Уникална изложба представя 17 писатели и поети, нарисувани от 32 художници

На 6 ноември 2021 г. в западна зала на Старозагорската градска художествена галерия беше открита изложбата „Старозагорски поети и писатели в творчеството на български художници“.

Колекцията обединява произведения от Музей „Литературна Стара Загора“ и Градската художествена галерия Стара Загора. До всеки портрет или изображение има анотация, както за писателя, така и за художника, който го е нарисувал.

„Представените в нея 40 живописни платна, графики, пластики и шаржове са като камъчета от една голяма мозайка, излъчваща пристрастието на стотици художници към обаянието на старозагорските писатели и поети. Нейният облик и значимост се определят, както от таланта на редица изтъкнати творци от четирите поколения на предходното столетие, така и от многообразието на визията им за духа на техните събратя по перо“- пише на финала в експозето си „Писатели, поети, художници“ изкуствоведът и директор на галерията проф. д-р Марин Добрев.

Заедно с това, на културната общественост беше представен луксозен, двуезичен албум – на български и английски език. Той съдържа портретите на писателите, техни шаржове, автопортрети, илюстрации към издания и пр. Отделно от това има и също луксозна дипляна, както и цветни картички с портретите на 12 писатели, с кратка анотация за тях на български и английски език.

Изложбата започва с две есета: на директора на Музей „Литературна Стара Загора“ Иван Матев -„Културно-историческа динамика на съзерцанието“ и на директора на Художествена галерия Стара Загора – проф. д-р Марин Добрев – „Писатели, поети, художници“.

Следва портрет на Атанас Иванов от Руси Карабиберов, Петко Р. Славейков от Иван Попчев, на Георги Бакалов от Константин Трингов и Димитър Вълканов, на Кирил Христов от Елисавета Консулова-Вазова, Александър Божинов, Цветана Щилянова, Борис Денев, Петър Морозов, Васил Димов, Райко Алексиев и Анжелика Шац (Меерсон); портрети на Георги Илиев от Димитър Гюдженов и Марин Тачев; на Николай Лилиев от Димитър Караджов, както и корица към „Птици в нощта“ на Николай Лилиев от Николай Райнов; портрети на Иван Хаджихристов от Марин Тачев и от неизвестен автор; на Гео Милев от Димитър Караджов, Иван Савов, Николай Абрашев и бронзова глава на Гео от Петър Рамаданов; както и илюстрации към творби на Гео от Симеон Венов и Михаил Косев. Следват портрети на Иван Мирчев от Георги Славов, Николай Евров, Димитър Караджов и шарж от Стоян Йорданов; портрет на Никола Икономов от Иван Соларов; автопортрет на Димитър Караджов и негов шарж от Стоян Йорданов; автопортрет от Константин Коняров; бронзов плакет с образа на Боню Ангелов от Димитър Бучински; портрети на Веселин Ханчев от Илия Петков, Александър Поплилов, Михаил Саздов, както и няколко илюстрации към произведения на Ханчев; шарж на Константин Колев от Стоян Йорданов ; портрети на Янко Димов от Иван Попчев и Янаки Кавръков.

Корицата на албума е „Под смокинята“ от Иван Попчев – едно прекрасно платно, на което новата книжка на списание „Хоризонт“ „обсъждат“ Иван Мирчев, Христо Кацаров, Стойчо Стойчев, Янко Димов и Таньо Клисуров, а ги „подслушват “ Жеко Христов и Иван Груев.

Злати Златев е направил сложен офорт „Летни делници“ по разкази на Константин Колев. Спартак Паскалевски е рисувал с туш и перо по стихове на Михаил Берберов.

„Основната ни цел при съставянето на албума, на картинките, на изложбата са учащите се. Достойнството на старозагорци е продължение на паметта на онези, които са създали културната визия на града ни така че още през 20-те, 30-те години на ХХв. той е наричан град на поетите и на художниците, каза при откриване на експозицията проф. Добрев. – Неслучайно портретите са придружени с анотации за писателите и за художниците. Неслучайно партньорите, които включихме в реализирането на този проект освен Община Стара Загора, Регионално управление на образованието, Радио Стара Загора, Регионална библиотека „Захарий Княжески“, Библиотека „Родина“ и Тракийски университет са І ОУ „Георги Бакалов“, ОУ „Кирил Христов“, ІХ ОУ „Веселин Ханчев“, ХІ ОУ „Николай Лилиев“ ППМГ „Гео Милев“. Ясно е защо сме се насочили към тези училища – защото патроните им са именно поети и писатели на Стара Загора.

Тези албуми ще бъдат изпратени и до всички големи училища, които носят имената на старозагорски писатели и поети“.

Иван Матев прочете есето си „Дух свободен-оковано тяло“( което поместваме по-долу).

„Искам да поздравя целия екип, които взе участие в създаването на албума и в подбора на материали, картини и картички, като по този начин даде възможност повече старозагорци и гости на града да се докоснат до творчеството на гениалните творци“, приветства присъстващите зам.-кметът на Община Стара Загора Милена Желева. Тя допълни, че поради пандемичните мерки, част от събитията, които бяха включени в програмата на десетото издание на Есенните литературни дни, са отпаднали. Но изрази надежда ситуацията да се подобри и до края на годината да бъде отчетен Националният младежки конкурс „Веселин Ханчев“, да се осъществи срещата с Георги Господинов, както и още много значими събития, които за съжаление, бяха отложени. Важно е изкуството, литературата, спортът и театърът да се развиват, въпреки сложната обстановка“, каза г-жа Желева.

Проектът „Старозагорски писатели и поети в творчеството на български художници е реализиран с финансовата подкрепа на Министерство на културата. Съставители и автори на текстовете са Марин Добрев и Иван Матев; репродукции – Цветан Четъшки; превод- Анна Арнаудова – Отузбирова, Катя Колева, Бранимир Генев; графичен дизайн – Камелия Димитрова; печат – Дъга Плюс, Стара Загора.

Изложбата ще остане открита до края на месец ноември т.г.

                                                    Дух свободен – оковано тяло

Представената пред Вас необичайна тематично-съпоставителна изложба на старозагорски писатели и поети, въплътени в творчеството на едни от най-видните български художници през ХІХ и ХХ век е посветена на 60-годишнината (1961-2021) от създаването на обичания от всички ни Музей „Литературна Стара Загора“.

Ако възприемем съзерцателно, но и с духовен трепет културно-историческата динамика на селективно подбраната изобразително-словесна панорама, появила се с общите интелектуално-професионални усилия на ръководената от мене комплексна литературна институция и оглавяваната от проф. д-р Марин Добрев Старозагорска градска художествена галерия, то бихме могли да отсъдим, че синергитичният ни подход, прераснал в синкретичен модел, е дал безспорни плодове.

Защото самото това публично явление е своего рода изтръгнат от небитието идеен символ, материализиран реално пред нас чрез естетическата и мистична дифузия на двете изкуства – художество и словесност. В действителност галерията на показаните български национални писатели и художници, творили през последните две столетия и вградили част от съзиданието си, а и самите себе си в духовно историческия феномен „Литературна Стара Загора“, осъществява своеобразен интеграционен пробив в културната история на града ни. А и самото дълбоко промислено, огледално мултиплицирано албумно издание на Старозагорския литературен музей и Градската художествена галерия, е фактически поредното утилитарно, но и универсално свидетелство, градящо зримо модерния цивилизационен облик на Стара Загора.

В десетилетните ми литературно-исторически и художествено-оценъчни занимания, лично мен, винаги ме е възторгвал, но и изпълвал с обясним респект – като несменяем идейно-творчески водач- удивителният, неподвластен на епохите класицистичен трактат на немския философ и теоретик на изкуствата Готхолд Ефраим Лесинг (1729-1781) “Лаокон“ (1766) или „За границата между живописта и поезията“. И вероятно ще се изненадаме,че още през 60-те години на ХVІІІ век Лесинг прави откритието, че „изкуството, освен да бъде прекрасно, трябва да има и душа“- и то, не каква да е, а универсална! Разбира се, този непреходен класически възглед за универсализма на изкуството, впоследствие обладава духа на редица европейски знаменити творци – стигайки до универсализма и на Гео Милев…

Безусловен е тогава глобалният извод, че макар и подчинени на един и същи духовен закон, живописта и поезията, все пак, се различават в отправните си проявления.: „ Живописта действа в пространството, а поезията – във времето!“ Бихме перефразирали в тази пределна координатна посока, че живописта ни дава директен пример за пластична красота, докато поезията ( литературата) е магически гарант на движима красота. Затова именно литературният процес , в отличие от художеството, е способен да представи типичното и субективното у човешкия индивид едновременно, тъй като личността- уедрена до обществени параметри, е в състояние да се изрази хуманитарно в своята културно-историческа, променлива или напрегната среда.

В този ред на мисли ще напомня, че според християнската каноническа доктрина, логосните форми на Словото образуват битието на света. И нашият човешки свят действително е разпънат на кървавите Христови гвоздеи, свидетелстващи за нечия вина, но и за стремежа към нейното изкупление. Ето как провиденчески, но и глъбинно-логично ще допуснем, че всяко изкуство е в определена степен основополагаща екзистенция. Подсъзнателно, дори интуитивно-аналогично, читателят (или зрителят) би могъл да проумее, че и смъртта не е последна! Самият той се претопява в екзистенцията на твореца и с изумление осъзнава обективната си същност като елемент на космическата битка между доброто и злото. А в стихията на тази неведома, но фатална духовна бран, авторът твори и сам себе си, съзерцавайки, но и търсейки активно в себе си изконното духовно Благо на Истината и Красотата.

Категорично можем да определим тогава, че за писателите, поетите и за художниците, появили се, макар и фрагментарно, но драматично в настоящата двуизмерна и същевременно магнетична изложба, в максимална степен прилягат думите на апостолското послание:“Дух свободен- оковано тяло!“

А не сме ли и ние реална част от тази вселенска даденост? Не вземаме ли и ние страна в глобалния сблъсък на тази духовна антиномия?

Дано всеки от нас, днес, намери отчасти отговор на тези вечни съмнения.

Иван МАТЕВ

директор на Музей „Литературна Стара Загора“