Руска класическа пиеса ще е новото заглавие в афиша на ДТ „Гео Милев“

На старта на новия творчески сезон 2021/2022, трупата на Драматичен театър „Гео Милев” Стара Загора започна репетиции на пиесата „Вишнева градина” от Антон Павлович Чехов. Реализацията на проекта е поверена на режисьора  Бина Харалампиева, сценографията и костюмите –  на Теодора Лазарова, музиката – на Асен Аврамов.

Действащитe лица и изпълнители са:

Раневская Любов Андреевна, помешчица – Елена Азалова

Аня, нейна 17-годишна дъщеря – Илина Илиева

Вяра, нейна осиновена 24-годишна дъщеря – Мария Пенчева

Гаев, Леонид Андреевич – брат на Раневская – Христофор Недков

Лопахин, Ермолай Алексеевич – търговец – Иван Калошев

Трофимов Пьотр Сергеевич -студент – Цветомир Черкезов

Симеонов- Пишчик Борис Борисович – помешчик – Ивелин Керанов

Шарлота Ивановна – гувернантка – Светла Тодорова

Епиходов Семьон Пантелеевич – деловодител- Жоро Райчев

Дуняша- прислужница – Мария Енева

Фирс – лакей, 87-годишен старец – Стефан делев

Яша-млад лакей – Кольо Стайков

„Вишнева градина“ Антон Павлович Чехов пише през 1903 година. Авторът определя жанра на творбата си като комедия, но в последната сцена има трагични бележки. През януари 1904 г. на сцената на Московския художествен театър е премиерата на пиесата . Тази драматична творба и днес е включена в репертоара на много театри.

”Вишнева градина” е насочена пряко към вътрешния свят на човека, към неговите желания, страхове и стремежи. Макар да притежава социално-битов характер, психологическите черти са изведени на преден план, поставя се акцент върху човешките отношения. Героите общуват, но сякаш не помежду си, а със самите себе си, изправят се пред вътрешното си аз, пред един своеобразен съд на духа.
Пред нас е семейство, което от една страна не може да скъса с миналото, а от друга – просто се страхува от бъдещето. Във ”Вишнева градина” дворянката Раневская и брат и Гаев оплакват съдбата на своята вишнева градина: няма как, имението се обявява на търг и те ще трябва да се разделят с нея. Замогналият се бивш крепостен Лопахин им предлага да раздели градината на парцели и да ги продаде за вили. Те се въздържат от решение, отказват да повярват, че ще загубят имението, потъват в света на спомените и миналото. Само че, когато вишневата градина наистина вече е продадена, Раневская заминава отново за Париж, където и без това я очаква любим. А Гаев? Той просто е един обикновен фразьор и изведнъж се оказва, че драма въобще не е имало. Писателят се стреми да направи равносметка на миналото и да обърне  своя поглед към бъдещето.

Героите на Чехов са представени чрез своя вътрешен свят, чрез страховете, желанията, качествата и недостатъците си. Той казва:”…тоя е славен човек и другите, и всички не са лоши хора; и животът им е красив и недостатъците им са мили и смешни. Но взето заедно всичко е скучно, тягостно, мъртво, безжизнено. Какво трябва да се направи? Трябва да се смени всичко, да се стремим към друг, по-добър живот” . Централния конфликт (доколкото можем да говорим за конфликт при Чехов) се разгръща между старите собственици на имението, Раневская и Гаев, спрямо представителите на младото поколение – Аня, Трофимов, Лопахин.

Написана през далечната 1903 г., „Вишнева градина“ е последната пиеса на най-големият руски драматург Антон Павлович Чехов, в която той влага целия си драматургичен усет и умение. Повече от век по-късно текстът продължава да вълнува читатели и зрители с прозренията си за човешката природа, все по-необходими днес.

Очаквана премиера на ДТ „Гео Милев“– в началото на месец ноември 2021 г.

Росица Ранчева