Ако беше жив, днес Владимир Висоцки щеше да празнува 84 години

Той беше сексимвол, съветският Кърт Кобейн, чиято звезда блестеше ярко и бързо изгоря. Уникален във всичко. Не можете да сбъркате гласа на Владимир Висоцки с никой друг: той прогаря душата ви.

Роден в бедно семейство в Москва през бурната 1938 г., Владимир Висоцки се превръща в изключително талантлив певец, композитор и актьор. Сред най-добрите му роли в киното са капитанът от милицията в телевизионния сериал „Мястото на срещата да не се променя“, офицер от „Бялата армия“ в „Служили двама другари“ и Дон Жуан в „Малки трагедии“. Най-известната му роля в театъра е Хамлет в постановката на театър „Таганка“ – прогресивната сцена на Москва през 1960-те и 1970-те години.

Всичко, което прави Висоцки – независимо дали е в театъра, дали пее или просто живее – е направено с „надрыв“ (в превод от руски – болезнено напрежение). Това състояние се определя като много силно напрежение, обхващащо всички чувства, емоции и жизнена сила на човека. Умира твърде млад – на 42 години, на върха на славата си. За съжаление има и тъмна страна и животът му е помрачен от алкохол и наркотици. На 25 януари 2022 г. той щеше да  навърши 84 години.

Животът му много прилича на живота на холивудска филмова звезда. Той винаги е имал скъпи коли, модерни кожени якета и, разбира се, най-красивите жени. Последната му съпруга е френската актриса Марина Влади, а да си женен за чужденка е нещо, което е пораждало завист у всеки съветски мъж.

Висоцки композира почти 600 песни, които изпълнява на китара. Песните му никога не са били официално разрешени в Съветския съюз. Той е официално признат само за театрален и кино актьор. Няма право законно да записва музика. Е, и какво от това? „Дори без плакати и листовки, всеки знаеше, кога и къде ще бъде следващият му ъндърграунд концерт“.

В нощта на 24 срещу 25 юли 1980 г. в 4 часа сутринта „Володя“, както повечето наричат Висоцки умира.

Поет, писател, актьор и бард: песните на Висоцки се превръщат в нова „енциклопедия на руския живот“, а официалните власти го игнорират до периода на перестройката. И чак тогава започват да обръщат внимание на факта, че този човек се превръща в една от централните личности на руската култура на 20 век, оказала силно влияние върху формирането на възгледите на немалка част негови съвременници и следващите поколения.

През 2017 г. Всеруският център за изследване на общественото мнение (VTsIOM) проведе проучване, за да определи в класация големите идоли на ХХ век за руснаците. Анкетираните поставят на първо място Юрий Гагарин, Владимир Висоцки на второ и Георгий Жуков на трето. Само 1% от анкетираните признават, че чуват името Висоцки за първи път. 47% споделят, че го обичат, най-вече като певец, 13% – като театрален и филмов актьор, 25% – като поет. 

За малкото години живот, Висоцки получава огромната подкрепа на хората и никаква такава от официалната власт. За него няма „експертна“ оценка, че е поет, макар много руски поети да го подкрепят открито. Не дочаква оценката, която биха му дали, ако беше останал дълголетник, но това може би прави фигурата му още по антисистемна и бунтарска, разкъсваща структури и категории, в които сме свикнали да поставяме изкуството.

Бунтар, романтик, борец за истината и просто велик поет, без когото културата нямаше да е същата. Така той живее и днес, оставяйки верен „неполовинчато“ на своето призвание.

Когато умира, Москва е Олимпиада. Излиза кратко съобщение във вестник „Вечерна Москва“ – „Поетът умря“, след което главният редактор на вестника е уволнен. И без тези редове, въпреки Летните олимпийски игри, страната вече е знаела. Хиляди, хиляди, хиляди се стичат в Москва, за да се сбогуват. Пред театър „Таганка“, където е работил, се стичат огромни тълпи от хора, за да поднесат своята почит. В деня на погребението му хора има дори по покривите на съседните сгради.

След 42 години след кончината му, изглеждат невъзможни опитите някой да се превъплъти в самия Висоцки. Не можеш да се опитваш да го имитираш, освен ако не си той.

Биография

Владимир Висоцки е роден през 1938 г. в Москва. През 1955 г. постъпва в Московския инженерно-строителен институт, но напуска, за да постъпи в Московското театрално училище. В началото на 1960-те г. записва своите първи песни, които по-късно могат да се чуят от всеки прозорец в Съветския съюз. През 1964 г. Висоцки се присъединява към трупата на театър „Таганка“, където остава до края на живота си. Той участва в редица култови представления и филми, включително „Мястото на срещата не се променя“ и „Малки трагедии“. Висоцки умира в съня си на 25 юли 1980 г., вероятно от сърдечен удар, причинен от алкохолизъм и пристрастяване към морфина.

Dolap.bg