Нова книга запълва бели полета от историята на Старозагорската опера
На 5 декември 2021 г. 51.Фестивал на оперното и балетното изкуство Стара Загора организира представяне на „Първата извънстолична опера“ – книга от Румяна Апостолова. Проф. Румен Нейков представи изданието. Ето какво той сподели само за читателите на Dolap.bg:
Професор Нейков, каква е историята за създаването на книгата „Първата извънстолична опера“?
Историята е повече от уникална. Писана е в края на 80-те години на ХХ в. Поради различни обстоятелства ръкописът се считаше за изчезнал. Авторката Румяна Апостолова, за съжаление, се спомина през 2001 г.
Миналата година ръкописът е открит в Община Стара Загора. Книгата е била по поръчка на Старозагорската община за 60-годишнината на операта през 1985 г. Безкрайно съм благодарен на Диана Атанасова – началник на отдел „Култура“, която при някакъв ремонт открива единствения моноскрипт. Обади ми се по телефона. Аз се обадих на сина ни, който вече 10 години живее в Брюксел и работи в Европейския парламент. Дадоха му лично книгата. Тя отпътува за Брюксел, после се върна в София, сега дойде в Стара Загора – едно голямо пътуване. Предговорът който написах (поместваме го по-долу– б.а.) е озаглавен „Книга с необикновена съдба“.
Работих с огромно удоволствие над тази книга защото тя е написана много лежерно и живописно. Няма сложни музиковедски терменологии. Чете се като роман. В това отношение Румяна Апостолова имаше лека ръка. Да припомня, че тя е автор на моноспектакъла „Дуенде“ – пиесата, която се игра от Татяна Лолова над 300 пъти у нас и в чужбина. Тя е автор още на книгите „Пътуване в операта“, две книги за Марин Големинов и т.н.
Заглавието на книгата е от мене. Направил съм посвещение на град Стара Загора, който много обичам и уважавам и където съм прекарал почти 14 години.
Аз съм издателят и отговорен редактор на книгата. Постарах се да намеря уникални снимки от Държавен архив Стара Загора, Държавен архив София и мой личен архив.
Мисля, че се получи нещо прекрасно. Това е солидна книга, с луксозни корици, две коли с черно-бели снимки. Надявам се, че това би било най-хубавият коледен подарък за някой, който обича не само операта, но и Стара Загора и иска да се потопи в магията на миналото.
Как е структурирана книгата?
Книгата започва с история на музикалния живот в Стара Загора от 70-те години на ХІХ век, основаването на операта. Описани са всички страсти, вълнения, перипетии около създаването на операта. И тогава е имало противоборства – за и против да се създаде тази институция. За мене най-важно е, че книгата е абсолютно позитивно написана абсолютно за всички.
Книгата е базирана на разкази на големи личности, които са положили усилия да я има операта в града на липите. Има много спомени с Димитър Димитров -главния диригент на операта, Георги Петров – главен режисьор, Петър Русков- главен художник, споделени моменти с много артисти, което прави изданието много личностно и сърдечно.
Има ли изданието научна стойност, т.е. напълно достоверни ли са изнесените факти?
Абсолютно точно е предадено всичко- личности, събития, обстоятелства, спектакли и т.н. Моето предимство е, че съм работил в Държавна опера Стара Загора, познавам голяма част от хората, за които става дума в книгата и са изключени евентуални грешки.
Румяна Апостолова е на родена на 27 май 1947 г. в гр.Лом. През 1966 г. завършва Националното музикално училище в София в класа по цигулка на Трендафил Миланов. В същата година постъпва в Теоретичния отдел на Националната музикална академия. След дипломирането си е преподавател в Националното музикално училище, а след това музиколог в филхармониите в Плевен /1972-1975 г./ и Враца /1976-1977 г./
Постъпва на работа като музиколог в Държавна опера-Стара Загора на 1.02.1977 г. и работи тук до 1992 г. „Дейността на Румяна Апостолова в Старозагорската народна опера се развива в две насоки: музикално-публицистична и музикално-изследователска/ и лекторска дейност.“ – пише в творческата и характеристика, подписана от главния художествен ръководител и директор на Операта тогава Димитър Димитров.
„Тя публикува оперативна критика, проблемни статии, очерци, репортажи, портрети и интервюта, есета, както и музиковедски изследвания, статии с историко-естетически характер и др.“
Румяна Апостолова е автор на книгите: Марин Големинов : [Живот и творчество]. Апостолова-Нейкова, Румяна.- 1988 ; Големинов, Марин. Дневници / Марин Големинов ; Представени от Румяна Апостолова . – Ст. Загора : Литера принт, 1996 [деп. 1997] . – 120 с. : с портр. , ил. , факс. ; 28 см ; Апостолова, Румяна. Пътуване в операта.- София : Музика, 1980 ; Гласовете на България : [Сб. материали за бълг. оперни певци и хорове].- С., 1986 – Тя е един от авторите, както и на десетки статии в списания и вестници. Има редица предавания в Радио Стара Загора, осъществява огромна лекторска дейност в различни училища и трудови колективи.
КНИГА С НЕОБИКНОВЕНА СЪДБА
или от Стара Загора до Брюксел и обратно
Звънят ми от Старозагорската община. Намерена е книга, която разказва историята на операта от нейното създаване до средата на 80-те години. Искат телефона на сина на авторката, за да му предадат лично ръкописа. Единственият екземпляр! А той живее и работи в Брюксел. И така, започва дългото пътешествие на една книга, която излиза точно две десетилетия, след като личността, създала този летопис, е напуснала нашия свят.
Румяна Апостолова, по това време драматург на операта, е била осенена от щастливата идея, да сътвори нещо, което не е правено по този начин у нас. Това не е просто един разказ, една хронология на дати и събития. Най-ценното в повествованието са личните разговори с хората, строителите на музикалното дело в града на липите и поетите. В града, където първата извънстолична опера е възникнала от любовта на гражданите към музиката, а не по някаква партийна повеля или желание за престиж на някой местен управник. Споделеното от диригента Димитър Димитров, режисьора Георги Петров, художника Петър Русков, певците Милкана Николова, Евдокия Здравкова-Хорозова, Стефка Минева, Георги Енев, Миньо Минев, Борислав Дойчев, Дамян Низамов, Никола Кутин и ред други, е наистина безценно. Те разказват и за хората около тях, които също са допринесли оперния театър да се превърне в институция, необходима не само на града, но и на българската музикална култура.
За да пребъде оперното дело в Стара Загора творци и публика са изминали съвместно дълъг път. Кой днес би издържал над 4 часа спектакъл на „Трубадур“, така както е било през далечната 1927 година. Причината? Зад кулисите е „свещенодействал“ само един сценичен работник – бай Панайот. А за коледното турне с „Гергана“ в Нова Загора, в едни малко по-късни години, ръководството на операта оповестява: „Всички да си носят поне по 50 лв. за храна.“ Днес, биха ли се намерили дарители, както е било в 40-те години на миналия век, като аптекарят Димо Грозев, дарил 20 000 лева, в памет на починалата му дъщеря, или пък 30 000 лева, както е направил Боню Фурнаджиев, за да се споменава неговият починал син. Въпреки огромните финансови затруднения, оперните дейци са играли „Гергана“ и „Мадам Бътерфлай, като приходите от спектаклите са били за „подпомагане на югославските народи“ и за Червения кръст. Годината е 1945. Е, тук роля е играла и политиката.
Политиката от това време е довела и две от примадоните на Софийската опера – Катя Спиридонова и Елисавета Йовович, както и режисьорът Драган Кърджиев в Старозагорската общинска опера. Да, новите властелини са прогонили от столицата тези забележителни творци. Техните прегрешения? Съпругът на Спиридонова, публицистът Христо Бръзицов е сметнат за враг от властта и прекарва девет години в затвора. Съпругът на Йовович е депутат от XXV народно събрание, ликвидиран от комунистите. Кърджиев е немски възпитаник, бил е асистент-режисьор в Байройт, градът на Рихард Вагнер. Вагнер, както и писателят Карл Май са любимите автори на Фюрера…
В юбилейната за операта 1975 година трупата наброява 326 души. 33-ма са солистите, оркестърът е от 52-ма музиканти, хорът от 54 певци, в балета са 34 балерини и балетисти, 3-ма са работниците от „всички специалности“, а в невъоръжената охрана 4-ма са на щат.
В книгата за първи път е отправен задълбочен поглед и към публиката, в десетилетията от съществуването на оперния театър. Поглед, базиран на лични впечатления на авторката, или пък на разкази на съвременници. Публика, за която Георги Калоянчев споделя във в. „Септември“ в интервю от октомври 1977 г.: „Публиката в Стара Загора обича изкуството, обича театъра, бурно, спонтанно реагира на нашата игра. А това е много важно за нас – да виждаш, че салонът, публиката реагира, вълнува се.“
„Оперната сцена иска да правиш изкуство, което да раздвижи сърцата на публиката“, споделя в книгата Георги Енев, а Борислав Дойчев добавя: „Трудът е трамплинът, от който трябва да литне ролята. Той е вдъхновението. И не е без значение дали ще литнеш от скала или от пясъка“.
Като музикален критик перото на Румяна Апостолова понякога бе твърде остро, но тук коментарите за личности и събития са винаги в положителна светлина и това е едно от достойнствата на тази книга. Книгата ни подсказва и още нещо: колко важна бе професията на драматурга в българските музикални театри. Достатъчно е само да спомена проф. Румяна Каракостова в Музикалния театър в София и проф. Боянка Арнаудова в Националната опера, автори на редица радио и телевизионни предавания и книги. С днешна дата, уви, тази професия е напълно неглижирана.
Историята на балета на Старозагорската опера, неделима част от живота на театъра, не е обект на това изследване и очаква своя летописец.
Снимките в книгата са от личния архив на редактора, както и от Държавен архив Стара Загора и Централен държавен архив София. Някои от тях са дело на фотографа Неделчо Чобанов и се публикуват за първи път.
Накрая, бих искал да благодаря на Пламен Апостолов и Радостин Нейков за труда, който положиха по това издание.
Проф. д.изк. Румен Нейков
