Ректорът на Тракийски университет доц. д-р Добри Ярков:“Ще издигнем Тракийски университет на ново дигитално ниво!“

От 27 декември 2021 г. започна третата година от мандата на доц. д-р Добри Ярков като ректор на Тракийски университет, Стара Загора. Той е роден на 2 юни 1960 г. в Стара Загора. Завършил е Първа гимназия „Христо Ботев“ и „Ветеринарна медицина“ във ВЗВМ Стара Загора през 1983 г. 4 години е практикуващ ветеринарен лекар, военен лекар и след спечелен конкурс става асистент по Генетика. Доктор е по научната специалност „Генетика“. Доцент е по Генетика и преподава на студентите по Ветеринарна медицина, Генетика и Развъждане на домашните животни. Научните му интереси още са в областите „Молекулярна биология“, „Частно животновъдство“, „Екологична генетика“, „Естествен и изкуствен мутагенез и аклиматизация на животните“. Има десетки публикации в научния печат. 12 години е бил помощник ректор при двама ректори – проф. Светлин Танчев и проф. Иван Станков.

Доцент Ярков, от 27 ноември 2021 г. започна третата година от мандата Ви като ректор на Тракийски университет. С какво ще запомните изминалите две години?

За голямо съжаление и двете години преминаха в пандемична обстановка. Само първите три месеца – от 27 ноември 2019 г. до началото на месец март 2020 г. бяха в нормална обстановка. От тогава до сега се борим с времето.

За радост, почти всички ангажименти, които бях поел, изпълняваме по график – и в областта на образователната, и в научната част на университета. Не съм очаквал, че за две години в тази сложна обстановка ще сключим договори за съвместна дейност с шест водещи университети в Германия – Хановер, Лайпциг, Гисен, Пасао, Мюнхен, Карлсруе. Проектите са активни и действат. На база сключените договори спечелихме много сериозен проект за 5 млн лв. за модернизация на висшето образование. Целта ни е да издигнем Тракийски университет на ново дигитално ниво.

Какво по важност поставяте на първо място от това, по което работите и очаквате огромна ефективност?

Най-важният проект, който ще промени през следващите години целият профил на аграрния сектор в България е Националната научна програма „Интелигентно животновъдство“. Тук имаме невероятния шанс да преминем в нова ера на развитие на животновъдството в България – дигиталната ера. Затова сме тръгнали по пътя за роботизиране на системите за хранене, доене и почистване на животните. Вече са поръчани и очакваме в най-скоро време първите роботи. На предстоящия Академичен съвет ще променим и името на нашето учебно-опитно стопанство. То вече не изпълнява досегашните функции. Ще се преобрази в Академичен технологичен комплекс. В него ще бъдат създадени демонстрационни центрове. Тук фермерите от цяла България ще се учат на най-новите технологии в областта на модернизация и дигитализация на аграрния сектор, включително и на управление на всички дейности по отношение на животновъдството, за да стигнем до продукта на трапезата. Т.е. ще изпълним изискването „от земята до трапезата“. В този процес нашият университет има най-висока експертиза в България – по цялата хранителна верига.

През пандемичните две години констатирахме, че има сериозни проблеми в доставката на всички висове хранителни продукти, а не само за компютри и автомобили. Това ни навежда на мисълта, че трябва да работим по въпроса за производство на месни и локални храни. Защото можем да живеем година-две без доставяне на нови компютри, но без хляб – не може да се живее. Затова сега стартираме нови програми за следдипломна квалификация и обучение по отношение на местни храни, предприемачество за местни храни, местни храни за регионалната биоикономика. Т.е. храната да се произвежда в регионите. Това води до подобряване на здравето на хората и на качеството им на живот. Защото храната, която се произвежда на територията близка до мястото, където живеят хората, е най-подходяща, включително и за техния гено тип. Това е много важна посока. Мисля, че това е бъдещето. Ние ще афишираме тази наша идея, която ще стигне и до Европейския парламент. И в следващите години да се обърне внимание на местни здравословни храни.

Другото много голямо постижение е създаването на Института за устойчив преход и развитие, който официално е факт от м. февруари 2021г. За това кратко време, той не само постигна национална репутация. Ние вече сме на международната сцена. Вече сме част от Водородното европейско общество и работим по технологии на бъдещето.

Нашата амбиция е да изградим първата водородна станция на Тракийски университет. Целта е не само да реализираме научно-развойна дейност, но и да разработим малки лабораторни бизнес-модели, които в последствие да трансферираме в практиката.

Това как ще се отрази на много „горещата“ тема Марица Изток?

Добре е, че Тракийски университет участва активно в тази полемика. Уверявам Ви, че за в бъдеще, той ще бъде един от водещите фактори в трансформацията на икономическия модел. Ние твърдо заставаме на позиция максимално да се удължи срокът на живот на мините и тецовете, като се използват всички нови технологии за улавяне на въглеродния диоксит и за използването му за производство на различни био продукти, включително на био дизел и био протеини. Тракийски университет ще помага този преход, който предстои, да стане плавен, да няма сътресения и да не се отрази на целия стопански живот не само на Стара Загора , но и на още няколко други области – Хасково, Сливен, Ямбол. Много е важно преходът да бъде социално справедлив, да не допусне сътресение в икономическия растеж на област Стара Загора. Мисля, че с нашия екип от учени и над 2000 студенти, които всяка година завършват Тракийски университет – бакалаври, магистри и доктори, ще помогнем за тази успешна трансформация.

Ние не стоим зад тезата по най-бързия начин да се закрият мините, защото това е стратегически обект не само със социална функция, а и за енергийната система на България. Той произвежда над 35-40 % от електроенергията страната.

В същото време ние работим върху „позеленяване“ на Тракийски университет: да харчим по-малко електроенергия, да използваме повече възобновяеми енергийни източници, за пестим въглеродни емисии. Т.е. да пазим околната среда и климата. Имаме експертиза във връзка с това, че сме мултидисциплинарен университет с над 20 професионални направления и то с висока оценка при последната рейтингова класация. Мисля, че Тракийски университет може да бъде полезен не само на региона, но и на цяла България.

Господин Ректор, преди дни излезе националната рейтингова класация на университетите в страната. Как се класира Тракийски университет?

Последната рейтингова класация показва, че Тракийският университет стои стабилно на картата на висшето образование в България. Той е в топ 10 на висшите университети с две първи места – направление „Ветеринарна медицина“ и направление „Животновъдство“. Откакто аз съм ректор сме на първо място в тези професионални направления. Колкото и нескромно да звучи, не всички ректори имат шанса за получат награди за първи места в тази рейтингова класация. На второ място сме по „Растениевъдство“ и „Хранителни технологии“. На трета позиция сме в биологическите науки, в енергетиката, педагогиката и др.

Почти във всички професионални направления имаме ръст. С най-голям брой точки е Медицински факултет, за което заслужават поздравление.

За настоящата учебна година Тракийски университет постави рекорд за прием на кандидат-студенти. Какво е предизвикателството младите хора да предпочитат Вашия университет?

През последните две години Тракийски университет е най-бързо развиващото се висше учебно заведение в страната. Кандидат-студентите са много чувствителни и търсят университети, които не само предлагат качествено образование, но и качествен студентски живот. Освен това, университетът се грижи и за тяхната максимална реализация. Ние работим и по трите въпроса: откриваме нови специалности, повишаваме качеството на образователния процес, изнасяме университета извън България с неговия имидж и репутация. Тук учат студенти от над 50 държави. За първи път имаме студенти и от Монголия. От друга страна подобряваме както образователната инфраструктура, така и условията за студентски спорт, за реализация в художествената сфера. Тук студентите могат да танцуват, да рисуват, да пеят и се веселят, да имат пълноценен живот извън учебните зали.

Стара Загора е чудесен модерен индустриален, но и културен център. Той вече живее със самочувствието и на студентски град. Заедно с ръководството на Общината трябва максимално да афишираме, че Стара Загора освен най-добрия град за живеене е и най-добрият студентски град. Всяка година тук гравитират над 10 000 млади хора, което носи своята младост и дръзновение.

Освен това започнахме сериозна работа по кариерното развитие на студентите. Сключихме договори с десетки фирми – водещи компании в областта на аграрния сектор и на целия стопански живот и гарантираме и добра подготовка на студентите, което също не е за подценяване, Младите хора се интересуват от това какво ще бъде тяхното кариерно развитие. Имаме десетки примери на наши завършили студенти, които имат много сериозно кариерно развитие в политиката, в държавната администрация, в бизнеса. С новите специалности в IT– сектора имаме амбиция да привлечем изключително мотивирани студенти и лека-полека да връщаме имиджа на Стара Загора като IT– център на България. Сигурен съм, че ще успеем, защото имаме много мотивирани кандидат-студенти от ППМГ „Гео Милев“, от ГПЧЕ „Ромен Ролан“, от новата Професионална гимназия по компютърни науки и математически анализи „Проф. Минко Балкански“. Т.е. имаме невероятния шанс да подпомогнем развитието на Стара Загора в областта на дигиталния сектор, който през следващите години да се развива много бързо и успешно. Защото, ако няма добре подготвени кадри, няма как да дойдат инвеститорите. Това е истината.

Доцент Ярков, кои са трите най-важни неща, които трябва да реализирате през 2022 г?

Мечтата ми е да върнем студентите в учебните зали. Това разбира се не зависи само от нас, но правим всичко възможно това да се случи. Защото използването на всички дигитални методи да обучение на студентите, се оказа че е много добър начин, но като временна мярка и за екстрени ситуации, като пандемията. Т.е. присъствените форми на обучение е задача номер едно . Аз съм оптимист. Ситуацията се успокоява и мисля, че след Нова година ще върнем студентите по залите и ще продължим нормалния учебен процес.

През следващата година предстоят много сериозни дейности по отношение изпълнението на нашите научни програми. Те са за над 30 млн.лв. Ще продължим мобилността на преподаватели и студенти, заедно с чуждестранните университети. Всички нови специалности, които създадохме през последните две години, трябва да бъдат стабилизирани и най-важно да създадем екипи и кадри в информационните технологии и софтуерното инженерство.

Другата важна мисия е да подобрим образователната инфраструктура и завършим всички започнати обекти. Това са Академичният информационен център , Лабораторията за виртуална реалност, Учебният център на Старозагорските минерални бани и др. Това са инвестиционни проекти, на които много разчитаме.

Ще продължим това, което още от първата година започнахме – да повишаваме доходите на преподавателите и служителите в Тракийски университет. Нещо много важно , което предстои, е да повишим капацитета на университета, който вече е пълен на 100%. Това означава, че трябва да започнем процедура по увеличаване на броя на студентите. Сега е10 000 , но трябва да го вдигнем на 12 000-15 000 студенти през следващия период. Ще откриваме и нови специалности, които са нужни на бизнеса. Провеждаме проучвания и там, където има ниши, правим всичко възможно по най-бързия начин да отговорим на потребностите на бизнеса и на целия стопанско-икономически живот на страната.

Нашият университет не е локален, а национален и интернационален. Имаме студенти от всички краища на България и на света.

Другата важна цел е, заедно с Община Стара Загора, през следващия програмен период 2021-2027 г. да работим съвместно и да подпомогнем икономическото развитие на общината. Това можем да постигнем с нашия кадрови и научен потенциал. Ние работим вече конкретно по трансфера на знания от науката към бизнеса.

На 11 май 2022 г. се навършват 99 години от създаването на Ветеринарномедицинския факултет. По този повод Тракийски университет ще организира тридневен световен форум за обсъждане на бъдещето на ветеринарно-медицинското образование и практика през следващите години. Тази дигитална трансформация засяга и ветеринарно-медицинската дейност. Тя е не само в опазване здравето на животните. Ветеринарната и хуманната медицина са свързани ведно. Общата цел е опазване на здравето на човечеството. Пред много години наш професор каза:“Хуманната медицина лекува човека, ветеринарната -човечеството!“ За този форум ще бъдат поканени гости от целия свят, които ръководят ветеринарно-медицинското образование и практика.

Има доста предизвикателства за следващата година с новото правителство и идеи имаме нови очаквания.

В навечерието сме на най-големия християнски празник – Рождество Христово и на Новата 2022 година. Какви са Вашите пожелания?

Най-важно е всички да са здрави и да запазят Коледният дух през цялата година. Да бъдем добротворци! Да мислим позитивно за бъдещето и да даваме все повече и повече примери за добрите дела.

Светли и благословени празници, желая! Здрава и благотворна 2022 година!

Росица Ранчева