Пиршество на духа сътвориха Ивайло Джуров и Деница Петрова

На 1 декември 2021 г., поредната вечер на 51.Фестивал на оперното и балетното изкуство в Стара Загора предложи „Winterreise”/”Зимен път“- песенен цикъл от Франц Шуберт по стихове на Вилхелм Мюлер в изпълнение на Ивайло Джуров -бас и Деница Петрова -пиано.

Не се съмнявах в изящното музициране на прекрасната пианистка Деница Петрова. По-любопитно ми беше, как Ивайло Джуров ще „озапти“ огромния си бас при интерпретирането на камерна музика.

Но да вървим подред!

Държавна опера Стара Загора отново дава нагледен урок как с всички сили и средства и на високо естетическо ниво, създава празничност на публиката още щом тя прекрачи портала. Освен безкрайно учтивите и внимателни млади разпоредители, посрещат ни строени в две редици по стълбището и във фоайето лешникотрошачи, предвестници на предстоящите коледно-новогодишни дни . Разпоредителите предлагат безплатни елегантни цветни брошури с текст от изпълнителите за композитора и програмата. Това е уважение и съм зрителите, и към изпълнителите, и към институцията, която организира събитието.

И сцената беше в тон със „Зимния път“ – три фенера с приглушено жълто осветление. Имаше и

табло за субтитри с превод на песните от немски на български език от Ивайло Джуров.

Преди началото на концерта беше обявено, че ще бъдат изпълнени 24 песни и не бива да се ръкопляска след всяка една от тях.

В строго официално облекло се появиха двамата артисти. В стил ранен романтизъм в началото на 19 век беше облечена елегантната пианистка.

„Зимен път“ по стихове на Вилхелм Мюлер е последният голям вокален опус на Шуберт. Сюжетът тук е условно понятие: няма интрига, кулминация, финал в общоприетия смисъл; по-скоро това е едно постепенно развитие на първоначалната душевна болка, драматичен монолог на поета, чиято любов е разбита, чувствата му са погълнати от грубия практицизъм на действителността, споделя Ивайло Джуров. – „Безразсъден съм в желанието, през пустиня да съм сам“.- С тези думи скитникът преплита копнежа в себе си, със стремежа към безусловна свобода. Шуберт и Мюлер, без да се познават в земния си път ни завещават опуса на болката, мъката, радостта, любовта и надеждата!

За мен във всяка от песните синтезът между слово и музика е толкова силен, че визуалните и звукови картини провокират душевността да достигне до край дълбоки емоционални хоризонти. Щастлив съм сега, че имам възможността за първи път да изпълня цялостно този цикъл и да го представя на публиката в Стара Загора, за да съпреживеем заедно едно истинско пиршество на душата!”

„Франц Шуберт е немски композитор от късната класическа и ранна романтична епоха. Един от най-видните представители на Виенската класическа музикална школа, коментира Деница Петрова. – Въпреки краткия си живот (едва 31 г.), Шуберт оставя след себе си огромно музикално наследство. Той е определян като най-големия лирик на романтизма, гений на песенното творчество. Черпи характерни, същностни черти на музикалната среда, в която попада във Виена, пресътворява ги от гледна точка на романтичната чувствителност и ги развива.

Типичен пример за романтичното му творчество е вокалната му лирика, а именно – обикновената куплетна, варирана куплетна песен, песни с непрекъснато развитие и балади. Цикълът „Зимен път“ е едно от най-популярните, изключително красиви произведения на Шуберт, написано за глас и пиано. Тук всяка песен е с различно заглавие и е пример за различен подход в настроението и атмосферата.

В това камерно произведение на преден план е текстът, чрез който ясно и подробно се обрисува и разказва в детайли, чрез стиховете на Вилхелм Мюлер.

Голяма и съществена роля има партията на пианото, която много красиво, чрез различни музикални похвати и щрихи, пее с певеца. Някои критици казват, че инструменталната част в този цикъл не е просто акомпанимент, а внушителна и феерична, в някои моменти носталгична и драматична музика.

Много често в някои песни в лява ръка на изпълнителя е написана мелодична линия като втори глас на певеца, а в някои моменти като ясно изразен мотив в цялостното произведение.

Също така, чрез музикалните щрихи, като стакато, нон легато, легато, ясно изразена ритмична пулсация, смяна на хармонията, се изобразяват и подчертават – човешките стъпки, умореният старец на латерната, бързата поща, сковаващото и ледено замръзване, танцувален характер.

Всичко това е написано и подчертано в партията на пианото, която не е обикновена хармонична и ритмична основа, както е дотогава, а често съдържа запомнящи се мелодични линии и характерни фигури.

За мен като изпълнител-инструменталист е огромно предизвикателство, чест, отговорност и концентрация да изпълня заедно с прекрасния бас на Старозагорска опера Ивайло Джуров този шедьовър в музикалното творчество на Франц Шуберт пред широката аудитория на родния ми град Стара Загора!“- споделя Деница Петрова.

Със затаен дъх и внимание публиката възприе 24-те песни. Някои от тях добре познати, други – прозвучали за първи път. Някои дълги като приказка, други миниатюри, като въздишка, като вопъл, като страст: „Лека нощ“, „Ветропоказателят“, „Замръзнали сълзи“, „Премръзване“, „Липата“, „Поток“, „На реката“, „Поглед назад“, „Блуждаеща светлина“, „Почивка“, „Пролетен сън“, „Самота“, „Пощата“, „Посивялата глава“, „Последна надежда“, „В селото“, „Буреносна утрин“, „Илюзия“, „Пътепоказател“, „Гостилница“, „Смелост“, „Съпътстващи слънца“, „Латернаджията“.

Ивайло Джуров показа висш пилотаж в интерпретирането на камерната песен. Гласът му рисуваше природни картини, обясняваше се в любов, стихваше в копнеж, изригваше в смелост, повеждаше ни в непознати светове…Този безукорен оперен артист разкри ново амплоа в изкуството си, което го извежда на още по-високо изпълнителско ниво.

Ивайло Джуров е роден в гр. Русе. Започва да свири на пиано на шест годишна възраст, а по-късно и на контрабас. На шестнадесет години е първият му досег до класическото пеене. Ако има нещо, което слага траен отпечатък върху музикалното му и емоционално усещане, то това е камерният жанр. Може би и за това пътят му го отвежда до Кралската консерватория в гр. Хага-Холандия. Още на седемнадесет години там изучава камерно пеене и немска фонетика при доц.Рина Корнелисенс. Черпи опит и вдъхновение от Дитрих Фишер Дискау, с когото се среща на майсторски клас през 1995г. във Виена. Именно той е причината още тогава да се запознае с някои песни от цикъла “Зимен път” на Вилхелм Мюлер и Франц Шуберт.

Съвършено равностойна в тандема с Джуров, Деница Петрова извая музикалния текст на гения Шуберт с любов, отдаденост и висок професионализъм. Тя не акомпанираше на рояла. Тя беше другото „аз“ на певеца по красивия „Зимен път“.

Деница Петрова е родена в Стара Загора в артистично семейство, започва да свири на пиано от 5 годишна възраст. През 1996 г. завършва средното музикално училище “Христина Морфова”, а през 2002 г. и Академията за музикално и танцово изкуство – Пловдив при проф. Роксана Богданова. Съпровождала е изпълнения на Веселина Кацарова, Надя Кръстева, Калуди Калудов, Бойко Цветанов, Камен Чанев и много други.

Когато „Латернаджията“ изпя последната си песен, започнаха аплодисментите и дълго задържаните възгласи на благодарност и възторг. Артистите заслужено бяха бисирани за сътвореното пиршество на духа.

Росица Ранчева