Изложба „Български паметници под закрилата на ЮНЕСКО“ откриха в Казанлък

„Български паметници под закрилата на ЮНЕСКО“ е мотото на изложба ,която се откри в Казанлък, съобщи д-р Пламен Петров, директор на Градската художествена галерия. Тя се организира от екипа на Държавния културен институт при Министъра на външните работи в лицето на Снежана Йовева-Димитрова, съвместно с Община Казанлък и Художествената галерия в града. Акцентът в изложбата е представянето на уникалността и красотата на българските паметници, включени в списъка на обектите от световното културното и природно наследство. Изложбата ни дава поглед през обектива на Иво Хаджимишев върху седем обекта от културното наследство на страната ни, два обекта на природното наследство и един сериен обект, в който е включена и България. Посетителите на експозицията могат да се насладят на гледки от вековните букови гори на резерватите в Национален парк „Централен Балкан“ като част от сериен обект на ЮНЕСКО „Старите и вековни букови гори на Карпатите и други региони в Европа“, Ивановските скални манастири, Природен резерват „Сребърна“, Свещарската гробница, Мадарски конник, Национален парк „Пирин“, Боянската църква, Стар град на Несебър, Рилски манастир и разбира се – популярната по целия свят със своите впечатляващи стенописи – Казанлъшка гробница. Те са представени чрез професионални художествени фотографии и триезични научно издържани текстове: български, английски, френски. Експозицията е част от международното отбелязване на 75-годишнината от основаването на ЮНЕСКО и 65 години от българското членство в нея.

Темата за опазването на световното културно наследство се свързва с една друга важна за историята на българската култура личност – Николай Рьорих още през 30-те години на миналия век, припомни д-р Пламен Петров. Именно той инициира приемане на международен договор за опазване на всички културни ценности, създадени от човечеството. Изповядваната от интелектуалеца идея, че „всяко пренебрегване на прекрасното, на културата донася разрушение и разложение. И обратното – устремът към културно строителство е създал всички блестящи епохи на Възраждане“, обединява хиляди творци, учени, политици по целия свят. Н. Рьорих е и двигател за подписването на първия по рода си международен договор за защита на културните ценности, на художествените и научните институции и техния персонал в мирно време и по време на въоръжени конфликти. През 1930 г. проектът на документа, станал известен като Пакта „Рьорих“, е одобрен от Комитета по въпросите на музеите към Лигата на нациите. Сетне в Ню Йорк и Париж се учредяват комитети за Пакта „Рьорих“, а в Брюж (Белгия) е основан Международен съюз на Пакта. Провеждат се три международни конференции – две в Брюж през 1931 и 1932 г. и една във Вашингтон. В последната вземат участие представители на 36 държави. Така се стига до 15 април 1935 г., когато Пактът „Рьорих“ е подписан в кабинета на президента на САЩ Франклин Рузвелт във Вашингтон от представители на 21 държави, сред които САЩ, Аржентина и Чили. При подписването на документа Ф. Рузвелт отбелязва: „Този договор има духовно значение, което е много по-дълбоко от изразеното в самия текст.“ Навярно за това около идеите на пакта се обединяват личности като Ромен Ролан, Бърнард Шоу, Алберт Айнщайн, Хърбърт Уелс, а сетне този документ се превръща в основа на юридическата рамка на конвенцията на ЮНЕСКО за защита на културни ценности.

В България идеите на Пакта също намират приемственост и през 1930 г. по инициатива на художника Николай Райнов е образувана Българска асоциация „Рьорих“, в която логично активно се включват колегите му Борис Георгиев и Васил Стоилов. През 1935 г. е създаден и Български комитет за пакта „Рьорих“, имащ за цел да спомогне за присъединяването на страната към споразумението. Политическата ситуация в държавата и сянката на предстоящата война прекъсват реализацията на идеята. Разговорът за опазването на културното наследство обаче не е забравен и на 17 май 1956 г. България се присъединява към Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО). Именно в този период започва активна политика от страна на държавата за опазване на културното наследство по днешните български земи. След Първия конгрес на българската култура започва изготвянето на проектозакон за опазването на културното наследство, който става факт през 1969 г., когато е приет Законът за паметниците на културата и музеите. Три години по-късно е изработена и Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство, която инициира и учредяването на Комитет на световното наследство, ангажиран със съставянето и актуализацията на Списък на световното наследство. С разпореждане № 13 на Бюрото на Министерски съвет от 4 февруари 1974 г. текстът на Конвенцията, известна днес като Парижка, е приет и от България, а през 1979 г. четири исторически забележителности от страната са включени в листата на Световното наследство – Боянската църква, Ивановските скални манастири, Мадарският конник и Казанлъшката тракийска гробница. Няколко години по-късно са вписани и останалите обекти, които и до днес продължават да са под закрилата на ЮНЕСКО. В опит да запознае широката публика с този дълъг извървян успешно път и със световното богатство, към което понякога нехаем самите ние като общество, а и като държава, се открива и изложбата „Български паметници под закрилата на ЮНЕСКО“. Тя вече беше показана извън пределите на страната ни и предстои да пътува и по други точки на света.

Д-р Румяна Лечева, БТА