Стефан Димитров – Балетът „Сънят на Пилат“ е абсолютно сливане на музикалната идея с танц

На 29 май 2018 г. в зала „България“ композиторът Стефан Димитров представи пред публика своята симфонична творба „Сънят на Пилат. Вдъхновението за „Сънят на Пилат“ е от литературния шедьовър на Михаил Булгаков „Майсторът и Маргарита“. Симфоничната творба прозвуча в изпълнение на оркестър „София Симфоникс“ под диригентството на маестра Любка Биаджони цу Гутенберг и хор с диригент – Георги Еленков.

Стефан Димитров – авторът на толкова любими популярни песни и филмова музика, посвещава четири години на създаването на тази симфонична творба, замислена като балет. Въпреки „смяната на жанра“ майсторският почерк на Стефан Димитров и в „Сънят на Пилат“ е абсолютно доловим в онази особена лекота на музикалния разказ.

На 16 октомври, след броени дни, „Сънят на Пилат“ оживява като балет на сцената на Зала 1 в НДК, където ще бъде световната му премиера – в изпълнение на балета, оркестър, хор на Държавна опера-Стара Загора и Прабългарска школа за оцеляване „Бага Тур“.

През лятото Маестро Стефан Димитров бе на първите репетиции на „Сънят на Пилат“ в залата на балета на Държавна опера-Стара Загора.

От 4 октомври започват репетициите на сцената на Операта, диригент на оркестъра е Владимир Бошнаков.

Маестро Димитров, какви са Вашите първи впечатления от първите репетиции на „Сънят на Пилат“?

Аз бях толкова развълнуван вчера на репетицията, че си признавам, потекоха ми сълзи, въпреки че съм обръгнал от музика и от случки. Това, което са направили Василий,Слава, Силвия Томова, изобщо целият екип. За пръв път виждам тази трупа, които са едни прекрасни млади хора, повечето чужденци и това се дължи на Силвия – тя е човек събирателен. Тя е направила нещо, което е уникално – тази балетна трупа. Изведнъж усетих някаква страхотна симбиоза между музиката и това, което е поставил Василий. Просто не можех да си представя, че нещо подобно мога да видя. Това е абсолютно сливане на моята идея, на музикалната идея с едни прекрасни, съвременни движения. Те така или иначе идват от силата на тези млади хора, които излъчват такава енергия и са толкова впечатляващи, толкова са въодушевени, всичките. За моя голяма радост всички харесват музиката и това, което прави Василий Медведев. Толкова бях развълнуван, че си признавам, стана ми почти лошо от вълнение. Да не говорим и за сценографията и костюмите, които Павел е скицирал, идеята също е вълшебна. Тук е моментът да благодаря на Огнян Драганов, на Силвия за тази възможност да се направи, да се роди нещо ново. Защото аз си мисля, че смисълът на този проект е да се създаде един нов балет в България. Последният балет е писан преди 40 или 50 години от Красимир Кюркчийски и оттогава в този жанр няма нищо ново. Много по-лесно е цял живот да свириш „Лебедово езеро“ или „Лешникотрошачката“, но български балет, който да е в такъв стил „Неокласика“ просто не е направен. И си мисля, че това нещо може да стане много по-известно в другите държави.

Когато писахте музиката за балета „Сънят на Пилат“, представяхте ли си движенията на сцената или поне на основните образи?

Не дотам…Някак си това, което бях написал и се изсвири веднъж в зала „България“ „седеше“ много по-симфонично, в три части. Всичко е повлияно от книгата на Булгаков „Майстора и Маргарита“. Признавам си, че не познавах законите на балетната музика. Затова съм благодарен на Василий, защото някак си той постепенно „обърна“ музиката – кое след кое да бъде. Аз не бях заложил, че примерно след един валс ще има аплаузи, ще има поклони. Той просто ми отвори очите, че трябва да има и такива неща, че в балетната форма е важна атрактивността. Той някъде удължава, някъде скъсява, това е нормалният процес според мен – да се прави заедно, от екип.

Харесаха ли ви артистите в главните образи?

Да, момчето от Португалия, което ще играе Майстора, е много симпатичен, а момичето в ролята на Маргарита е страхотна сладурана. Те са млади хора имат сила и вътрешна енергия, която озарява работата. Говоря за всичките. И това е благодарение на Силвия Томова. Да създадеш и запазиш такава трупа е ужасно трудно. За съжаление ситуацията е такава, че има малко средства за култура и е трудно. Говорихме си с екипа, че се занимаваме с такава дейност едва ли не за вътрешно удовлетворение.

Какво е Вашето послание, което като „червена нишка“ искате да вплетете в спектакъла? Коя от многото теми  в „Майстора и Маргарита“ е водещата за Вас?

Да, книгата е много богата, книгата е многопластова. За мен най-важното е, че Любовта съществува и след смъртта. Когато двама души много се обичат, продължават да се обичат и някъде в отвъдното. Това е заложено в книгата. И точно по книгата, това което бях измислил аз, не е съвсем по книгата, но така е. Спазвам цялата хронология – как Исус го разпъват, как Пилат си измива ръцете, след това се връщаме обратно в Москва и там цялата драма между Майстора и Маргарита, лудницата, където го вкарват и където умира, Маргарита как става вещица, балът при Сатаната – всичко това е заложено…Романът е толкова ефектен и толкова въздействащ, спазена е идеята на Булгаков. А Василий предложи и аз абсолютно одобрявам, да се казва „Сънят на Пилат“ – танцувална мистерия.