Да измолим Свети Димитър да въздаде здраве, разум и благополучие!

5378 са старозагорците с имен ден на Димитровден. Да им е здраво името!

На 26 октомври, Димитровден, православната църква почита паметта на Свети великомъченик Димитър Мироточиви Солунски. Роден е през III век в град Солун, като по това време неговият баща управлява града. Той заема поста след смъртта му, провъзгласен от Максимиан Херкул за градоначалник, а жителите го приемат с голяма радост и почит. Тъй като Димитър открито проповядва и прославя християнството, си навлича гнева на император Галерий и бива хвърлен в тъмница. Убит е с копие по време на молитва от войници, които нахлуват в килията му, още преди да бъде осъден. Тогава е провъзгласен за светец и мъченик на вярата. За жителите на Солун той се превръща в покровител на града, както е и почитан от всички тях.

Катедралният храм на Солун носи името на светеца. Тук са положени и мощите му. В седмицата, когато са честванията, посветени на Свети Димитър, се изпълняват денонощни бдения, придружени от пеене на няколко големи мъжки църковни хора. Огромно и непрестанно е стълпотворението на християни не само от Гърция, но и от балканските държави. Неописуемо е усещането и силната енергия край мощите на светеца. От него наистина струи неземен аромат. Той чува искрените моления на вярващите и ги удовлетворява.

Според народния календар, Димитровден бележи края на есента и началото на зимата. И както гласи една стара поговорка: „Свети Георги лято носи, а Свети Димитър – зима“. В някои части на България денят е известен с името „разпус“, тъй като на него всеки трябва да е дал, каквото е имал да дава и да е взел, каквото има да взема.

Българските традиции повеляват на Димитровден да се наемат новите работници. Заедно с това стопаните извършват оброк в чест на Св.Димитър. За курбан се избира най-тлъстият овен, върху чиито рога се набождат големи варакосани (позлатени) ябълки. След това всеки прави поклон пред така украсената жертва и чорбаджиите церемониално даряват слугите си. Музиката свири през целия ден и всички празнуват, без да забравят, че на другия ден отново трябва да запретнат ръкави за работа.

От този ден нататък може да завали и първият сняг, тъй като светецът приспива природата, разтърсва дългата си бяла брада и от нея политат снежинки към земята. Затова стопаните прибират ралата под стрехите, за да са на сухо и подреждат дървата за огрев.

Тогава започва и подготовката за така наречените „миши празници“, които са на следващия ден. Жените не трябва да подхващат никаква домакинска работа, за да не разсърдят мишките, които могат да проядат всичко, изработено през годината. Не се шие, тъче, преде или плете. Също така не се взема в ръка хурка или вретено. Мъжете не трябва да загребват жито от хамбара или да ронят зърно от събраната царевица. За да замажат очите на мишките, трябва да замажат с кал праговете на къщата, хамбара, кошовете и ъглите.

И тъй като е на границата между лятото и зимата, на Димитровден се правят множество гадания. Също както и при други празници в народния ни календар, на този ден е важно кой пръв ще почука и ще прекрачи прага на дома. По имотното състояние на полазника се гадае за благоденствието и берекета в къщата.

Ако в навечерието на празника луната е пълна, то поличбата предвещава много сняг, плодородна година, пълни кошери с мед, а също, че и посевите ще са на топло.

В миналото, за годината се е вещаело и по добитъка. Зимата ще бъде люта, ако животните се връщат от паша, носейки сламки в уста. Зимата ще е топла и мека, ако овцете лежат поотделно, а ако са скупчени, със сигурност ще е люта и студена. Сред иманярите е разпространено вярването, че в нощта на Димитровден небето се отваря и заровеното имане проблясва със синкав пламък. В някои краища на България все още се спазва традицията за Димитровденските събори. Дори и да няма събор, празникът се празнува от целия род, тъй като е невъзможно да няма поне един именник в него. На трапезата присъстват курбан от овче месо, пиле яхния, гювеч, пита с ябълки, печени ябълки, варена царевица и тиква.

Именници са: Димитър, Димитрина, Митко, Митьо, Димo, Димчо, Димка, Димaнa и др.

5378 старозагорци са именници на Димитровден. 2 540-ма от тях се казват Димитър. 869 са с кратката му форма Митко, Митьо/Митю – 154, Митка-77, Митра – 38 и Мита- 14. Дамите с име Димитрина са 276, Димка- 230, Димитринка – 274, Димитрана –2 и Димитричка- 12. Други 455 старозагорци са с името Димо, а 146 – Димчо. Името Драгомир носят 160 мъже, Драгомира – 17, Драган -28 и Драгана- 8. Набиращото популярност име Димана, имат 56 представителки на нежния пол,а  Диман -21 мъже. Само един старозагорец носи звучното Драголюб.

Това показва справката изготвена от дирекция „Гражданско състояние“ на Община Стара Загора.

По стар обичай на имен ден се ходи неканен и се носят бели цветя за именника, за да е блага зимата. Цветята се увиват с ален конец, за да са здрави именниците.

Според народните вярвания, Свети Димитър е покровител на строителите и архитектите. В миналото, когато много мъже напускали родните селища, за да работят като дюлгери, след Димитровден се прибирали по родните места, за да зимуват вкъщи, а на следващата пролет отново отивали да работят по строежите.

На Димитровден си спомняме за всички майстори-строители, най-големият от които е  българският първостроител Уста Кольо Фичето, построил безброй църкви, манастири, мостове и фабрики.

Честит професионален празник на цялата гилдия! Честит и благословен имен ден на празнуващите!

Dolap.bg