Петковден е! Да почетем Света Петка Българска!

На 14 октомври Българската православна църква почита светицата Параскева Българска. Тя живее в края на Х и началото на ХІ век. Покровителка е на брака и плодовитостта.

Св. преподобна Параскева Епиватска, наричана от народа ни Света Петка Българска, е една от най-обичаните и почитани светици не само в България, но и в целия православен свят.

Светицата е известна с чудни монашески и аскетични подвизи в светите земи на Палестина. Завършва земния си път в родния си Епиват, където нетленните ѝ мощи продължават да извършват многобройни чудеса. Оттам започват и  нейните дълги посмъртни скитания по земите на Балканския полуостров, а българи, сърби, румънци и гърци я признават за „своя“ светица.

Освен благочестивия ѝ живот и чудотворните ѝ мощи, за всеправославната почит към св. Параскева голямо значение има и нейното име, което в превод от гръцки означава „петък“. Това е денят на кръстната смърт на Спасителя. Монахинята св. Параскева често се изобразява на икони и стенописи редом със св. Неделя в царски одежди – символ на Възкресението в неделния ден.

Въздигането на посмъртната слава на св. Параскева е свързано с българското царство. Когато Източната Римска империя пада под властта на латините (след 1204 г.), мощите на преподобната Петка били пренесени от Епиват в Търново. Това става през 1238 г. по времето на цар Йоан Асен II и патриарх Йоаким. Тук преподобната се радва на изключително почитание като покровителка на града и на цялото царство.

Тук е написано и най-вдъхновеното житие на светицата от св. патриарх Евтимий. Светите мощи остават в Търново до падането на българската столица под турско робство през 1393 г. След това са пренесени в свободния още Бдин, столицата на Видинското царство. Когато османците завладяват и тази твърдина, през 1396 г., реликвата отново е пренесена – този път в Белград. След окончателното завладяване и на сръбските земи при султан Сюлейман Великолепни, мощите на светицата били пренесени в Цариград. Това става през 1521 година.

С благословението на Вселенския патриарх Партений на 13 юни 1641 г. мощите на св. Петка са пренесени в новопостроения храм „Св. Три светители“ в днешния румънски град Яш. Храмът е издигнат по времето на крал Василий Лупу и осветен от Молдовския митрополит Варлаам. В тази църква те били съхранявани в готическата зала на Василий Лупу. В този параклис избухва пожар, но мощите на светицата по чудо остават невредими.

На 27 декември 1888 г. с благословението на митрополит Йосиф мощите на св. Петка са пренесени в новата митрополитска катедрала в Яш, където пребивават и до днес, утвърждавайки храма и града като главен център на поклонничеството в Румъния.

Освен като празник на света Параскева (Петка) Епиватска Българска, Петковден е известен и като празник, отбелязващ края на лятото и идването на зимата. Света Петка се смята за закрилник на дома и семейството. От Петковден започват сгледите на годежите и сватбите, тъй като в народните разбирания светицата е покровител на раждането и плодовитостта, както при хората, така и при животните. Денят бележи края на земеделската работа – последната есенна сеитба, прибирането на реколтата. Дотогава всичката земеделска работа трябва да е приключила, затова и народът казва „ На Петковден ралото да ти е под стрехата”.. На Петковден се месят колаци, като най-големият от тях се нарича на св. Петка. Хлябът и къщата трябва да се поръсят със светена вода и цялото домочадие да се поклони трикратно на погачата. Яде се овче месо, курбан чорба, яхния с праз и сарми. На тозиден се правят и много оброчни курбани за здраве и благополучие.

Според народните вярвания от Петковден до Димитровден – 26 октомври, не се работи с вълна, не се крои и не се шие. Народът вярва, че ако човек облече дреха, шита между тези два големи празника, ще се разболее.

Народът е забелязал, че ако на Петковден грее слънце, листата на дърветата не са окапали, а овцете се скупчват на едно място, зимата ще е тежка и снежна. Ако вали дъжд и е студено за сезона, зимата ще е мека.

В Стара Загора, параклисът в храм „Св. Въведение Богородично“ носи името на Света Петка. По този повод заранта на 14 октомври ще бъде отслужена утреня. Храмов празник ще има и над 150-годишната църква в старозагорското село Памукчий.

На Петковден за здраво и честито име трябва да почерпят Петка, Параскева, Парашкева, Петко, Петкана, Пенка, Паро, Парун, Петя, Петьо и техните производни. Името Петко произлиза от славянската дума „петък“, петият ден от седмицата. Счита се, че е свободен превод и пълно съответствие на името „Параскев“ или „Параскева“ („петък“, в смисъл на подготовка за празника, от гръцкото „Παρασκευή“).

1377 са старозагорките, носещи името Пенка,  а 54 – Петрана. На Петковден ще почерпят и 847 мъже с името Петко, както и 50-Пенко. Общо именниците са 2 420. Дамите с име Петра са 42, Петкана-18, Петка-9 и по 8 представителни на нежния пол са с имената Параскева и Парашкева. На 14 октомври  името си празнуват още 8 мъже-Паруш и по една дама с имената Петрина и Петрия. Това показва справката изготвена от дирекция „Гражданско състояние“ на Община Стара Загора.

Dolap.bg