„Атила“ се записа в златните страници на Държавна опера Стара Загора

На 29 октомври 2021 г. Държавна опера Стара Загора откри 96-тия си творчески сезон с премиера на операта „Атила“ от Джузепе Верди. Това е съвместна продукция на трупата на Стара Загора и Театро Лирико – Каляри, Италия, в която двата театъра участват равнопоставено в подготвителния етап и в реализацията. В Стара Загора бяха ушити над 250 костюма. Изработени бяха аксесоари и реквизит. Произведен бе декорът за грандиозната постановка.
Премиерата на „Атила“ се състоя на 27 септември 2019 в Каляри, Италия. Адаптирана версия на спектакъла от режисьора Огнян Драганов бе представена в Стара Загора на сцената на Античния форум „Августа Траяна“ през лятото на 2020 г.
Десетина дни преди датата на премиерата в Стара Загора пристигна италианският постановъчен екип в състав режисьорът Енрико Стинкели , художникът на костюмите Салваторе Русо и диригентът Якопо Сипари, за да поставят оригиналната режисьорска версия.
Уверявам Ви, че това на което публиката стана свидетел не е правено на нито една българска оперна сцена: точно премерена класическа постановка и модерност с максимално използване на мултимедия, драматургия на над 100 години, но обогатена с новите технологични изразни средства. Така „присъствахме“ на пожари и пепелища, на битки на ордите на варварите и жестокостите им, на природна буря, бяхме сред планини и гори с прелитащи птици, в пещери и заслони, в замъци, катедрали, пътища безкрайни…
Явно срещата на операта с киното е следващата стъпка на вечното изкуство, която неминуемо ще привлече нова, предимно млада публика .
На този нетрадиционен фон, който максимално обогатява представлението, се разигра драматичната история за гибелното нашествие на хуните в Италия , начело с техния жесток вожд Атила. Спектакълът е наситен с още много ясно изразените тематични линии – любовта, която пламва у Атила към Одабела, верността на Одабела към годеника й Форесто, дългът й към родината и убития й баща, но и интересът й към този неслучаен мъж, властолюбието на римския пълководец Ецио, който предлага сделка с Атила и пр. и пр.
Огромно богатство от звездни солисти има Старозагорската опера: Басът Юлиан Константинов се превъплъти в хунския вожд Атила. Като че ли Верди е написал ролята специално за този едър, силен, безпощаден мъж, който обаче е повален от любовта, пламнала в сърцето му към Одабела. Както казват специалистите, цялата опера е написана от младия Верди на границата на човешките певчески възможности, но вдъхновението, с което Константинов изигра от край до край спектакъла показа, че няма никакви проблеми, интерпретирайки и музикално сложната партия. Тенорът Ивайло Михайлов дебютира успешно в ролята на Форесто – младият римски пълководец, който е разкъсан между любовта, ревността, дълга и саможертвата.
Наистина голяма певица и актриса е Таня Иванова. Много сложния образ на Одабела тя изгради максимално цялостно и в развитие като показа не само големите си певчески дадености, но и красотата и нюансите при изпълнение на ариите, речитативите, дуетите и пр. Браво за белкантовото пеене на очарователната примадона на Старозагорската опера.
Баритонът Александър Крунев напълни ролята на римския пълководец Ецио с много страст и сила. Участваха още солистите Александър Марулев – в ролята на Леоне и Ивайло Йовчев Улдино.
Браво на хора с диригент Младен Станев! Браво на оркестъра! Браво да децата от Студията към операта и на представителите на Прабългарската школа за оцеляване „Бага-Тур“. Браво на техническия персона, на перукиери и гримьори, на шивачки и гардеробиери, на помощник – режисьори, на балета, на осветители и озвучители, на разпоредителите, на всички, които са част от голямото и запомнящо се събитие.
На диригентския пулт беше младият Якопо Сипари. За първи път с радост виждам, как диригентът ръководи не само сцената и оркестъра, но и публиката. При финала на всяка ария, дует или сцена, той оставя палката и с високо вдигнати ръце дава знак за заслужени аплодисменти. Г-н Сипари успя да разкрие великолепието на грандиозната музикална палитра, да я насити със страст и темперамент. Както някои от оркестрантите се изразиха „той е диригент-мечта“.
Браво за модерното, съвременно режисьорско решение на Енрико Стинкели, който от една страна показа респект и уважение към Джузепе Верди и неговата музика, а от друга – владеенето на изразните средства на ХХІ век.
Браво за костюмите на Салваторе Русо, които допринесоха в много голяма степен за визуализация на събитията и пренасянето ни столетия назад във времето.
От първата до последната минута „Атила“ беше изваяна с пленителна любов, вдъхновение и всеотдайност.
Росица Ранчева