„Вишнева градина“ е първата премиера в 101 сезон на ДТ „Гео Милев“

На 4 ноември 2021 г. Драматичен театър „Гео Милев“ Стара Загора представи първата си премиера за 101-вия си творчески сезон -„Вишнева градина“ от Антон Павлович Чехов. Реализацията на проекта е поверена на режисьора  Бина Харалампиева, сценографията и костюмите са на Теодора Лазарова, музиката е на Асен Аврамов, а фокусите – на Ронсо. Действащитe лица и изпълнители са:Раневская Любов Андреевна, помешчица – Елена Азалова, Аня, нейна 17-годишна дъщеря – Илина Илиева, Вяра, нейна осиновена 24-годишна дъщеря – Мария Пенчева, Гаев, Леонид Андреевич – брат на Раневская – Христофор Недков, Лопахин, Ермолай Алексеевич – търговец – Иван Калошев, Трофимов Пьотр Сергеевич -студент – Цветомир Черкезов, Симеонов- Пишчик Борис Борисович – помешчик – Ивелин Керанов, Шарлота Ивановна – гувернантка – Светла Тодорова, Епиходов Семьон Пантелеевич – деловодител- Стефан Борисов, Дуняша- прислужница – Мария Енева, Фирс – лакей, 87-годишен старец – Стефан Делев, Яша-млад лакей – Кольо Стайков, Минувач – Веселин Ангелов.

Действието се развива в имението на дворянката Любов Андреевна. След пет годишно отсъствие в Париж тя се завръща в родния дом, закопняла за него и за любимата вишнева градина. И заради още нещо – да намери начин, заедно с брат си Гаев , да платят лихвите и да спасят имението. Единствен изход обаче, за който те не са съгласни е, имението да се обяви на търг .

Замогналият се бивш крепостен Лопахин им предлага да раздели градината на парцели и да ги продаде за вили. Раневская и Гаев се въздържат от решение. Те отказват да повярват, че ще загубят имението, потъват в света на спомените и миналото. Само че, когато вишневата градина наистина вече е продадена, Любов Андреевна заминава отново за Париж, където я очаква любимият. Останалите, населявали досега имението, тръгват всеки по свой път.

Водещата българска режисьорка Бина Харалампиева е заложила изцяло на класическия прочит на пиесата. Тя буквално я разгръща близо 120 години назад и ни потапя в онова бавно темпо на живот и взаимоотношения, когато почти нищо не се случва. Салонът, където се събират всички, за да посрещнат Любов Андреевна е претъпкан с вещи, дори от нейното детство. Старите шкафове, които специално са отбелязани в текста, пазят в многобройните си чекмеджета спомени за годините и хората, които са си отишли от този свят. Живата история – 87-годишният лакей Фирс – прекрасно изигран от Стефан Делев, разказва за време оно, продължава да спазва задълженията си – да наметне Леонид Андреевич, за да не изстине, да подложи възглавничка под краката на Любов Андреевна, да въвежда ред в безредието и пр. Накрая на пиесата търси с фенера си човеците, които са го изоставили и забравили.

Отдавна не са играни постановки с продължителност 140 минути и то без никакви промени на сцената. Не са допуснати никакви съвременни мултимедии, да онагледят действията. Любимата вишнева градина „я виждаме“ само чрез преживяванията на героите на пиесата. Предполагам, че това е търсено и постигнато.

Майсторски са костюмите на Теодора Лазарова за всички действащи лица, особено на дамския гардероб. Тоалетите наистина са произведения на изкуството.

Всички артисти се раздадоха максимално на героите си. Елена Азалова изгради образа на неуравновесена дворянка, която не може да се приспособи към новите условия, които животът й поднася. За нея изходът е бягство от трудностите. Независимо че скърби за имението и особено за вишневата градина, тя се оставя на течението на живота, а не предприема нищо, за да ги запази за себе си и за дъщерите си. Заредена с огромно богатство от изразни средства, Елена Азалова изгражда още един жив и запомнящ се образ на рускиня от далечното минало, „прихванала“ малко от парижката мода и начин на живот, но остава вярна на произхода си.

Леонид Андреевич на Христофор Недков е жив, занимателен, малко екцентричен, непоследователен, сломен след продажбата на имението, но отново оптимист, че ще стане банков чиновник и ще се оправи в живота.

Интересен образ изгради Иван Калошев в ролята на младия търговец Ермолай Алексеевич Лопахин. Той е нахален, нахакан, изобретателен, решен на позволени и непозволени фатки, за да постигне целта си. И той я изрича: да отмъсти за дядо си и баща си, които са били крепостни селяни в имението. Сега той е господарят на бившите си господари. С хитрини и подкупи, той взема юздите в свои ръце. (Дали е реваншист или лице на новото време?)

Цветни персонажи предложиха Кольо Стайков като Яша, с изпълнение на живо на руски песни в съпровод на китара, Мария Енева като прислужницата Дуняша, Стефан Борисов като влюбения деловодител Семьон Пантелеевич, сестрите Аня и Вяра – Илина Илиева и Мария Пенчева, Цветомир Черкезов – като студента Пьотър Сергеевич, Ивелин Керанов като помешчика Борис Борисович. Чудесна акробатка и фокусничка Светла Тодорова се оказа гувернантката Шарлота Ивановна. Гледай, гледай какви задължения са имали навремето гувернантките..?

Написана през далечната 1903 г., „Вишнева градина“ е последната пиеса на най-големият руски драматург Антон Павлович Чехов, в която той влага целия си драматургичен усет и умение. Повече от век по-късно текстът продължава да вълнува зрителите с прозренията си за човешката природа, все по-необходими днес.

Росица Ранчева