Манастирът Сумела в Турция – любопитно

„Света Богородица Сумела“ (на гръцки: Παναγία Σουμελά, на понтийски: Παναΐα Σουμελά, на турски: Sümela Manastırı) е православен манастир, намиращ се в планината Карадаг (на гръцки Мела) в Понтийските планини, в долината Мачка, вилает Трабзон,Турция, на 46 km от град Трабзон.

Сгушен в  стръмна скала на височина от около 1200 метра, с изглед към долината Алтъндере (Altındere), манастирът Сумела е един от най-старите православни манастири в света и днес е популярна туристическа атракция в Турция. За да се насладите на тази гледка, трябва да стигнете до областта Трабзон (Trabzon Province) в североизточната част на Турция.

Този манастир е създаден в чест на Дева Мария или Черната Богородица от Сумела. Няма точни исторически данни за това, но се твърди, че манастирът е създаден през 386 г. от двама свещеници – Варнава и Софроний, които открили чудотворна икона на Богородица в една от планинските пещери и това ги мотивирало да останат в местността и да построят храма.

Според легендата, св. ап. и ев. Лука нарисувал тази икона и след смъртта му иконата била изпратена до Атина. Но през управлението на император Теодосий I иконата пожелала да напусне Атина и била отнесена от ангели от Атина в Трабзон, където я оставили в пещерата, за да я намерят Варнава и Софроний.В центъра на манастира имало лечебен басейн, в който водата падала от 30-4о- метра.

Не само християни, но и мюсюлмани идвали в продължение на векове, за да търсят изцеление, предлагайки богати дарове на манастира. Сумела е гръцкото име на манастира, основан в чест на Пресвета Богородица. Има две теории защо манастирът се казва Сумела. „Мела“ на гръцки означава тъмен или черен. Това може да се отнася до черната гора и планината, където е построена църквата. Но може да се отнася и за иконата на Светата Дева, защото тя е твърде тъмна, дори може да се каже, че е черна. Също така, заради манастира, планината е известна като „Орос Мела“ (Черната планина).

В 6 в., през управлението на император Юстиниан, манастирът е възобновен от един от офицерите на императора – Велизарий. През 13 в. Трабзон и околностите започнали да се оформят като отделна държава от Византия под управлението на династията на Комнините – Трапезундска империя. Трабзон бил тяхна столица, а те се титулували като истински наследници на Византия. През управлението на Алексей Комнин III (1349 – 1390), манастирът бил устроен в сегашния си вид и получавал годишна издръжка от императора.

По време на Отоманската империя, манастирът се запазва, тъй като султан Мехмед II бил толкова пленен от скалната постройка и освен, че не го разрушил, той му осигурил специален статут и привилегии, които  продължили да се спазват и от следващите владетели на тази територия.

Следва период, в който Сумела е превзет от Руската империя, която окупира района около Табсон през 1916 до 1918 г., но в края на Втората световна война, гърците се налага да напуснат турската територия.

Основните елементи на манастирския комплекс са скална църква, няколко параклиса, кухни, монашески стаи, къща за гости, библиотека и свещен извор, почитан от православните християни. Влиянието на турското изкуство може да се наблюдава в проектирането на шкафове, ниши и камините в помещенията на сградите около двора. Стенописите на църквата, които са рисувани на три нива в три различни периоди, датират от началото на 18-ти век.

Вътрешните и външните стени на църквата и стените на съседния параклис са украсени със стенописи, датиращи от времето на Алексий III. Те изобразяват предимно библейски сцени и разказват историята на Христос и Дева Мария.

Поради човешката намеса и вандализъм са повредени голяма част от стенописите, като някои от тях са изцяло унищожени. И все пак това място остава уникално и красиво, не само заради историята си, но и заради местонахождението си. Често манастирът е скрит от погледите на хората под гъста мъгла, което го прави още по-мистичен…