Испанката Росио Серрано:“Учителят е пример в живота на подрастващия за цял живот“

Броени дни след началото на новата учебна година една снимка стана повод да се запозная с испанката Росио Серрано, учител по испански език в Стара Загора. Докато разговаряхме разбрах, че би искала да се върне в Арбанаси. По думите ѝ това е най-прекрасното място на света. Тя е четвърта година в България и вече е влюбена в българските манастири.

Спечелила е конкурс на просветното министерство на Кралство Испания за преподавател по испански език и е разпределена в Средно училище „Максим Горки” Стара Загора.

Родена е преди около 40 години в столицата на кралството. Завършила е университета в Алкала де Енарес , градче близо до Мадрид, считано за родно място на прочутия ѝ сънародник Мигел де Сервантес. Още като студентка мечтае да опознае Балканите, тяхната пленителна култура и история.

Съдбата я отвежда първо в Бразилия, където е преподавател 10 години. Няма семейство, но се гордее с всеки свой ученик, когото научава на испански език.

Повод за нашата среща е снимка от спектакъла „Къщата на лудите е трудна за опазване”, с който трупата на СУ„Максим Горки” се класира за втора поредна година на второ място. Снимката е избрана от Културния отдел на посолството на Кралство Испания в България за дипляна, рекламираща обучението по испански език „ в повече от 70 испански езикови паралелки в 8 държави с повече от 120 испански учители и повече от 28 000 ученици,а и Национален и Международен фестивал за училищен театър на испански език.

Как успяхте само за шест месеца да постигнете този забележителен успех?

„Къщата на лудите” е постановка, обединяваща две едноактни произведения – интермедии – на Сервантес. Снимката избрана за дипляната, е на Йоана, една от моите колежки в гимназията, която преподава китайски език, но знае и испански. Тя прояви желание и направи поредица от снимки на спектакъла. Това е вторият училищен спектакъл, който поставих в Стара Загора. Първият беше „Домът на Бернарда Алба”. Във всяка държава началото е едно предизвикателство. Трябва да усетиш добрите страни на непознатите. Не мога да не призная, че това е моята първа работа като режисьор-преподавател. Играла съм в „Дома на Бернарда Алба”, ролята на Адела- най-малката дъщеря на Бернарда, също в ученически театър, когато бях в гимназията.

Интересът за роли сред българските ми ученици в „Максим Горки”беше много голям. Срещнах родители, които проявиха разбиране и желание да помогнат на продукцията. Мисля, че сред по-младите поколения в Испания няма особена страст към театъра. Но в България усетих голямо желание за изява – танци, ученически театър, студии, пеене и пр.

За костюмите и на двете постановки получихме помощ от Държавна опера – Стара Загора. Радостно е, че в Стара Загора има помощ и от родители. Така по- бързо решаваме проблемите, които възникват.

За първата постановка , „Домът на Бернадра Алба”, избрах гола сцена, за да не се разсейва вниманието на зрителя с ненужни детайли. Фокусът в трагедията бяха езикът на тялото и словото. На сцената бяха само столовете, бастунът, ветрилата и чаршафите, които момичетата бродират.

Спечелихме много аплодисменти.

Училищният театър присъства ли в образователната програма на Кралство Испания?

Учителят трябва да има инициативност. Първите, които ме вдъхновиха да избера учителската професия, бяха моите преподаватели – добри педагози, сърцати хора, отлични специалисти. Учителят е пример в живота на подрастващия, за цял живот.

Има ли разлика между испанските паралелки в България и Бразилия?

Трудно е да правя паралели между двете страни. Първо защото те са много различни в същността си и в повечето аспекти. Освен това в Бразилия преподавах в два университета в северната част на страната, тоест, занимавах се с по-големи ученици, докато тук преподавам в гимназия.

Не съм правила театър на испански език в Южна Америка, защото това не беше предвидено в университетските програми, а в общинското училище, в което преподавах от време на време. Нямаше възможност да се постави произведение на сцена. Там животът е много различен и тези училища са отредени за деца от семейства със скромни финансови възможности. Театър не съм организирала, но пеехме и танцувахме, животът им и без друго беше много труден.

Прави впечатление, че дистанцията между преподавателите и учениците в България е по-голяма.

България е част от Европейския съюз и тук вече има мрежа от формални и неформални европейски културни институции. Открит е и филиал на Испанския културен институт „Сервантес”, който има седалища в 56 града, в 37 страни в света. В Кралство Испания ние кандидатстваме за преподавателски места по цял свят, навсякъде, където има интерес към испанския.

Богатството и разнообразието на културното наследство, което обхваща не само Иберийския полуостров, но и цяла Латинска Америка, обяснява големия интерес към обучението по испански език. И бих искала да посоча един факт: Само в Източна Европа ученическите театри участват и се явяват на национални конкурси. Така обучението придобива състезателен характер. Нашата цел обаче беше да покажем какво сме научили, да създадем достоверни убедителни образи, а присъдената ни награда естествено, че ни зарадва.

Как Ви изглежда животът тук и в Испания днес?

Начинът на живот е твърде близък. Не съм изпадала в културен шок.

Българите са топли, сърдечни, гостоприемни.

Какво правите през свободното си време ?

Моето хоби е рисуването и посещавам ателието на старозагорската художничка Атанаска Янева, с която заедно творим. Това са чудесни споделени мигове.

През уикендите пътувам, изключително съм впечатлена от православните манастири, от византийската иконопис. Велико Търново ми напомня Толедо, а и двата града са побратимени. Влюбена съм в българските манастири, в хората от старопланинския край. Бих желала на края на живота си да бъда в Арбанаси. За мен това е най-специалното място на света.

Вярваща ли сте ?

Не, баща ми и майка ми са вярващи. Аз съм агностик. Но мисля, че трябва да се интересуваме от история на религиите и отношението им към модерната душевност.

Освен преподавател, Вие сте и изследовател, защитили сте дисертация в Бразилия. Има ли тема, която Ви интересува и по която работите в Стара Загора?

Да, България и Испания имат обща история и тя е свързана със сефарадските евреи. Проучвах документи в Държавен архив-Стара Загора и подготвям статия. Сефарадските евреи са живели в Испания до края на XV век. Прогонени от католическите крале Исабел и Фернандо, евреите се разселват из Централна Европа, стигат и до Османската империя.

В резултат на петвековното им съжителство със заварените народи, езикът, който носели със себе си, е повлиян от френски, турски и български и други и така оформя сегашния си облик. В днешно време наричаме този език ладино или джудео-еспаньол.

Какви спомени ще оставят у Вас Вашите български ученици ?

Аз съм в началото на четвъртата ми учебна година в България. Не знам колко ще остана, но знам, че светът трябва да бъде отворен за децата. Знам, че когато им отвориш вратите за света , те стават по – добри хора. Един нов език е един нов свят. Живея с усещането и вярата, че испанският език ще отвори нови врати на моите ученици.

Превод Сава-Калина Ангелова, една от възпитаничките на СУ „Максим Горки“

Д-р Румяна Лечева, БТА