Изложба „Старозагорски писатели и поети в творчеството на български художници“ извиква гордост и респект

На 6 ноември 2021 г. в Градска художествена галерия Стара Загора е открита изложба „Старозагорски писатели и поети в творчеството на български художници“. Колекцията е от фондовете на галерията и на Музей „Литературна Стара Загора“. Представени са портрети, шаржове и илюстрации към стихосбирки, сборници и други произведения на 17 писатели и поети от 32 художници.

Ето какво е въведението към изложбата от проф. д-р Марин Добрев, изкуствовед, директор на Градската художествена галерия:

ПИСАТЕЛИ, ПОЕТИ, ХУДОЖНИЦИ

Темата за отношението към личностите в литературния свят заема особено място в творчеството на българските художници. Тя е израз на магичното привличане между майсторите на словото и майсторите на четката, на стремежа за намиране на интелектуалния облик на събрата по перо, на радостта и респекта от умението му чрез потока на думите да изгражда нови светове, носещи духовното измерение на своето време. А най-често, именно заради това, тя е родила приятелството между мнозина от тях. Интересът към старозагорските писатели и поети е неотменна част от творческите предизвикателства на стотици български художници от предходното столетие.

В средата на 10-те години на XX век литературната слава на Стара Загора е факт, който скоро й отрежда ролята на град на поетите. Списание „Хризантеми“ вече е събрало около себе си Николай Лилиев, Иван Мирчев, Иван Хаджихристов, Ботьо Савов, Георги Илиев, Никола Икономов, Стоян Кокенов и много други от града и страната, вдъхновени от идеята за нова изразност. Или, както Дечко Узунов споделя в спомените си от ученическите години в Стара Загора: „…Привлече ме тънката поетичност на техните стихове, сложната им образност, техният непознат за мене ритмичен строй…“. Това „привлечено” внимание на художниците към старозагорските писатели и поети, оформящо се като тенденция още през 1910 г. с портретите на Кирил Христов, които създават Иван Мърквичка, Цено Тодоров и Никола Михайлов, ще продължи чрез десетки живописци, скулптори, графици и илюстратори от следващите поколения.

Различни в своя подход към писатели, поети и литературното им творчеството, художниците се стремят да намерят в портретите си свой образен ключ към магията на тяхното излъчване. Там, зад външната статичност, те разкриват възможността за реализиране на възгледа си за физическо и духовно сходство, за интелектуалеца и въздействието на неговото изкуство. А множеството портрети, посветени на една и съща личност, и различният подход към тяхното създаване са логичен израз на психологическото богатство, с което привличат.

Духовната връзка и приятелството между поети и художници е в основата на голямата част от разширяващата се във времето галерия от портрети на старозагорските майстори на писаното слово. В тях са артистичната близост между поета Кирил Христов и художниците Александър Божинов, Райко Алексиев, Елисавета Консулова – Вазова…, между Николай Лилиев и Дечко Узунов, между Георги Илиев и Димитър Гюдженов, между Иван Мирчев и Николай Евров, Димитър Караджов, Георги Славов, между Веселин Ханчев и Илия Петров, между Иван Хаджихристов и Марин Тачев… Това притегляне продължава да осмисля взаимоотношенията между следващите поколения старозагорски творци. То формира емоционалната връзка между писателите и поетите Христо Кацаров, Стойчо Стойчев, Жеко Христов, Антон Михайлов, Йордан Стоев, Стойчо Маджарски, Янко Димов, Иван Груев, Таньо Клисуров с художниците Илко Георгиев, Димитър Чехларов, Иван Попчев, Христо Танев, Янаки Кавръков, Злати Златев, Михаил Косев и т.н.

Израз на вълнуващ респект са редица произведения, родени от кратките, но запомнящи се за цял живот срещи, като тези между Кирил Христов и Цветана Щилянова (чийто портрет поетът ще носи винаги със себе си), между Гео Милев и младия Димитър Караджов (чийто портрет той рисува 45 години по-късно), между Мария Владимирова (сестра на Гео Милев) и Николай Абрашев в САЩ…

Свое място в интереса на българските художници към старозагорските писатели и поети заема илюстрирането на тяхното литературно творчество. Започнало преди век с рисунки и графики от поколението на Стефан Баджов, Николай Райнов, Никола Кожухаров, заинтригувало това на Вадим Лазаркевич, Илия Бешков и Борис Ангелушев, то привлича стотици художници от началото на XX век до днес.

Началото на сбирката от произведения на изобразителното изкуство в Музей „Литературна Стара Загора“ е сложено още с основаването му през 1961 година. Голяма част от нея е обогатявана от значими дарения на наследници на писатели и художници. Другите творби постъпват чрез откупки от самостоятелни и колективни изложби в Стара Загора и страната, както и от художествените форуми през 70-те години, свързани с Есенните литературни дни в Стара Загора. Сходна е историята на произведенията, посветени на литературни творци, намерили място във фондовете на Старозагорската художествена галерия.

Колекцията, представена в настоящото издание, обединява произведения от Музей „Литературна Стара Загора“ и Градска художествена галерия Стара Загора. Представените в нея 40 живописни платна, графики, пластики и шаржове са като камъчета от една голяма мозайка, излъчваща пристрастието на стотици художници към обаянието на старозагорските писатели и поети. Нейният облик и значимост се определят както от таланта на редица изтъкнати творци от четирите поколения на предходното столетие, така и от многообразието на визията им за духа на техните събратя по перо.

Проф. д-р Марин Добрев

Изложбата дублира едноименен луксозен двуезичен албум с анотация за всеки от публикуваните писатели. Въпрос на престиж и гордост е родолюбивите старозагорци да посетят изложбата и да закупят албума. Албум може да се закупи и в Музей „Литературна Стара Загора“.

Долап.БГ