Малки репортери разнищваха големи теми

Срещата ми с малки колеги-репортери стана съвсем импровизирано. Връщах се от разходка от Аязмото и пред „Жабките“ съзрях голяма група деца от детска градина, водени от три-четири учителки. Те бяха обградили две дами и разговаряха оживено. Приближих с любопитство. Оказа се, че това са доц. д-р Стефка Динчийска и дац. Д-р Мариана Богданова, преподавателки в Педагогическия факултет на Тракийски университет, които също се връщаха от разходка. Те отговаряха със задоволство на поставените им въпроси.

Изведнъж, децата се обърнаха и към мене. Едно русоляво момченце насочи  истински микрофон. С резервен микрофон до него беше очарователна госпожичка, вероятно негова асистентката.

Момчето поздрави любезно и ме помоли да отговоря на няколко въпроса. Съгласих се, нали все пак се оказа, че сме колеги.

По всички правила на журналистиката младият човек се представи : Павел от Детска градина „Светлина“ и започна да ме разпитва: Как се казвам, къде живея, на коя точно улица, какво зная за човека, на който е именувана улицата. Зная ли какъв празник се отбелязва на 1 ноември? Зная ли имена на будители? Имам ли любими учители и да разкажа за някои от тях? Спомням ли си нещо забележително, свързано с Деня на народните будители?

Мисля, че горе долу се справих с въпросите. Като всеки журналист, не можех да си позволя, на свой ред да не говоря с децата и да направя дописка за красивата ни среща.

Оказа се, че са четвърта група от Детска градина No10 „Светлина“ и по програма подготвят документален филм, посветен на Деня на народните будители. После видях една от госпожите с камера, да документира репортерстването.

Реших на свой ред да попитам децата кой празник наближава и какво знаят те за него. Първо спонтанно отговориха Коледа, но веднага се коригираха : „На будителите“.

Най-обстоятелствен беше Денис – Денислав Христов Иванов Ганчев:“Трябва да уважаваме будителите. Те са станали жертва, за да може турците да не ни командват!“- каза той. Николай продължи:“Будителите са създали държавата ни и са я защитавали. Ние се гордеем с Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов“… Децата допълниха – поп Груйо, Райна Попгеоргиева, която е ушила знамето на което е пишело „Свобода или смърт“, Георги Бенковски е имал хвърковат кон, Стефан КараВАН, отец Паисий – има такава улица…

Попитах децата може ли сега да има будители?

Всички вкупом отговориха – учителите! Александра конкретизира: „Нашата директорка е будител например!“ Денис продължи:“Нашите бащи, майки и баби, които ни учат да вършим добри работи“. Петьо: „Герои могат да бъдат и нашите приятели, защото ако знаят повече от нас, могат да споделят и ние да се научим“.Будители може да има, когато си помагаме… Будителите са добри и помагат на хората. То се знае кои са и кои не са будители! Които не са будители -мразят хората и ги обиждат , а будителите ги уважават, защитават ги и ги учат на важни неща…Винаги можеш да разбереш кои са будители, като се вгледаш в техните сърца и веднага почувстваш, че те ни мислят само доброто за нас..!

Преди да продължат репортерския си рейд, децата изпяха вдъхновено „Стани, стани, юнак балкански…“

Росица Ранчева