Романът, вдъхновил Стефан Димитров за балета „Сънят на Пилат“

На 16 октомври от 19.00 часа на сцената на зала1 на Националния дворец на културата ще се състои световната премиера на танцовата мистерия „Сънят на Пилат” по музика на Стефан Димитров. За първи път от десетилетия ще бъде представено голямо балетно заглавие от съвременен български композитор. Балетът на Старозагорската опера бе избран да осъществи новата постановка. „Сънят на Пилат” е съвместен проект на Палмс Мюзик , Старозагорската опера и Фондация „Ценности” и се осъществява с подкрепата на Министерството на културата и Столична община.

Спектакълът на танцовата мистерия „Сънят на Пилат” обещава да се превърне в знаково събитие в културния живот на България. Въпреки че е вдъхновена от романа на Михаил Булгаков „Майсторът и Маргарита“, оригиналната интерпретация на Стефан Димитров не се опира на текста, а вместо това умело улавя сюреалистичната атмосфера и кристализира основните елементи на разказа. Заглавията на трите действия – „Aeternitas“ (Вечност), „Lux Aeterna“ (Вечна светлина) и „Misericordia Pro Nobis“ (Милост за нас) – приканват към асоциации с други литературни класики като „Изгубеният Рай“ на Милтън например, и поставят творбата в контекста на европейското музикално наследство. Но музиката на Димитров е нещо повече от това – тя брилянтно превежда духовната визия на Булгаков на езика на нашия модерен свят и дава свежа, мелодична интерпретация на разноликите идеи за добро и зло, светлина и мрак, и за корените на тези сили.

„Майстора и Маргарита“ – един велик, загадъчен и толкова вдъхновяващ роман

„Майстора и Маргарита“ е роман от Михаил Булгаков (1891-1940), издаден изцяло за пръв път през 1967 година. Действието се развива около посещение на Дявола в Москва през 20-те години на 20 век. Много критици смятат книгата за един от най-значимите руски романи. По сюжета му са направени множество театрални постановки и няколко филма (в Югославия, Полша, Швеция и Русия).

Романът е публикуван цели 26 години след смъртта на автора. Първото му издание е от 1966 г. и е в съкратен вариант за списание. За да достигне романа до читателя, основна заслуга има съпругата на писателя Елена Сергеевна Шиловская, която в тежките сталински времена успява да запази ръкописа на романа.

По съхранилите се в архива на писателя многобройни бележки за книгата става ясно, че източник за сведения по темата демонология за Булгаков са били статиите в Енциклопедичния речник на Брокхауз и Ефрон, книгата на Михаил Орлов „История сношений человека с дьяволом“ (1904 г.) и книгата на писателя Александър Амфитеатров (1862—1938) „Дьявол в быте, легенде и в литературе Средних веков“ (1911 г.).

Началото на работата си над „Майстора и Маргарита“ Булгаков в различни свои ръкописи датира ту към 1928 г., ту към 1929 г. В първата си редакция романът имал различни варианти на името: „Черният маг“, „Копитото на инженера“, „Жонгльор с копита“, „Синът на В.“, „Гастрол“. Първата редакция на „Майстора и Маргарита“ била унищожена от автора на 18 март 1930 г., след като разбира, че пиесата му „Кабала святош“ е забранена. За това Булгаков пише в писмо до правителството: „И лично аз, със собствените си ръце, хвърлих в печката черновата на романа за дявола…“.

Работата над „Майстора и Маргарита“ е възобновена през 1931 г. В първите чернови на романа в него вече фигурират Маргарита и нейният тогава все още безименен спътник – бъдещият Майстор, а Воланд се сдобива с буйната си свита.

Втората редакция, писана до 1936 г., има подзаглавие „Фантастичен роман“ и варианти на името: „Великият канцлер“, „Сатана“, „Ето ме и мен“, „Черният маг“, „Копито-консултанта“.

Третата редакция, започната през втората половина на 1936 г., първоначално се нарича „Князът на мрака“, но още през 1937 г. се появява добре познатото сега заглавие „Майстора и Маргарита“. През май – юни 1938 г. пълният текст на романа е отпечатан за първи път. Авторската редакция продължава почти до самата смърт на писателя.

Преди смъртта си авторът чете отделни откъси пред близки приятели в дома си. Значително по-късно, когато филологът А.З. Вулис пише своя труд за съветските сатирици, се сеща за позабравения автор на „Зойкина квартира“ и „Пурпурният остров“.

Вулис разбира, че е жива вдовицата на писателя и установява връзка с нея. След първоначалния период на недоверие Елена Шиловская му дава да прочете ръкописа на „Майстора и Маргарита“. Потресеният Вулис разказва за находката си на много колеги, след което в литературна Москва тръгват слухове за новооткрит велик роман. Това води до първата публикация в списание „Москва“ през 1966 г. (тираж 150 хил. екземпляра). В него има 2 предисловия: на Константин Симонов и на Вулис.