Представят акварели на големия Иван Попчев

В малката зала на Градската художествена галерия на Стара Загора са представени 20 акварела на големия български и европейски художник Иван Попчев.

„Изложбата „Непознатият Иван Попчев (1941-1994) формално е посветена на 80-годишнината от рождението му. Но онова, което стои зад наименованието „Непознатият Иван Попчев“ е част от неговото акварелно творчество, коментира за Dolap.bg. Изкуствоведът и директор на галерията проф. д-р Марин Добрев.- Той е популярен в Стара Загора, страната и чужбина с неговите живописни композиции- битови, митове и легенди, човекът, метаморфозите му и т. н. Популярен е и с неговите пастелни пейзажи, но не се знаеха неговите акварели, с изключение на два. За него акварелът беше интимна част от творчеството му. В него той търсеше някои от собствените си душевни измерения, свързани със спомени, съновидения, с някои състояния, които имаха други, негови приказни измерения. Основната част от тази изложба е посветена и на тях, а като цяло – на умението му в акварела.

Мисля, че изложбата е разширила представата за таланта на Иван Попчев, дори и на онези, които мислят, че го познават добре“.

По думите на проф. д-р Марин Добрев, „Иван Попчев беше човек, който никога не забравяше корените си. Тъкмо обратно. От там черпеше сили и вдъхновение и повече от идеите за своите произведения. Достатъчно е човек да извика в спомените си 10-15 негови картини и ще се сети за това“.

Винаги го е вълнувало състоянието на човека. Не толкова конкретни събития или явления, колкото онези вечни метаморфози на човека, които разкриват състоянието и най-вече народопсихологията на българина. Затова и повече от работите му, независимо от това как са наричани, носят у себе си тази изконна връзка с природата, със земята и хората, със същинското състояние на човека.

През 1978 г. Иван Попчев открива и довежда в Стара Загора младия изкуствовед Марин Добрев, който след 1992 г. и до сега, заема директорския пост.

„Онова,което за мене е най-важно за Иван Попчев като директор на Художествената галерия е отношението и респектът му към труда на всички, които са били преди нас. Като изявен художник, който има своето запазено място в съвременното българско изобразително изкуство, той никога не забравяше онези художници, благодарение на които ние дължим своето развитие, каза проф. Добрев.- Т.е. като галерист един от първите уроци, които научих от него е уважението към всички творци и техния труд. Независимо от това колко популярни са станали, забравени ли са или не, мимолетно появяващи се художници или с трайно присъствие в нашето изкуство, просто уважение към произведенията на всички художници.

Другото беше желанието му, Художествената галерия на Стара Загора да бъде своеобразен духовен учител и да образова онова, отвъд училището. От там идеята, че една галерия не трябва механично да сменя изложби, а винаги да носи логиката за образоването на публиката. Дали тя го разбира или не, е отделен въпрос. Но всяка изложба да прибавя по нещо към знанията на обикновения зрител. Т.е. да няма празнина между най-новото и онова, с което е свикнал. Т.е. галерията да ръководи

навлизането на зрителя във всички форми и прояви на изобразителното изкуство. Екипът от колеги, с които работим в Старозагорската художествена галерия се стремим да продължим и надградим посланията на Иван Попчев“.

Попчев беше дребен на ръст, но с великанско сърце и душа. Беше усмихнат, кротък, мълчалив, деликатен, добър и харизматичен човек. Неговите вълшебни разкази бяха „разказани“ на живописните му платна – многоцветни, вълнуващи, магични. Вгледайте сее в тях и ще усетите яркото му присъствие и днес.

В предлаганата колекция са включени 20 акварелни творби, които Иван Попчев никога не е показвал на изложба.

Иван Попчев е роден на 30 октомври 1941 г. в село Дъбово, Казанлъшко. През 1961 г. постъпва в Художествената академия. Учи живопис в ателиетата на професорите Дечко Узунов и Панайот Панайотов. През 1967 г. завършва академията с награда на Министерство на образованието и науката. Установява се в Стара Загора и две години учителства. През 1969 г. са първите му участия в национални изложба. В същата година е назначен за директор на Художествена галерия Стара Загора, която ръководи до 1992 г.

През 1971 г. е приет за редовен член на Съюза на българските художници. През 1975 г. представя в Пловдив първата си самостоятелна изложба – живопис. На следващата година прави изложба в Стара Загора. През 1979 г. е избран за творчески секретар на старозагорското дружество на СБХ, която длъжност изпълнява до 1990 г.

През 1981 г. вдига самостоятелна изложба в Стара Загора, 1982 – в Казанлък, Димитровград и Хасково. През 1983 г. е удостоен с наградата на Международното биенале на хумора в Габрово. През 1986 г. прави нова самостоятелна изложба в Стара Загора и Велико Търново. През 1990 г. прави самостоятелна изложба в Габрово. След две години прави самостоятелна изложба в Галерия „Овираж“ – Швейцария. Поканен е за участие в Международен конкурс „Арт фолио“- Ню Йорк. През 1993 г. по специална покана на организаторите на триеналето в Осака, Япония, изпраща картината си „По Брьогел“.

Умира на 20 март 1994 г. Посмъртно е удостоен със званието „Почетен гражданин на Стара Загора“.

Росица Ранчева