Аплодисменти за световната премиера на документалния филм „Гео Милев в лабиринта на времето“ в Стара Загора

На 15 януари 2022 г. , навръх 127 -ия рожден ден на уникалния поет и преводач Гео Милев, в Регионална библиотека „Захарий Княжески“ се състоя световната премиера на документалния филм „Гео Милев в лабиринта на времето”. Любопитството , уважението и респектът към Гео препълниха залата с ученици от ППМГ „Гео Милев“ и много граждани. Режисьорът, съсценарист и продуцент на лентата Костадин Бонев представи постановъчния екип – сценарист – Константин Петров, консултант – Георги Янев, оператор – Алекс Самунджи, монтаж- Донка Иванова и изпълнителния продуцент Тони Тодоров. На премиерата присъстваха още писателят Христо Карастоянов, чиито нашумял роман „Една и съща нощ“ е една от провокациите за създаването на филма, проф. Владимир Сабоурин – преподавател по западно европейска литература и „гласът“, който представя зад кадър обяснителния текст актрисата – старозагорка Койна Русева.

80-минутната лента се извъртя като миг, при абсолютно внимание и владеене на публиката. Показани са жестоки, покъртителни истини от нашата недалечна история. През 20-те години на миналия век в България се води необявена, но изключително брутална война. Жертвите на политическите убийства и терора без съд са над 5000 българи. В кървавия хаос на 1925 г. е погубен най-екстремният и ярък поетически талант, който България има – Гео Милев. За да остане без отговор въпросът, който и днес не ни дава мира:Защо неговият глас е бил непоносим за официалната българска власт?

Всъщност след капитулацията на България на 29 септември 1918 г. , войната за българите продължава още осем години. В тази война българи избиват българи- по улиците и в домовете, в тъмна доба или денем, пред жените и децата на жертвите. Сухата хронология може да стъписа мнозина:оранжевият терор на Александър Стамболийски, Деветоюнският преврат на Военния съюз, септември 1923 г., април 1925 г. и последвалия бял терор. 5000 българи са по-малко.

Документалният филм „Гео Милев в лабиринта на времето“ поставя в центъра на действието социалната ангажираност на българската интелигенция в периода 1923-1925 г. и неразривната връзка между творчество и гражданска позиция.

Гео Милев недвусмислено заявява:“Не можеш да бъдеш поет, ако не болееш за живота, който те заобикаля. Но в трудните времена, когато смъртта се разхожда по софийските улици, гласът на Гео е самотен. Пригласят му неколцина – Йосиф Хербс, Христо Ясенов, Сергей Румянцев, Антон Страшимиров. Единствено Страшимиров, патриархът на българската литература след смъртта на Иван Вазов, ще оживее в онези тъмни години. Другите ще попълнят многобройния взвод на безследно изчезналите.

Ако днес, 95 г. след събитията, в нашето съзнание продължава да битува клишираната представа за идеологически сблъсък между фашисти и комунисти, това има своите причини. Това е очевидно. Антипод и на двете идеологии е демокрацията. Казал го е анархистът Георги Шейтанов в забранената книжка 7-8 на онова същото списание „Пламък“. А Шейтанов е заклан от цивилните помагачи на официалната власт в същата нощ, в която с един удар е пръснат черепът на Гео Милев. Поетът, който ние българите, не можахме да опазим.

Филмът ни среща с Мила, съпругата не Гео, с майка му, с баща му Милю Касабов, който финансира всички начинания на талантливия си син, който прави всичко възможно след като шрапнел отнася част от черепа му, заедно с дясното око, да го лекува. Запознаваме се с анархиста Георги Шейтанов, с когото Гео избистря идеологията си и продължава да реализира редакторските си амбиции.

Има нечовешки кадри, на които през 1954 г. по време на съдебен процес, палачите на Гео и други българи спокойно разказват за механизма на екзекуциите. Шестима от тях получават първоначално смъртни присъди, веднага заменени с доживотен затвор, в последствие също отменени и умират от естествена смърт в леглата си.

Във филма има няколко коментари с изявени личности за Гео и лабиринта на времето, през което той минава:

„Със сигурност Гео Милев е един от малкото български творци, които наистина се движат в абсолютен синхрон с това, което се случва в голямата литература,- споделя проф. Владимир Сабоурин.- Т.е. необичайното за българската литература догонване. Гео Милев не е догонвал, а се е движил в най-бързата лента на световната поезия. И това със сигурност е уникално за българската култура. Аз лично не познавам друг български поет, който по такъв абсолютен начин да е в синхронен на световната поезия“.

Театралният режисьор Иван Добчев споделя:“Аз се припознах в Гео. Разбира се, много ми помогна Христо Карастоянов с неговия невероятен роман „Една и съща нощ“. Напоследък се опитвам да се припознавам в това, което прави Героят, който изследвам, с който се занимавам, опитвам се да вляза в него, да мисля като него, да усещам като него. Да започна да виждам не това, което ме заобикаля, а неговата реалност, неговите видения и фантазии.“

Другият театрален режисьор Маргарита Младенова разсъждава така:“Той е пожертван. Защото е бил страшно самотен за това, в което е настоявал. Кой го е пожертвал? Интелигенцията е оставила той да бъде пожертван. За мене това е големият проблем. Ние оставяме нещата да се случат, и след това – много загрижено коментираме. Това се случва постоянно, защото не е било направено необходимото тези отсреща да имат респект. Или да внимават повече за този човек.

За техните мерки ти не можеш да отговаряш. Но за общата мярка – чакай малко! Тука има поет! Не може така с него- затова трябва да се намесиш.“

Писателят Христо Карастоянов:“Книгата е единственото изкуство, което дълбае в разума ти. Затворен сам вкъщи, под нощната лампа, ти четеш. И може да не излезеш на барикадите, но вече знаеш какво става. А властта знае, че ти знаеш И затова предпочита писменото слово да бъде по някакъв начин дискредитирано, а ако може да бъде и унищожено- чудесно! Никоя власт не обича нейният електорат да притежава ум и разум. Това е опасно. Най-добре го е казал, разбира се, Оруел, но…Същото го казва и Гео Милев през 1924 г.“

За силно въздействащия филм допринася много изпълнението на артистите Милена Ерменкова, Ованес Торосян и Станислав Кертиков.

Организатори на събитието са Община Стара Загора, Къща музей „Гео Милев“ и Тривиум Филмс.

Росица Ранчева