Прабългарският древен календар
Честита Новата 7531 година според българското летоброене
Българският народ е имал свой собствен слънчев календар, който е използвал до падането си под турско робство.
Преди календара на маите, преди китайския календар, преди юлианския, преди григорианския е българският календар.
Това е голям интелектуален и научен труд на хора, които са живели хиляди години преди Христос. Българският календар е по-точен и от Григорианския календар и само с няколко секунди се различава от астрономическия календар.
За летоброене по нашите земи е използвана ера, която се наричала “българска”. Начало на българското летоброене е 5504 г. пр. Хр. Прави впечатление, че терминът “ОТ СЪЗДАВАНЕТО НА СВЕТА” е с начална датировка, която съвпада с края на геологическата катастрофа в Черно море. Натрупаните изследователски резултати все по-убедително сочат, че прабългарите /българските предци/ са били едни от обитателите на черноморския регион преди геологическата катастрофа, т.е. Потопа в Черно море (5500- 5600 г. пр. Хр.), и че те са едни от най-древните носители и пазители на системата от писмени знаци и календарни познания.
Прабългарският календар е слънчев. Годината е започвала в най-късия ден (зимното слънцестоене, около 21 декември). Този ден не е участвал в никой месец, не е включен и в никоя седмица. Той е бил самостоятелна календарна единица – нулев ден, Ени-Алем. Сега се нарича Енин ден или Eднажден. Останалите 364 дни от обикновената (невисокосна) година се разпределяли в четири еднакви тримесечия (сезона) по 91 дни или 13 седмици. Това е позволявало годината, както и всеки сезон,да започват винаги в неделя – първия ден от прабългарската седмица.
Първият месец от всеки сезон има 31 дни, останалите два – по 30. Всяка четвърта година е високосна – от 366 дни. Тя се различава от обикновената единствено по това, че след шестия месец съдържа втори нулев ден (Ени-Джитем). Годините са групирани в дванадесетгодишни и шестдесетгодишни цикли.
Древнобългарската календарна система се състои от 2 инструмента – оригинален годишен календар и 12-годишен циклов календар, които фиксират абстрактно върху черупка на костенурка движението на съзвездия, оприличени на животни от бита. Всяка година в дванадесетгодишния цикъл, който е свързан с периода на обикаляне на Юпитер около Слънцето (11,86 години) , носи името на някакво животно. Часовете, месеците и зодиакалните цикли също така носят имената на тези животни.
Една от разликите между Българския и Китайския календар:
Българският Китайският
Свиня 1
Мишка 2 1 Мишка
Вол 3 2 Вол
Барс4 3 Барс
Заек 5 4 Заек
Змей 6 5 Змей
Змия 7 6 Змия
Кон 8 7 Кон
Маймуна 9 8 Овен
Овен 10 9 Маймуна
Петел 11 10 Петел
Куче 12 11 Куче
12 Свиня
През 1976г. Учени от ЮНЕСКО обявяват Прабългарския календар за най-древния и най-точния в света. Те изчисляват, че когато е бил създаден, слънцето е било в съзведието Сомор (Мишка) според календара.
Използвана е информация от книгата “Българският календар” на инж. Георги Кръстев, инж. Тодор Целов, инж. Бойко Михайлов, к.т.н. доц. инж. Янко Божинов, инж. Димитър Боянов.
