От 130 години на Архангеловден в Преславен правят голям събор

И тази година, въпреки всички забрани, при стриктно спазване на противоепидемичните изисквания, преславенци пак отдадоха почит на своя небесен покровител – Св. Архангел Михаил и спазиха традицията от 130 години на Архангеловден, хората да се сбират и да се повеселят. Съборът е свързан с църквата, която носи името на Свети Архангел Михаил. През месец октомври 1887 г. е положен първият й камък за градежа.

Има една българска поговорка: „ Каквото мисли мишката, котката го разваля“. Така се случи и при нас за втора поредна година. Организаторите на празника на селото: кметство, читалище, пенсионерски клуб, ОУ „Бойчо Русев“ и църковното настоятелство отрано започнахме подготовката за Архангеловден. Подредихме богата празнична седмична програма, но уви трябваше да се съобразим с въвеждането на новите противоепидимични мерки и да отменим плануваното. Все пак, много бързо реагирахме и променихме афиша, така че да спазим наложените мерки и да отбележим по тържествен и подобаващ начин традиционния за селото Архангеловден.

Председателят на читалището Вълчо Вълчев и Надка Запрянова обходиха селото седмица преди празничния ден и подариха на всеки дом поздравителна картичка, в която бе поместена програмата и знаменца на Прелавен. С 300 картички и 300 знаменца поздравихме преславенци.

Жените от читалищното и църковното настоятелство грижливо почистиха храма „Св. Архангел Михаил“ и пометоха църковния двор в очакване на празника. Недялка Янева и Станка Илчева с желание сплетоха венци, с които да украсим храма и поднесем пред паметника.

Празничните вълнения се усещаха в Преславен. Хората в селото започнаха да почистват пред къщите си и старателно да варосват тротоарите. Центърът ни заблестя и бяхме готови да посрещнем Рангеловден, както тук го наричаме.

В утрото на 8 ноември 2021 г. църковната камбана ни събра в храма на празнична света литургия отслужена от отец Петър Радев. След церемонията кметът Митьо Митев поздрави всички жители и гости и запозна присъстващите как върви реставрацията на иконите в храма. Реставрирани са повечето от тях. Той увери, че подът на църквата ще бъде ремонтиран.

По наша покана гост ни беше краеведката Снежана Маринова. Тя разказа за първия свещеник на Преславен и организатор на революционния комитет в селото – поп Минчо Кънчев. Тази година отбелязваме 185 години от неговото рождение. Снежи е добър приятел на читалището и през изминалата 2020 г. с удоволствие прие да е редактор на книгата „Зрънца от историята на село Преславен“. Тя бе и двигателя по създаването на вестник, посветен на 170 годишнината от рождението на патрона на нашето читалище- Димитър Наумов.

И тази година, макар и онлайн, учениците от местното училище успяха да се включат за празника с творческа работилница с есенни листа на тема „Слагам пъстрата премяна“. Талантливите деца подредиха своята изложба в църковния двор и създадоха настроение у присъстващите.

Благодарим на сръчната кулинарка Диляна Неделчева- Динева за поднесеният обреден хляб!

В книгата „Зрънца от историята на село Преславен“, събрала легенди, предания, спомени и фотографии за историята и жителите му четем как точно този ден е избран за официален празник на селото:

„Зад църквата на големия герен ставал всяка година събора на селото. В ранни години тук е имало два събора. Единият на празника „Свети Дух“, а другият – на „Свети Архангел Михаил“. Това с двата събора не било никак редно и от Околийското управление наредили да се избере една дата. Събрали се хората от селото и църковното настоятелство и решили за празник на селото да остане „Свети Архангел Михаил“. Причината за това решение е преди всичко фактът, че през месец ноември реколтата е прибрана и по нивите няма вече работа. Хитри били преславенци: по това време и ракията е сварена, и виното е в бъчвите, пък и зимнината е приготвена и спокойно можели да посрещат гости. Така и до днес празникът на селото е на 8 ноември – Архангеловден.

„Месец и половина преди Архангеловден от града (Стара Загора) идва Манол калайджията, настанява се на Мишовия гьол и започва калайдисването на поне 200-300 казана, за да са готови за курбана“, подсмихва се Христо Динев, докато разказва незабравимите си детски спомени. За празника от всякъде с каруци идвали гости и роднини. Голяма обида било да не ти дойдат хора и да ти остане курбанът неизяден. Отблизо и далече гости, познати и непознати, до 10 каруци на къща. След като разпрегнат добитъка в своите си хора, всички се сбирали на Мишовия гьол. Там търговци от града разпъвали сергии и люлки. Музиканти тогава са Костадин Георгиев (чичо на Георги Христов – киминчата) и Минчо Недялков, който по това време живеел в село при жена си Стоянка Василева. Двамата били гъдулари. По-късно (1967 – 1970 г.) Минчо Недялков става първият гъдулар, преподавател в музикалното училище в град Котел. Той създава гъдулари-първенци в нашата инструментална музикална школа. Освен гъдуларите, на събора свирили и кавалджиите Матьо Тенев, Иван Колев и карнаджията (кларинетист) Петко Господинов. Хорото разиграват и певиците Кера Проданова, Неда Пеева, Пена Желева и Дина Русева. Певиците пеят две по две, за да не се изморяват, защото докато пеят те също са уловени на хорото. Съборът на селото ставал голям и много весел. В съседните села си нямали храмов празник и хората от Могила, Джуранлии, Малко Кадиево и от други села идвали да послушат музикантите, да тропнат на хорото и се повеселят. Хорото, изпъстрено от носиите на момите, греещо от накитите им и закичените китки, весело от подсвиркванията на момците, остава в спомените на старите хора и те разказват за него и до днес. „Пък що моми са се откраднали от тез хора и безброй сгляди са ставали“, подсмихва се Георги Генов, като си спомня и разказва“ – откъс от книгата „Зрънца от историята на село Преславен.

Стойка ГЕНОВА

Секретар на НЧ „Димитър Наумов“ с. Преславен