Именуват четири улици в кв. „Кольо Ганчев“ Стара Загора

На предстоящото редовно заседание на Общински съвет Стара Загора,което ще се състои на 25 ноември 2021 г. , ще бъде прието именуване на четири улици в квартал „Кольо Ганчев“. Това са личности, които в исторически план са политически неутрални, но с принос за освобождението на България, както и за развитието на спорта в Стара Загора.

Предложенията са за Димитър Хаджигенчев – Бечу:
Роден е на 14 май 1850 година в Стара Загора; Член на революционния комитет в Стара Загора; опълченец; секретар на поборническото дружество “Шипка” . Умира на 10 март 1932 г. в Стара Загора.

Петко Петков:

Почетният гражданин на Стара Загора Петко Петков е един от най-обичаните футболисти в Града на липите и един от най-великите голмайстори в историята на българския футбол. Той е жива легенда за отбора на „Берое“, за който играе от 1968 до 1980 г. Треньор е на отбора в годините 1983 – 1985 и 1987 – 1989. Петков e първият български футболист, който отива официално като професионалист в западноевропейска държава – Австрия. Той е избран за Футболист на ХХ век на Стара Загора. Петков има 442 мача и е с най-много реализирани голове за „Берое“ – 300 във всички турнири.

Умира на 4 октомври 1920 г.

Стефан Салабашев

Роден е в Стара Загора през 1847 г. До Освобождението се занимава с търговия на кожи и кожени изделия, а след това се включва активно в обществения живот на града. От 1879 г. е деец на Народната партия и се занимава с административна дейност. В летописа на новата история на града остава като кмета възстановител. Първият му мандат е от юни 1879 г. до февруари 1883 г. Вторият е от април 1886 г. до октомври 1887 г. Третият е от 4 октомври 1887 до септември 1890 г. Умира през 1913 г.

Полковник Борис Дрангов

На 15 март 1872 година в град Скопие (днешна Република Северна Македония) е роден един от най-гениалните български военни – Борис Стоянов Дрангов. Той отраства в семейството на заможни местни търговци, които му осигуряват много добро образование. Дрангов завършва училището в Скопие с отличие, но решава да не продължи със семейния занаят.

Вече юноша, той става свидетел на големите промени в освободена България и заминава за София. Там е приет във Военното училище, където учи в продължение на 3 години. Прекъсва обучението си заради спор с висшестоящ, за което е наказан. Над военната му кариера надвисва заплаха, но няколко месеца по-късно наказанието е отменено и Дрангов отново се връща в юнкерските редици. Командването го произвежда в чин подпоручик и го изпраща в Пловдив, в Трети конен полк. Няколко години по-късно, през 1899-та се извършват нови рокади във войската и Дрангов е пратен в ломския Втори конен полк, като за всеотдайната си работа е повишен в звание поручик. Там той среща и своята съпруга – Райна Попова, потомка на знаменит български род.

В началото на ХХ век българите в Македония, останали под хомота на турския султан, продължават да чакат с пламенни сърца свободата. Напрежението в региона се засилва и през лятото на 1903 година избухва Илинденско-Преображенско въстание. Дрангов, който е родом от Скопие, изпитва силна привързаност към борещите се за свобода свои сънародници. Той напуска армията и заедно с други висши военни се отправя към Кратовската област. Събира чета от 120 души и се вкюлчва във въстаническите редици, воден от идела за обединена България.

Както всички знаем обаче, Илинденско-Преображенското въстание завършва с неуспех. Дрангов напуска Македония и се завръща в България, като отново става част от армията. Командирован е в Санкт Петербург, където учи в елитната Генералщабна академия. Уменията, придобити там по-късно ще се окажат безценни за бъдещето развитие на Дрангов. Той завършва с пълно отличие и бърза да се върне в Родината, където е назначен на служба в артилерийски полк. За кратко преподава във Военното училище в Княжево, а по-късно е пратен като командир на шуменския Десети конен полк. Покрай работата му в действащата българска армия, Борис Дрангов започва да пише и периодични военни трудове, както и да преподава военна тактика. Познанията му са високо ценени от армията и скоро той е произведен в чин майор.

През 1912 година дългът към Отечеството за пръв път зове Борис Дрангов на фронта. Започват войните за национално обединение и той е привикан като способен командир. През Балканската война е назначен за началник-щаб на Първа бригада от Първа пехотна дивизия. Сражава се геройски и дава своя принос за победата в сраженията край Гечкинли, Чаталджа, Одрин, Селиолу, Ескиполос и Петра. Героизмът на Дрангов няма граници. Неслучайно е удостоен с орден

В чест на Борис Дрангов три български населени места носят името Дрангово – в област Благоевград, в област Кърджали и в област Пловдив. На Борис Дрангов е кръстен и Дрангов връх в Антарктика.

На 29 септември 1999 година в Добрич е открита паметна плоча с барелеф на полк. Борис Дрангов.

През 2007 г., по инициатива на историка Рада Банялиева, на мястото, където са били казармите на 9-и пехотен пловдивски полк в Пловдив, е издигнат паметник в чест на Дрангов. Той е открит на 31 май 2007 г. и е дело на скулптора Атанас Карадечев. Монументът е във формата на щик, изработен от мрамор и метал с височина 9 метра.

На гроба на Борис Дрангов в Скопие редовно се провеждат възпоменания в присъствието на посланика на България в Република Северна Македония и местни македонски българи. На 2 март 2018 във Военната академия „Г. С. Раковски“ е открит и осветен първият в София паметник на полковник Борис Дрангов.

Росица Ранчева