Светлин Русев пред Долап.бг: „Всеки да намери колкото може поводи да дари близост и топлота на човешките същества“

Днес /10 ноември 2021 г./ на сцената на Старозагорската опера гостува брилянтният цигулар Светлин Русев. Симфоничният концерт под диригентството на маестро Ивайло Кринчев с участието на оркестъра на Държавна опера-Стара Загора е част от цикъла „Българските виртуози от световните сцени” и се посвещава на 100 години от смъртта на великия френски композитор Камий Сен-Санс. Богатата програма, която включва едни от най-популярните и обичани от публиката шедьоври за цигулка и оркестър, ще зарадва почитателите на френската инструментална класика.

Разговаряме с виртуоза Светлин Русев непосредствено след генералната репетиция днес.

Как избрахте програмата на този концерт в Стара Загора?

Аз избрах моите пиеси спрямо моето първо присъствие тук на старозагорска сцена, като времетраене да е равностойно. Това е един от последните шансове да отбележим 100 годишнината от смъртта на Сен-Санс. „Интродукция и Рондо капричиозо“ е любима пиеса на всяка една публика по света, „Хаванеза“ е малко по-неизвестна, но е също шедьовър на френската музика на същия композитор, а“Каприз“ във форма на валс е преработка от Йожен Изаи – именит композитор, диригент и цигулар. След Етюд за пиано във форма на валс това със сигурност не е изпълнявано досега с оркестър. Това е може би най-предизвикателното към ансамбъла тук. Маестро Кринчев, диригентът на този концерт избра „страници“, произведения от френската романтика и ранния 20-ти век и се получи една чудесна „дъга“, от музика към френската литература , романтика и постромантика.

Вашата емоция към Сен Санс, как неговата музика минава през сърцето Ви?

Сен Санс е със сигурност недостатъчно изпълняван. Той е създал безброй музикални бижута, има гениални теми, но по незнайни причини се изпълнява прекалено малко. Примерно от 5-тте клавирни концерта се изпълняват главно 2-ри или евентуално 5-ти /Египетски/ , от цигулковите от 3 се изпълнява само 3-ти, от пиесите се изпълняват 10, да не кажа 5%, от оркестровите му произведения също. Трябва да защитаваме тази музика, защото наистина си струва.

За първи път сте в Стара Загора, приятно ли Ви е като усещане в града?

Да, имаме и прекрасно време, колегите са изключително доброжелателни и търпеливи. Аз лично с нетърпение очаквам концерта довечера, защото най-близкият ми „допир“ с региона беше с проф.Минко Балкански в Нова Загора. А тук гостувам за първи път и се надявам да не е последен.

Падна Ви се в сложно време да направите този първи концерт. Надявахме се залата да е пълна, но няма да се случи. Как усещате ситуацията в България сега?

Тежка. Много е трудно, всичко което се случва – било за суровини, за ток, за ресурси, за средна класа, каквато дефакто в България няма за съжаление. И това разделяне на хората със сертификати . Аз мисля, че просто на хората не е обяснено по точния начин, за какво става въпрос. Заради тази пандемия се губи, и в световен план, човещината. На мен лично ми е много тъжно.

Навсякъде по света ли е така?

Имах миналата седмица концерт в Швеция. В Швеция никой не може да си представи че изобщо е имало нещо такова. Няма никакви ограничение, няма нито един човек с маска, кината са пълни, концертните зали са пълни с деца, с възрастни.

От 15 годишен сте в чужбина, какво е да проходиш в голямата музика толкова малък и толкова далеч от родителите?

Аз се гласях да отида в Лондон със стипендия от Британския съвет, но след един мой много импровизиран концерт във Франция се появи покана от мое познато семейство там за обучение и спонсорство, нещата се развиха много бързо и останах , завърших, карах специализация, започнах да преподавам , станах концертмайстор и се задържах доста години. Сега вече не съм обвързан с конкретен оркестър, което ми дава повече свобода. А едно от „положителните“ неща на пандемията е, че имам повече време за размисъл и равносметки,  за приоритетите ми.

Различава ли се обучението по цигулка у нас и в чужбина?

Не. Въпреки че говорим за френско-белгийска школа, за американска, за руска, но всичко това е смесено поне от 100 години насам, да не кажа открай време. Има една инструментална ефикасност в най-добрия смисъл на думата като школа, като тренировка ако щете тук в България и после вече както един диамант се полира – навсякъде от едни социални и музикални сблъсъци, от едно общо обогатяване, от други места и други хора.

Вашето обяснение, защо българи са концертмайстори на големи оркестри в чужбина?

Ами нямам такова. Толкова малка държава, а има още толкова много велики певци и музиканти. Много съм щастлив от този факт за българите – концертмайстори, въпреки че вече не съм един от тях, но пък съм имал цели 21 години такъв стаж и приключения.

Защо е отливът от щрайха в световен мащаб, така чувам че коментират музиканти?

Конкуренцията е жестока. Тук за съжаление живеем в едни времена много забързани, с новото поколение, където според мен след моето поколение се загубиха доста от ценностите. Всъщност световният елит за каквото и да става въпрос /технологии, комуникации, медицина/ – това е всъщност много, много тънък „слой“ и човекът трябва да е на много високо ниво, защото все още условия за безплатно обучение има, но възможностите за реализация са по-малки.

Ще свирите довечера с този прекрасен инструмент, с който сте на плаката ли, цигулката Страдивари от 1710 година?

Не, наложи се съвсем скоро да се разделя с нея. Японската фондация, която ми я предостави, промени правилата и вече инструментът се дава за 7 години, аз го ползвах 9 години. Това пред  Вас е още по-стара цигулка от 1631 г. от учителя на Страдивари – Николо Амати.

Какво е Вашето пожелание към нашите читатели?

Да сме здрави, да запазим човечността си, да сме добронамерени, всеки да намери колкото може поводи да дари близост и топлота на човешките същества-

Интервю на Уляна Кьосева

СВЕТЛИН РУСЕВ (цигулка)

След като печели Първа награда в първото издание на широко известния днес Международен конкурс Сендай през май 2001 година, харизматичният виртуоз на цигулката Светлин Русев се радва на блестяща международна кариера, свързана с много от най-големите концертни зали по света, сред които Болшой театър и зала Чайковски в Москва, Сънтори Хол в Токио, Центъра за изкуства в Сеул, зала Плейел, UNESCO, Театър Шан-зЕлизе, Театър Шатле, Сите дьо ла Мюзик и Театър дьо ла Вил в Париж, зала България, зала Бела Барток в Будапеща, Алте Опер във Франкфурт, Концертхаус в Берлин, Културен център Кирчнер в Буенос Айрес, Пале дe боз ар в Брюксел и Двореца на ООН в Женева. Интензивната му концертна дейност го отвежда навсякъде по света – Европа, САЩ, Латинска Америка и Азия. Редовен гост-солист е на оркестри от най-висока класа, сред които Националният оркестър на Франция, Оркестърът на националното радио на Франция, Оркестърът на Романска Швейцария, Националният оркестър на Белгия, Сеулската филхармония, Токийската филхармония, Симфоничният оркестър на Индианополис, Филхармоничният оркестър Джордже Енеску (Букурещ), Оркестъра на Румънското национално радио, Cremerata BalOca и др. Солира под палката на именити диригенти като: Мюнг-Вун Чунг, Леон Флайшер, Йехуди Менухин, Юзо Тояма, Марек Яновски, Емануел Кривин, Франсоа-Ксавие Рот, ЖанЖак Канторов, Денис Ръсел-Дейвис, Лионел Бренгие, Емил Табаков, Найден Тодоров и др. Отдадеността си към музиката Светлин Русев споделя със своите многобройни почитатели по целия свят, както като солист, така и в качеството си на забележителен камерен изпълнител. Партнира на музиканти от класата на Мюн-Вун Чунг, Йоръм Сон, ЖанИв Тибоде, Питър Франкъл, Максим Рисанов, Антоан Тамести, Готие Капюсон, Джиан Уанг, Франсоа Льольо, Пол Мейер, Нинг Фенг. Член-основател е на клавирното трио Русев–Салк–Розанова. От 2000-та година ръководи и дирижира различни ансамбли и оркестри в България, Франция, Полша, Корея, Япония и Швеция. Притежава изключително широк репертоар, вариращ от барока до съвременната музика и популярните жанрове. Паметни са и неговите изпълнения на музика от български и славянски композитори. След успешния запис на композиции от Панчо Владигеров с пианистката Елена Розанова (Амброази), Светлин Русев прави компактдиск на цигулковия концерт на Карл Амадеус Хартман с Оркестър д’Оверн, както и записи на цигулкови сонати от Е. Григ и Н. Метнер с пианиста Фредерик Д’Ория – Никола. Излиза и неговият компактдиск „Огън и лед”, включващ Първия цигулков концерт на Панчо Владигеров и Цигулковия концерт на Ян Сибелиус, със Симфоничния оркестър на Българското национално радио под диригентството на Емил Табаков. Дискът е продуциран от френските лейбъли Интеграл и Фондамента. През 2016г. DECCA издава неговия запис на клавирните триа на Ф. Менделсон (№1) и А. Дворжак (Думки), осъществени с пианистката Елена Розанова и виолончелиста Франсоа Салк. Дискът е последван от нов звукозапис на произведения от Е. Изаи за цигулка и оркестър (Musique en Wallonie) и Испанска симфония (Arcantus) от Е. Лало, под палката на Жан-Жак Канторов. Последният запис на Светлин Русев е албумът Midnight Bells, реализиран в творческо партньорство с талантливата пианистка Йоръм Сон (YESM & ART). В настоящия момент, в допълнение към неговата интензивна и стремителна артистична кариера, Светлин Русев е професор в престижната Haute École de Musique в Женева, след като в продължение на 10 години преди това преподава като професор и в Националната висша консерватория в Париж. Прави майсторски класове по цигулка и камерна музика по целия свят. Паралелно с това е последователно артистичен съветник на Софийска филхармония, а в настоящия момент и артистичен съветник на Международния фестивал „Мартенски музикални дни“ в родния си град Русе. Светлин Русев е носител на множество награди от редица престижни международни конкурси, сред които конкурса в Индианаполис, Лонг-Тибо и Мелбърн. През 2001 година, на международния конкурс в Сендай, той печели не само първа награда, но и наградата на публиката, както и специалната награда за Най-добро изпълнение на Бах. Започва музикалното си образование от най-ранна детска възраст при майка си – преподавател по цигулка в музикалното училище в Русе, както и при Анелия Попова и Алекси Драганов. На 15-годишна възраст е приет в Парижката консерватория, където учи при Жерар Пуле, Деви Ерли и Жан-Жак Канторов. Три години по-късно журито му присъжда единодушно първите награди за цигулка и за камерна музика. Впоследствие влиза в следдипломната програма на консерваторията. Светлин Русев е удостоен с приза Музикант на годината за 2006 година от националната анкета на предаването Алегро Виваче на Българското национално радио. Трикратен носител е и на отличието „Кристална лира“ на Съюза на българските музикални и танцови дейци (2007,2016, 2019 година). През 2018г. получава званието Почетен гражданин на родния си град Русе – Дунавската столица на България. През февруари 2019г. получава и Почетната награда на президента на Република България, връчена му от държавния глава Румен Радев, за изключителни постижения в областта на изпълнителското изкуство.