Енрико Стинкели: „Смятам че операта и киното трябва да се срещнат“

На 29 октомври зрителите на Старозагорска опера ще видят  „Атила“ от Джузепе Верди в една впечатляваща класическа постановка с умелото „съжителство” на голямата италианска традиция и високите технологии. Режисьорът на постановката Енрико Стинкели – освен че е режисьор и радиоводещ, е и артистичен директор на  Опера „Верди“ в Пиза, Италия.

Маестро, казвате така – „усещам пулса на вкусовете и настроенията на италианската и международната публика“…

Да, това след толкова много години стаж за мен като професионалист и личност това е безкрайно важно, защото то „влиза“ в моята работа. Вижте, режисьорът е един вид антена – около него винаги има толкова много хора, характери, темпераменти и той трябва да се уравновеси всички тях. Затова режисьорът трябва да бъде много спокоен, за да обсъди вътре в себе си широкия спектър на конкретната задача.  Обикновено се казва, че режисьорът  е невротичен и истеричен, аз съм обратното.  Навремето Гена Димитрова ми каза – Ние от зодия Телец сме много спокойни. В оперния театър спокойствието се отплаща.

Какво мислите за модерните оперни постановки?

За модерните режисури ли питате или за актуализиране на едно класическо заглавие?

За модерните режисури.

Съгласен съм, че в операта имаме две различни ситуации – традицията и модата. Аз не вярвам, че едната трябва да се противопоставя на другата, както например правят немците. Един немски режисьор, който трябва да направи „Атила“, първото нещо, което прави е– взема една тоалетна чиния, слага я в центъра на сцената и „завърта“ всичко и всички на сцената около нея. Аз тръгвам с уважение и респект към Верди, не бих могъл никога нищо да направа с този манталитет на немците, защото това не е модерно. В моята работа аз търся начин да поставя традицията и модерността  заедно. Драматургията оставям същата, но обогатявам с новите технологии –едното подпомага другото.

Ние живеем във време на тотална визуализация, винаги пред нас има екран – на телефона, на компютъра , на таблета… Когато в операта направим игра със специални ефекти е ето, ние вече говорим на езика на новото поколение и така приближаваме към  операта  и младите хора. За тях операта е антикварна, не им харесва. Но ако младите хора видят пред себе си една игра на светлини, то ще е прекрасно – светлината много помага и се вклинява в самия смисъл наставащото пред очите, магнетично е…

Аз започнах  в кинотопреди много години като асистент на известния италиански режисьор Луиджи Коменчини. Когато влязох в този свят, започнах да работя с един  светлинен дизайнер – Амадуци. Този свят ме очарова,  смятам че операта и киното трябва да се срещнат.

Говорят, че много подкрепяте младите певци?

Това е много важно за мен. Колко млади хора не могат да дебютират, защото никой не им помага и това е абсурдно. Прекрасни гласове, но нямат възможността да бъдат познавани. Системата от агенти и агенции  ги блокира и се превръща в мафия. А младите трябва да имат възможност. Аз правя прослушавиня, без намесата на агенти и агенции. Идват, пеят, който има талант и глас, бива взет за работа. В класически заглавия като „Тоска“, „Травиата“, „Риголето“, „Трубадур“ в моя театър в Пиза показахме между 45-50 млади певци, които имаха възможност да дебютират тук.

Доволен ли сте от работата в Стара Загора?

Всички са много любезни, на разположение. Вярвам, че това е както от българския характер и уважението, което има към операта българинът и най-вече идва от директора на Операта Огнян Драганов, който е създал този климат.

Интервю на Уляна Кьосева

Превод Мария Клинчева

Снимките са от магичния спектакъл на „Атила“ на Маестро Стинкели в Оперния театър в Каляри, Италия