Напусна ни поетът Стойчо Маджарски

На 4 януари 2022 г., на 82-годишна възраст, ни напусна Стойчо Маджарски. Брилянтен майстор на поетичното слово, блестящ журналист, изящен автор на проза и ценен преводач от руски език, с ярко присъствие в старозагорския поетичен небосклон. С многостранна дейност и обществени ангажименти, в които влагаше еднаква отговорност, принципност и всеотдайност. Безрезервно отдаден на каузата, наречена Читалище, той бе председател на НЧ „Съзнание 1900“ в село Казанка повече от десетилетие, а до края на жизнения си път остана съпричастен към неговата дейност!

Стойчо Маджарски (Стойчо Митев Стойчев)- български поет, прозаик и преводач, е роден на 22.02.1939 г. в старозагорското село Маджерито. Завършва средното си образование в Стара Загора (1957) и българска филология във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий” (1980). Работи в Коми – АССР като директор на Дом за култура, журналист в българския вестник и телевизия (1972-1990). Бил е заместник- главен редактор на сп. „Участие” и завеждащ редакция в Радиовъзел – Стара Загора. Има публикувани стихотворения във в. „Септември”, „Литературен глас”, в сп. „Участие”, „Птици в нощта”, „Кула”, „Съвременност” (Македония) и др. Работил е и като главен редактор на в. „Синя поща” и на сп. „Птици в нощта”, излизало в Стара Загора (1999-2004). Бил е отговорен секретар на в. „Литературен глас”. Носител е на наградата за литература и изкуство „Николай Лилиев”, голямата награда на Съюза на руските писатели през 2008 г. – „Златен Есенински медал”, на Петнайстата награда „Золотая муза” (2009), на орден „Кирил и Методий” – II степен и още десетки отличия. Член е на Съюза на свободните писатели.

Автор е на 23 книги, 11 от които с поезия – „Вик от тайгата” (стихове, 1989), „Смях без мито” (хумор, 1990), „Бяла магия” (1992), „И все душата ми е жадна” (1994), „Докато дойде денят” (1996), „Врата” (1997), „Звездни бързеи” (1999), проза – „Под сянката на студения паралел. Сборник документални разкази” (2001) и др. Преводи: „Ще си издигна паметник неръкотворен. Избрана лирика от А. С. Пушкин” (19990, „Щом горя, до пепел нека бъде!… Избрани стихотворения от С. А. Есенин” (2000), „Тъжните славеи на Русия” (2013) и др. Превежда и от френски език. Живее в с. Казанка, община Стара Загора.

Оставаш в сърцата ни, поете! Светъл да е пътят ти!

Поклонението и погребението на Стойчо Маджарски е преди обед в село Казанка.

Редколегията на Долап.бг изказва съболезнования на семейството на поета за безмерната загуба на стожера на фамилията му.