С научна конференция в Чирпан отбелязват 40 години от началото на разкопките на древната крепост Карасура

С научна конференция, която ще открие днес, 9 октомври 2021 г., кметът на Чирпан Ивайло Крачолов, ще се отбележат 40 години от началото на разкопките на древната крепост Карасура. Това съобщи Нанси Маринова, директор на историческия музей в града.
Общо 12 доклада ще бъдат представени по време на форума, който продължава два дни.
Най-значимият археологически обект на музея в град Чирпан е Карасура, който се намира източно от града, в южните склонове на Средна гора. Това място пази уникални исторически свидетелства за живота от неолита – 4 хил.пр.н.е. до късното средновековие, датирано до 14 век. Проучва се от 1981 г. до 1997 г. от екипи от български и германски изследователи, които реализират съвместен проект на БАН и Академията на науките на ГДР, припомни Нанси Маринова. Последната находка е разкрита от Петър Калчев, директор на Регионалния исторически музей в Стара Загора и Янко Димитров през 2003/4 година, по време на строителството на разширението на автомагистрала „Тракия“. Това е селище, за което има хипотеза, че е било свързано със средновековния град.
Археолозите наричат българо-немския проект Карасура на името на крайпътната станция по пътя към Босфора, която свързва Белград – Филипопол и Константинопол и е най-близо до град Берое.
Останките от нея свидетелстват, че тя е била разположена на хълма „Калето“, на 6 км североизточно от Чирпан, отляво на шосето за Стара Загора. От извивката на големия завой преди разклона за село Свобода до разкопките се стига по тесен асфалтиран път, дълъг 1,3 км. Той отвежда в котловина, оградена от север, запад и юг от склоновете на Средна гора.

От началото на археологическите проучвания тук са разкрити три порти, десет кули, църковни и жилищни постройки, както в укрепената част, така и извън нея. Те свидетелстват, че крайпътната станция прераства в голям средновековен град, който съществува до средата на XIII век.
Историята на това място, разположено насред Тракия, в подножието на Средна гора, е много богата, показват проучванията на археолозите.
Поселищният живот тук се оказва много по- разнообразен, отколкото би бил само в една крайпътна станция. Неговото зараждане и развитие са благоприятно повлияни от природните дадености – изобилие на води, черноземни почви и топъл климат с живително средиземноморско влияние.

Първите следи от човешка дейност датират от V хил. пр.н.е. и с известни прекъсвания продължават до XIII в.сл.н.е. Неразкопана до днес е праисторическа могила от Халколита, която крие тайни, каза Нанси Маринова. Най-значителните останки от живот са от Енеолита до Средния бронз /IV-III хил.пр.н.е./ и от Римско време – има доказани храмове на бога-лечител Асклепий, на Плутон – бога на подземните богатства и на Аполон – главния бог, който според един надпис, носи тракийското прозвище Дайтеренус. До ден днешен край чирпанското село Свобода има местност, която се казва Даутина.
Според писмени извори още през Късната античност – началото на IV в., крайпътната станция на разклона на големия военен път за Августа Траяна, известна под името Карасура, се превръща в най-мощната крепост между Филипополис и Берое. Трите големи раннохристиянски базилики и погребенията, извършени в тях, показват не само че тук може да е имало късноантичен град, но и че тук се е намирал един раннохристиянски приют за хора с физически аномалии, припомни Нанси Маринова. След разрушаването на крепостта от славяни и авари в края на VI в., животът тук продължава, макар и в скромни размери. Много гробове от Ранното средновековие дават ценни находки, които днес могат да се видят в Чирпанския исторически музей.
Възникналият през римската епоха град Карасура, продължава съществуването си и през Средновековието, като най-голямия си разцвет достига в края на XI век, особено през XII-XIII век. Той не само се разраства и достига огромната площ от 1000 дка, но и успява да играе важна роля в района на Тракия. Намерените неповторими за Югозападна Европа находки потвърждават уникалността на този град с непознато досега име. Според германския археолог д-р Михаел Вендел – един от изследователите на обекта „Карасура“, тук трябва да се намира градът Алексиополис, който е изграден от византийския император Алексий I Комнин /1048-1118г/. Изследователите предполагат, че големите, вдълбани в земята зърнохранилища може би са използвани за снабдяване с храна на участниците в Третия кръстоносен поход под предводителството на германския крал Фридрих Барбароса.
През 1989 г. в някогашната Музейна сбирка „Карасура“, която се е намирала в чирпанското село Рупките, постъпва едно уникално находище от 35 съда, изработени от средновековна червенолакова керамика, датирана чрез монети. То е било намерено при проучвателни работи по трасето на Автомагистрала „Тракия“, на около 200 метра северозападно от хълма „Калето“.
Изследователите изразяват хипотезата, че мястото, както и да се е наричало през средновековието – до средата на XIII в., е имало голямо транспортно, търговско-политическо и стратегическо значение.
За края на Карасура се предполага, че е свързан с кръстоносните походи по тези земи, но разкритията тепърва предстоят, посочи Нанси Маринова. Част от документацията на разкопките се намира в Германия и отдавна е трябвало да бъде върната в България. „Днес състоянието на древния град след консервацията и реставрацията е отчайващо. Обектът е държавен и ние се надяваме да стане общински, за да бъде осигурено финансиране и да продължат изследванията“, изрази надежда директорът на историческия музей в Чирпан. По думите й съвместно с Община Чирпан средновековният град може да бъде социализиран и превърнат в интересна туристическа дестинация.

Д-р Румяна ЛЕЧЕВА, БТА