Директорът на Балета на Старозагорската опера Силвия Томова:“Балетът е изкуство, на което трябва да се отдадеш напълно и да обичаш, за да имаш успех“

Примабалерината Силвия Томова е директор на Балета на Старозагорската опера и един от най-изявените съвременни хореографи. По думите й днес един спектакъл освен зрелищен,
трябва да бъде с изящни костюми, суперхореография и да изглежда като филм.
Силвия Томова споделя, че балетът е кратко изкуство и в него няма време за злоба, завист или интриги. Има високи изисквания към танцьорите и трупата й репетира всеки ден. Вярва, че талантът не е достатъчен и са необходими много усилия и труд, за да се почувства красотата на успеха.
Настава момент, когато съвършенството се чувства в палеца, който ни задържа на земята, докато тялото и духът достигат до други измерения, разказва Силвия Томова. Тя е завършила Държавната балетна академия „Ваганова“ в Санкт Петербург. Има над 90 главни роли. Лауреат е на международните балетни конкурси във Варна, Осака, Париж и Москва. За изминалите пет сезона в Стара Загора балетната трупа има 15 премиери. Последната – „Сънят на Пилат“, пожъна огромен успех на сцената на НДК. На 8 декември 2021 г. ще бъде втората  премиера в Стара Загора.

Госпожо Томова, „Сънят на Пилат“ имаше световна премиера и предизвика фурор в НДК. Как оценявате изпълнението след първата среща с публиката?
Музиката на Стефан Димитров е прекрасна. В нея има изящна танцувалност. Да не забравяме, че той е ученик на Парашкев Хаджиев. Хореографията е уникална и за солистите, и за кордебалета. Благодарна съм на Антонина Стоянова от фондация „Ценности“, която още при първия ни разговор прие идеята ми за руски хореограф. Защото според мен „Майсторът и Маргарита“, написана от Булгаков, най-добре може да бъде интерпретирана от негов сънародник, който познава руската душевност. Известният руски хореограф Василий Медведев, когото предложих, се справи блестящо. Спектакълът стана като един изключителен холивудски филм.
България е малка и не много позната страна. Фестивалът във Варна я прави популярна. Надяваме се на интересни гастроли с този толкава успешен спектакъл.
Пандемията не успя да Ви спре. В тези дълги дни на карантина как успяхте да се подготвите и да направите този спектакъл толкова забележителен?
Първо ние имахме шанса да работим в трупа, в която се плащат заплати. Имаме сериозната подкрепа на Община Стара Загора. Нямахме време да се тревожим. Ние сме творци, които живеем с изкуство, ние дишаме през изкуството.
Като директор на трупата как започвате работата си върху една творба ?
Спектаклите в репертоара на един оперен театър трябва да бъдат добре обмислени. Да бъде избран най-добрият хореограф. Ако аз поставям балетната творба, трябва да я осмисля. Дълго време не спиш, докато не достигнеш до друга вибрация. След музиката следват движението, танца, всяка една стъпка е видима и трябва да бъде изпълнена с красота и перфекционизъм.
Трудно ли се работи с многонационален екип, какъвто е Вашият? Как избирате артистите в трупата?

Всеки човек от балетната трупа е избран след международен конкурс. И аз, и Операта в Стара Загора имахме огромен късмет, че избрахме толкова качествени артисти, изключително талантливи и красиви. Някои дойдоха в България на 17-18 години, тук пораснаха, изградиха се като балетисти. Дойдоха от различни места, естествено като възпитаници на различни школи. Когато са по-малки, те са като пластилин, лесно се моделират. В началото бяха 28, сега са 52 души и всеки от тях е спечелил конкурс, за да играе на старозагорска сцена.
Има ли достатъчно балетисти в България днес?
За съжаление, не.
Има ли мода в балета? Как се е променил за четири века след възникването си по времето на Луи XIV, който е бил и танцьор? Кой и как определя новите тенденции?
Балетът, като всяко динамично тяло се променя. Той живее чрез нас, чрез техниката, лицеизраза, жеста, ръцете, изпълнението. Всяка балетна школа има свой собствен почерк. Ние сме длъжни да намерим място в световната ниша, за да бъдем оценени на световно ниво. Днес един спектакъл освен зрелищен, трябва да бъде с изящни костюми и суперхореография, да изглежда като филм.
Съставът на трупата освободи невероятна младежка енергия. Искат ли артистите да си тръгнат от Стара Загора?
За пет години израстването е главозамайващо. Талантът не е достатъчен, необходими са много усилия и труд, за да почувстваш красотата на успеха. Имам много високи изисквания към трупата, може би защото аз съм била много взискателна към себе си през изминалите години.
Балетът е кратко изкуство. Няма време за злоба, завист или интриги. Ние репетираме всеки ден, а моята цел още в началото беше да ги науча да се обичаме всички заедно и да си вярваме. Малцина са тези, които напуснаха или аз освободих. Това е трупата, която беше основана от нулата преди пет години и те се чувстват неразделна част от нея.

Как успявате да доведете танцьорите до такова еклектично, съвършено състояние?
С вяра и любов един към друг. Балетът е изкуство, на което трябва да се отдадеш напълно и да обичаш, за да имаш успех. Настава момент, когато съвършенството се чувства в палеца, който ни задържа на земята, докато тялото и духът достигат до други измерения.
Специалистите са категорични, че Вие ръководите днес най-добрата балетна трупа в България – първата в състава на най-старата извънстолична оперна трупа, основана в Стара Загора..
Градът няма значение. Нека припомним оперните трупи в Мюнхен, Милано, Санкт Петербург, които днес също са значими. Стара Загора подготвя спектакли на световно ниво.
Коя е била най-трудната Ви роля на сцената?
Аврора в „Спящата красавица“ и Одета в „Лебедово езеро“.
Най-хубавият балет, на който сте присъствали?
„Дамата с камелиите“ на френския професор Пиер Лагот, хореограф в Парижката опера. Той е вече възрастен, но много известен, вдъхновен и емблематичен творец, и много бих искала да работя с него.

Нещо, в което вярвате абсолютно?
В Бог, балета, любовта и природата. Ние сме деца на природата и трябва да живеем, спазвайки нейните правила и закони.
Отбелязахте 40 години кариера със „Зорба гъркът“. Готвите ли нови изненади, искате ли да играете на сцената?
Физически не ми остава време засега, но обмислям една-две идеи и се надявам да ги реализирам.
Д-р Румяна Лечева, БТА