6 декември се чества като ден на дарителите в България и е празник на СУ“Васил Левски“

Дарителството у нас има далечни традиции, чиито корени трябва да се търсят още в годините на утвърждаването на българската държава.

Княз Борис І, а след него и останалите български владетели поставят основите на ктиторството, добре осъзнавайки значението му за държавата и за поверения им от Бога народ.

Благодарение на тази форма на дарителство през първите десетилетия след приемането на християнството и особено след идването на Кирило-Методиевите ученици в България, строителството на култови християнски сгради придобива масов характер.

Традициите на това явление придобиват нови форми и измерения, развивайки се и във времето и на Второто българско царство.

Тази традиция не била съвсем прекъсната и в най-мрачните векове на османското владичество по нашите земи.

В периода на Националното ни Възраждане дарителството получава най-силно развитие и има пряко отношение към църковно-националното движение, образователното, читалищното дело, науката, изкуствата, дори и към революционното движение.

През този период дарителството дарителството се превръща в мощно движение с изключителен принос за развитието на възрожденските процеси. Може би,през погледа на един съвременен българин и патриот, това явление представлява един истински феномен.

Малко известно е, че шуменец е станал повод 6 декември да се чества като ден на дарителя. Стореното от видния благодетел Нанчо Попович, който на Никулден има имен ден, подтикнало обществеността в родния му град да постави началото на честванията в България през 1937 година в Шумен, въпреки че възрожденецът Илия Блъсков ратувал това да стане още от 1895

Нека да не забравяме българи като дядо Блъсков и всички онези ревностни български благодетели и спомоществуватели на българщината и духовността! Днес набирането на средства за различни каузи е много популярно и ангажира малки и големи. Поклон пред дарителите !

От Милена Герасимова

На Никулден е Патронният празник на  Средно училище „Васил Левски“  – един от най-интересните и обичани празници за учители и ученици. С протокол №1 от 29.01.1931г. на Старозагорското училищно настоятелство се взема решение гимназията да се именува „Николаки Стоилов”. Въз основа на това решение и въз основа на член 24. точка 26. от Правилника на народните основни училища учителският съвет решава патронния празник на училището да се чества на Никулден /19 декември, стар стил/ – в чест на най-големия дарител на училището.

В спомените на бивши учители четем, че на този ден учениците са манифестирали из улиците на града, заедно със знамето и музиката. На празника в двора на училището имало венци от зеленина. Непременно се играело хоро и то от всички. Понякога, когато снегът бил дълбок, всички влизали вътре и хорото се проточвало по целия коридор.Всички запявали заедно с играта.

Протокол № 12 / от 30.09. 1887г. е запазил имената на двамата будни старозагорци Никола Алтънков и Георги Бенев, внесли искането за откриване на ново училище. На свое заседание  Старозагорската община взема решение през следващата година в сградата на завещаното от Николаки Стоилов място в парцелите 16,17и 18 и по- точно в двуетажната сграда, намираща се в парцел 17, да бъде открито училище от първи до трети клас и същото да се именува по новому – прогимназия.  През учебната 1888 / 1889г. новото училище отваря вратите и посреща  първите си ученици. Откриването на Николакистоиловото училище е наложено от нуждата на децата от махала Акарджа от знания, но то става възможно благодарение високо патриотичния жест на родолюбивия българин Николаки Стоилов.