седнете пред нотния лист, някой свише Ви води ръката?

Абсолютно! Като че ли слагам щепсела в контакта и започва да ти тече мисълта. Даже не мога да сваря да записвам.

Имам една болежка: Когато стигна до някое място, например някаква модулация и започват да ми идват нови и нови идеи. Направя го веднъж, направя го втори пъти, трети, четвърти, пети път…и се чудя кой вариант да взема. Иде ми да ги напиша пет различни неща…Ще взема да ги раздавам на хорове и ансамбли…Другото като че ли е то е хубаво и т.н.

Не знам дали съм богоизбраник, но сигурно той ме наблюдава и ми се заканва, защото трудно сядам пред пианото, а трябва да пиша по някоя нотичка… Сега ми се върти в главата за бургаските момичета и момчета от „Фортисимо“. Браво на ръководителката им Милена Добрева.

Маестро, на Вашите 85 години сигурно вече знаете, кое е най-важно в живота?

Най-важното и най-хубавото нещо е семейството. Ако не е моята съпруга Берта, аз съм за никъде. Толкова верен и предан човек е, толкова всеотдайна съпруга, майка, а сега и баба на нашата Карина. Най-важно е да ти е здраво семейството. Хората ти да са около тебе. Да имаш приятели. Има и едно голямо нещо, това е да повярваш в онова, което дядо Господ ти дава, да следваш пътя, който Той ти показва.

Как си поддържате в изправност духовното и физическото здраве, маестро?

Пак повтарям, че ако не е до мене Берта, съм за никъде. Тя се грижи за всичко. Как го прави не ми е ясно. Много съм й благодарен!

Мисля че духовното здраве се поддържа от любопитството към живота, към света. Ако това го няма -човекът е умрял. Всеки божи ден откриваш красотата на живота и на света.

Академик Тодоров, завидни неща сте постигнали в този живот – и върхове и признания. Песните Ви се изпълняват и на петте континента на земята. Имате здраво и хубаво семейство. Почетен гражданин сте на Стара Загора . Носител сте на най-високото отличие на Съюза на българските музикални и танцови дейци – „Кристално огърлие“, Будител сте на Стара Загора, имате уважението и признанието на културната общественост, името Ви се произнася с респект и преклонение. Какви са намеренията Ви за следващите 15 години до 100-те?

Много искам да направя много неща, но хубаво е артистът да почувства кога да спре, за да не тръгне часовникът обратно. От друга страна, дядо Господ се разсмива, когато ние си правим дългосрочни планове. Затова ден за ден, каквото Господ нареди, това ще е !

Маестро, от все сърце Ви желаем здраве, дълголетие и вдъхновение! Честит и благословен рожден ден!

Въпросите постави Росица Ранчева