В нощта срещу Архангеловден поискайте прошка за греховете си

На 8 ноември Българската православна църква чества Архангеловден, най-големия есенен празник след Димитровден. Според християнската религия, пред престола на Господа винаги стоят седем първенствуващи ангели (архангели), първият от които е Архангел Михаил. Той представя Божието слово. Смятан е за най-смелия и неслучайно в иконографията се изобразява с копие в ръка, тъпчещ с крака дявола.

В народните вярвания съществува предание, че Рангел, както българите са преиначили името на Светеца, е един от шестимата братя-юнаци, на когото при подялбата на света се паднали мъртвите. Затова според българският фолклор Архангел Михаил олицетворява смъртта. Представян е като красив момък, който изважда душата с нож или сабя от тялото на човека (оттам и другото му име Душевадник). Въпреки тежката му задача, Светецът е смятан за състрадателен и справедлив. Освен това според преданията е бил глух, за да не чува жалбите на осиротелите. След като извадел душата на мъртвеца, Архангел Михаил я отвеждал при Свети Петър, където двамата заедно отмервали на везните греховете и според резултата изпращали човека в Райската градина или на вечни мъки в Ада. Според някои народни вярвания, когато умиращият се усмихва, Свети Рангел му подава златна ябълка, а ако умира в конвулсии – предстои му да изпие горчива чаша. Именно затова българите смятат, че с почитането на Архангел Михаил ще осигурят здраве и добър живот на живите и на човек ще му е по-леко, когато дойде неговият ред да отиде при Господ.

Официално празникът е започнал да се празнува в началото на IV век на Поместния Лаодикийски Събор. На него неправилното почитане на ангелите като към творци и управители на света се осъдило и отхвърлило, а православното им почитание било утвърдено. Деветият месец от годината бил избран, за да се отпразнува тържеството на деветте ангелски чина. Фактът, че празнуваме празника през ноември, който е единадесетият месец, се обяснява с това, че по онова време църковната година започвала от март. Осмият ден пък се свързва със Събора на всички Безплътни Сили, който ще стане в деня на Страшния Съд, наричан от Светите Отци “ден осми“. Освен с това, Архангеловден се свързва и с почитането на ангела-пазител, който според християнската вяра се дарява на човек при неговото кръщение и го предпазва от опасности, беди и скърби. Когато човек съгреши, ангелът е този, който му посочва праведния път.

Поверието гласи, че на този ден тържествуват доброто, светлината и справедливостта. Затова в нощта преди празника трябва да помислим за своите проблеми и прегрешения, които тегнат над нас и да се помолим те да бъдат опростени на светлия празник, който се задава.

Рангеловден е един от най-големите поменални обреди в календара на българина и е предшестван от Архангелова задушница (една от най – големите задушници през годината), която се отбелязва в първата събота преди празника. Според народните традиции и обичаи Архангеловден е свързан с организирането на семейни и родови служби, общоселски празници и събори. На много места в България се прави  и курбан в чест на Архангел Михаил. Обикновено животното е мъжко (шиле или овен), главата и крайниците му се варят цели и се кадят с тамян, а кожата му винаги се дарява на църквата.

Празничната трапеза включва ястия с овнешко, шилешко, пилешко – гювечи, ябълки и други сезонни плодове, жито, фасул, овнешка пастърма, червено вино и, разбира се, обредни хлябове. Тяхната украса наподобява тази на хлябовете, приготвяни за погребение или помен. Традицията повелява най-възрастният мъж в къщата да разчупи питата на кръст, да изрече думите: „Свети Архангеле, Свети Никола и вси светци, помагайте ни, почитаме ви и сечем колач да се роди мъж до тавана!“ и да сипе отгоре вино. След това домакинята събира в шепите виното и го разпръсква из къщата за берекет, изричайки думите:  „Свети Архангеле, Свети Никола и вси светци, помагайте ни, почитаме ви и сечем колач да се роди жито до пояс! Сега с що можахме, а догодина с що искаме! Сега с паница, догодина с бакъра!“. На някои места в България домакинята разкъсва хляба и дава парче на всеки, то трябва да се поеме с две ръце и да се изрече богослов. Също така, понякога се раздава жито, което отново всеки поема с две ръце, за да бъде изобилно – и нарича: “Колкото зърна, толкова купи и здраве”.

На Архангелов ден всеки български православен храм отслужва тържествена Света Литургия и прави Водосвет за здраве. Според вярванията почитането на покровителя на мъртвите осигурява здраве и добър живот на живите

Близо 8 000 старозагорци имат имен ден на Архангеловден


765-ма са старозагорците с името Михаил и 21 с кратката му форма Михо. 749 се именуват Ангел. На Архангеловден ще почерпят и 1017 господа с името Пламен, както и 375-Емил, Милко-116, Радостин – 157, Радослав- 337 и Огнян -144 и съответните им женски варианти Пламена- 448, Емилия- 319, Милка-169, Радостина- 386, Радослава-66 и Огняна- 3. Общо имениците са  7991.
Дамите с име Ангелина са 197, Милена – 823, Михаела – 244, Мила- 50 и Радка- 901. На 8 ноември името си празнуват още 16 старозагорци с името Рачо, 7 с името Рангел, Райко-40 и 6 с име Рафаил. Празнуващите с име Гавраил са 8, Лина – 25 и Рада- 49, Ради- 66, Райка- 14 и Райна- 229. Набиращото популярност име Рая, носят 183 представителки на нежния пол. Само един старозагорец носи звучното Серафим. Това показва справката изготвена от дирекция „Гражданско състояние“ на Община Стара Загора.

8 ноември е професионален празник на полицаи, месари, колбасари и урбанисти.

Честит и благословен ден на всички празнуващи!

Dolap.bg