„Трите изстрела“ вдигнаха високо летвата на ДТ „Гео Милев“

На 11 януари 2022 г. , при голям успех, Драматичен театър „Гео Милев“ Стара Загора представи първата си за годината премиера – криминалната пиеса „Трите изстрела“ от Агата Кристи. Режисурата е на Невена Митева, а сценографията – на старозагорката Мария Диманова. Музиката е на Георги Генов . Преводът е на Александър Диков .

Действащите лица и изпълнители са едни от любимите артисти на театъра: Светла Тодорова в ролята на Лора Верне (35-годишна,  съпруга на убития Ришар Верне. Красива и представителна, малко достойна за съжаление); Александър Бориславов-Мишел Старо (на 40 години, спокоен, приятен човек с определено очарование, погледът му е малко наивен, но хитър, дяволит); Галя Александрова – Марго Верне (68-годишна, майка на Ришар. Представителна. Аристократка. Авторитетна.) ; Миленка Сотирова -Ивон Берар (30-годишна, медицинска сестра. Красива и амбициозна. Изключително чувствителна); прекрасният Илчо Димитров -Франсоа Верне (на 17 години. Син на Лора. Нежен и чувствителен, но изнервен); Жоро Райчев – Жулиен Ферон (40-годишен индустриалец, занимаващ се с политика, твърде съблазнителен, сноб); Христофор Недков – Капитан Симоно (от полицейското управление. Вечно недоволен, хитър, лукав).(Определението на действащите лица е по автор. б.м.)

Първото впечатление при вида на откритата сцена беше за богаташки дом на учен. Всички стени от пода до тавана са библиотека с книги. Навсякъде мека мебел, много картини, барче, скъпи питиета. С една дума – лукс. След изгасване на светлините и начало на действието, сред светкавиците и гръмотевиците, изтрещяват три изстрела…Осветлението светва и млада, красива жена, по нощница, държи в ръка пистолет…Влиза непознат мъж, който обяснява, че се е заблудил в бурята, а колата му е заседнала. Той моли за телефон, за да потърси пътна помощ…И се натъква на убит възрастен инвалид в количка.

Чисто по маниер на Агата Кристи се завихря ситуация, в която всеки от героите би могъл да бъде убиецът.

„Трите изстрела“ не е просто криминале със заплетена интрига, която почти докрай остава неразгадана. Зад криминалния сюжет се разкриват сложни човешки взаимоотношения, които показват, че във всеки персонаж живеят най-малко две личности. Че думите и делата им се разминават. Че рано или късно, скрито-покрито не остава и всеки грях се наказва.

Навярно режисьорката Невена Митева е влюбена в криминалната палитра на Агата Кристи, защото я обиграва максимално, насища я с нови дейности и послания. Макар и цели два часа, представлението се гледа на един дъх, все в очакване на нещо да се случи и да се разкрие убиецът. Действието се развива много динамично, експресивно, завладяващо. Разбира се, голяма е заслугата за това на артистите, които по всичко личи, се потапят напълно в ролите на своите герои.

Не може да се каже кои са главните действащи лица и изпълнители, защото всички са равнопоставени по автор, а и по постижения – характерни, талантливи, всеотдайни, завладяващи.

И в други роли младият Илчо Димитров е защитавал пълноценно ролите си, но мисля, Франсоа Верне ще му бъде коронна и може с нея да кандидатства за награда. Трудно е да се разбере колко точно 17-годишният Франсоа е луд и колко се прави на луд. Той „побърква“ с поведението си всички в къщата на убития, и в същото време им прави точна характеристика с ирония, сарказъм и болка.

Галя Александрова е отново в стихията си на свекърва, този път като „кралица“ Марго – аристократка в началото на есента си, която знае всичко за всички, знае начините за подкуп, знае за поведението на убития си син, който според нея получава заслужените три изстрела, знае за връзката на снаха си Лора с депутата – индустриалец Жулиен Ферон. Една горда французойка, която до голяма степен дърпа конците в дома си, но…

Много пълнокръвен образ изгражда Миленка Сотирова като медицинската сестра Инон Берар. Познала напълно порядките в богаташкия дом, с предизвикателна красива външност, младата жена с търпение и постоянство е готова на всичко, само и само да запази доходите си и да се устрои добре в живота. С поведението си актрисата внася свежи нотки в тягостната атмосфера на взаимно дебнене и неясноти.

Александър Бориславов „сменя“ няколко пъти поведението на Мишел Старо. В даден момент той става двигател на разнищване на престъплението, флиртува с Лора и Ивон, демонстрира уважение към мадам Марго Верне, изпълнява успешно ролята на следовател, докато …

Дали навсякъде по света депутатите – индустриалци като Жулиен Ферон са все малко непоследователни, непостоянни, готови заради властта, към която се стремят, да се откажат от любовта, от приятелството, от честта, но Жоро Райчев представи такъв образ – човек на когото не може да се разчита.

Капитан Симоно на Христофор Недков е изобретателен и жизнерадостен, малко отнесен, готов да направи всичко редно и нередно, за да се издигне в полицията, да уреди и родата си в някакъв бизнес. Агата Кристи винаги обрисува полицаите с нейната широка иронична усмивка.

Многопланов и пълнокръвен образ на Лора Верне изгради актрисата Светла Тодорова. С еднаква сила тя е любеща майка, готова на всякакви унижения и обиди в името на сина си. Изстрадала от съпруга си, тя обича силно и безрезервно Жулиен. Готова е на саможертва – да поеме риска за трите смъртоносни изстрела по съпруга й, за да го предпази. Тя е чувствителна, открита, състрадателна, умна…Всъщност Лора „разшифрова“ името на убиеца.

Кой е той? Публиката ще разбере, когато отиде на следващите представления.

Освен крими-напрежение, има много ясно изразени послания – да бъдем човеколюбиви, да осъзнаем цената на прошката и на покаянието.

Мисля, че „Трите изстрела“ е високо постижение в репертоара на Старозагорския драматичен театър „Гео Милев“. Аплодисменти!

Росица Ранчева