Никулден иде!

На 6 декември Българската православна църква почита Свети Николай архиепископ, Мерликийски, а народът се приготвя за един от най-тачените празници. Всеки знае, че на Никулден се яде риба, но знаем ли повече за този важен православен празник?

Никулден е посветен на Свети Николай, Мирликийски Чудотворец, който е покровител на моряците, пътешествениците, търговците, банкерите и избавител на пленниците. Празнува се на 6 декември и е неподвижен празник. 

Свети Николай е роден в Мала Азия, провинция Ликия (днешна Турция) през 280 г. и умира през 325 г. След праведен монашески живот, той бил избран за архиепископ на град Мир. Също присъствал и на Първия вселенски събор. Когато бил млад, наследил голямо богатство от баща си, което раздава на бедните. Това вдъхновява днешната Коледа и раздаването на подаръци, а самият Николай е първообраз на Дядо Коледа. Всякакви легенди за добрите му дела се носят из времето. Някои разказват, че когато един богаташ се разорил, стигнал до решението да продаде трите си дъщери. Тогава се намесил и светецът, който хвърлил три кесии злато и спасил трите момичета. Често той откупувал и роби. 

Разказва се, че спасявал кораби и моряци, заради което е получил властта си над моретата, теченията и морските урагани. Поради тази причина лодките и корабите не плуват в открито море на този ден. На Никулден се закрива есенно-зимният риболов. По този случай моряците, рибарите и семействата им правят голямо угощение с рибни ястия. По традиция, рибата трябва да е шаран. Според легендите, в дъното на лодката на рибар се отворила дупка, която Свети Николай затворил с шаран. От тогава се смята, че шаранът е жертвена риба, а последният улов се принася в жертва на светеца.

Докато се почиства рибата, много се внимава да не падат люспи на земята, за да не изпадне имането на къщата. Лошо знамение е и ако някой настъпи рибя люспа. На люспите от шаран се преписва магическа сила. Поставена в портфейл, люспата „го пълни“ с пари.
Според традицията за Никулден се приготвя и обреден хляб, украсен с рибе изображение, лодка или друг символ, съответстващ на светеца.
Костите от главата на шарана имат формата на кръст и затова се запазвали – за магически действия срещу болести, против „лоши очи“, да пазят дома от зло и още, и още… Все стародавни езически и християнски вярвания, преплетени в никулденската обредна практика.
Ако небесните мълнии се падат на Свети Илия, а подземният свят (мъртвите) на Арахангел Михаил, то средната част, пространството между земята и небето, е на Св. Никола. Затова толкова голямо е и разнообразието на народните представи за Свети Николай Чудотвореца.
Веднъж го срещаме като крилат момък с изключителна физическа сила. Светецът-юнак лети със златните си крила над морета и океани и защитава нападнатите от морски юди и змеици моряци и рибари; влиза в люти битки със злосторни морски демони и спасява изпаднали в беда мореплаватели.
В народна песен от Софийско се разказва как Свети Никола успял да надвие морска юда, „Деница морска змеица“, която искала да потопи златния кораб на светеца. С хитрост той успял да хване юдата за „лявото ухо“ и да я закачи на „дясната страна“ на своя кораб. В други случаи Свети Никола се описва като беловлас старец, с дълга бяла брада, какъвто го виждаме и в христянската иконография. Дедите ни го почитали като покровител на зимния студ и лед, на зимните вихрушки и бури. Една странджанска легенда ни представя как свети Никола – покровителят на зимния студ – е победил свръхестествените митични същества. Така в странджанско обяснявали произхода на трите последователни зимни празника, посветени на Варвара, Сава и Никола.

Обредната трапеза с хлябовете, с рибника, с вареното жито или царевица се нарежда върху кърпи, постлани на земята. Хлябовете се поставят един върху друг, а отгоре им се оформя купен от варено жито. На този ден дедите ни носели колан, който разпускали или стягали според яденето, заради което и старата българска поговорка гласи „Да разпуснем на никулска дупка!“ Дупката била най-широка и в началото на колана… та да се издържи на многото служби и на многото трапези.

Навръх Никулден храмов празник чества Катедралният храм на Старозагорска епархия „Свети Николай Мирликийски Чудотворец“. Припомняме, че в него се намира частица от мощите на светеца. Празник чества и най-старото светско училище в стародавния град Стара Загора – Шесто основно „Свети Никола“.

Имен ден празнуват Никола, Николай, Нино, Николина и техните производни!

Росица Ранчева