Цар Борис І -Михаил е покръстен на старозагорското аязмо?

На 16 септември 2021 г. в Стара Загора беше представена книгата „Боруйската мала света гора” . Автори са д-р Марияна Минкова, завършила археология във Варшавския университет и ръководител на отдел „Нумизматика” в Регионалния исторически музей в Стара Загора и проф. д-р Иван Т.Иванов, физик, автор на поредица от книги и статии, посветени за историята на Стара Загора. За изданието подробно говори проф. Пламен Павлов от Великотърновския университет, рецензент на изследването, който даде висока оценка на многогодишния труд на учените и неговия исторически принос.

Основният извод от проучването е свързан с покръстването на княз Борис- Михаил I, хипотеза, която авторите доказват с откритите документални факти и исторически анализи.

Въз основа на най-сигурните документи, както и вземайки предвид хронологията на политическите събития, днес историческата наука приема, че покръстването на княз Борис I е станало през някаква нощ в началото на 864 г. Точната дата и точното място на покръстване обаче остават неизвестни. Необясними остават и причините за нощното покръстване на княз Борис I.

Относно мястото на покръстване на българския владетел са изказани много хипотези – Варна, Рим, Охрид, Дебелт, Плиска и Берое (Стара Загора), като първите четири са категорично отхвърлени. Хипотезата за Плиска, макар и широко пропагандирана, противоречи на историческите хроники, съгласно които покръстването е станало далеч от народа на Борис, на византийска територия и на място близо до военните действия. Хипотезата за Берое е изказана в началото на XX век в докторската дисертация на историка Александър Чучулайн, защитена в Духовната академия на Санкт Петербург. Неговата хипотеза се основава на искането на княз Борис да му се върне областта Загора и нейния център – стария християнски град Берое, където князът да може да се покръсти в канонични условия и далеч от своите бунтовни боляри. Той и неговият научен ръководител, професор Палмов твърдят, че преди да се покръсти в Берое, в същия град княз Борис е водил преговори с византийския патриарх Фотий по начина и условията на своето покръстване.

„За съжаление, хипотезата на д-р Чучулайн е цензурирана през времето на тоталитаризма и днес е практически непозната на българска историческа общност – коментира д-р Минкова. – В нашата книга посочваме факти в подкрепа на тази хипотеза, а именно нов извод от т.н. Бертински анали, данните на Иван Дочев Ваклидов, местна старозагорска легенда и местни за Стара Загора топонимни данни.

В нашата книга е забелязано двойно датиране (словесно и с цифра) на един от текстовете в известните Бертински анали. Коригираната датировка на този текст поставя покръстването на княз Борис I и последвалия бунт на болярите в Плиска в същата 864 г. В книгата е използвано и направеното наскоро откритие в един месецеслов (църковен календар), че бунтът на болярите в Плиска е станал в деня 28 март. Съчетаването на тези две датировки силно стеснява интервалът от време (февруари-март 864 г.), в който се е покръстил князът и увеличава точността, с която може да се посочи датата на покръстването.

Като най-подходящ ден за това събитие ние се спряхме на един от най-големите християнски празници през този период – денят на св. Теодор Тирон, защото той е покровител на византийското императорско семейство и на византийската армия. Също Тодоровден е имен ден на византийската императрица Теодора и на Борисовата сестра Теодора (Ана). Астрономическите изчисления, направени от доц. Борис Комитов, показаха, че през 864 г. Тодоровден е бил на 20 февруари (нов стил). Изборът на Тодоровден като дата за покръстване на княз Борис Михаил се подкрепя и от факта, че много близо до този ден – на 22 февруари (нов стил), през Възраждането се е чествал друг един светец – Михаил Воѝн. Този светец е просиял в местната Боруйска мала света гора и се приема от Българската православна църква като двойник на св. княз Борис Михаил.

Роденият в Казанлък униатски архимандрит Иван Ваклидов публикува в 1884 г. малка книга, в която описва как неизличимо болната Цветана, дъщеря на назначения за управител в Берое княз Цолю, оздравяла след като на Тодоровден тя се измила с вода от старозагорското аязмо. Веднага след това княз Цолю и дъщеря му се покръстили като тя получила новото си кръщелно име Теодора. От своя страна княз Цолю построява малка църква до аязмото, където една година след това българския владетел Борис се покръстил на Тодоровден. Смята се, че Иван Ваклидов е заимствал тези данни от Ватиканската библиотека, когато е бил в Рим на подготовка.

Книжката на Иван Ваклидов е преразказана в писмо от 1917 г., което митрополит Методий Загорски изпраща до министър от тогавашното българско правителство. В 1942 г. писмото е публикувано като отделна книжка озаглавена „История на Аязмото в град Стара Загора”, която се съхранява в Регионалната библиотека „Захари Княжески” – Стара Загора. В съкратен вариант разказът за покръстването е публикуван в множество издания – Държавен архив Стара Загора, в-к „Старозагорско утро” от 1942 г., от Теофано Слънчева в 1944 и мн. др.

След 1944 г. разказът на Иван Ваклидов също e цензуриран и изобщо не е цитиран в по-новата историческа литература. Ние установихме, че този разказ почива на обща идея с известната арменска легенда за покръстването на арменския цар Тиридат Велики и с латинската легенда за покръстването на княз Борис I. Съгласно тази идея, християнският бог играе ролята на лечител и закрилник на бъдещия кръщелник, докато във византийските хроники той предизвиква покръстването чрез принуди и заплахи.

Преди да приведем старозагорската легенда ще посочим, че Стара Загора не е малко селище с краткотрайна история, а е старинен град с многобройно автохтонно население. По принцип, такъв град е в състояние да съхрани, макар и в легендарен вид, спомена за такива важни събития, каквото е покръстването на княз Борис I. Много важна податка за това е, че от цялата територия на средновековна България единствено в района на Стара Загора населението е запазило спомена за това покръстване. Втора важна податка за това е, че старозагорската легенда се е съхранила в четири отделни варианта.

Първият вариант гласи, че княз Борис I е погребан в манастира в местността Боров дол, близо до старозагорското аязмо, след като се е покръстил и замонашил там. С това се обяснява и местната топонимика. До манастира е имало изобилна чешма, наречена Царската чешма и път наречен Царския път. В книга на туристическото дружество от 1932 г. се споменава за местността Манастирчето в Боров дол и че там е погребан Борис. В 1907 г. съседното село Хамзалар е преименувано Борилово, по името на местността Боров/Борилов дол.

Според втория вариант княз Борис е покръстен и погребан в манастира, намиращ се на около два километра източно от село Борилово, поради което се вярва, че селото е наименувано Борилово.

Спомен за важно местно покръстване е запазен и в близкото до Стара Загора село Хрищени. В землището на това село има местност, наречена Кръщене. Самото название на селото – Хрищени, въпреки многото хипотези, остава неясно и също може да се дължи на спомен за важно покръстване.

Последният, четвърти вариант на старозагорската легенда се основава на вековната традиция изворът-аязмо до Стара Загора да се почита като свещено място, а св. Теодор Тирон като небесен закрилник на аязмото и града. Вярвало се че точно на Тодоровден водата на извора става лековита и тогава мало и голямо отивало сутрин рано на извора да пие вода и да се измие за здраве и сполука. Последният вариант гласи, че княз Борис Михаил се е покръстил във водите на старозагорското аязмо на Тодоровден – денят на неговия покровител св. Теодор Тирон. По време на Възраждането в Стара Загора е битувало поверието, че веднага след като се покръстил, княз Борис захвърлил езическата си корона и тя се изгубила някъде около извора-аязмо“.

В книгата е подчертано, че за разлика от другите хипотези, единствено местната старозагорска легенда може да даде научно обяснение на т.н. „нощно”, но въпреки това канонично покръстване на българския владетел. От ритуалната практика по българските земи, а и от цяла Европа е известно, че водите на всяко аязмо стават лековити и свещени само в деня на техния светец-покровител и то в часовете сутрин преди изгрев Слънце. Княз Борис Михаил се е възползвал от този широко разпространен и до днес ритуал и се е окъпал в свещените води на старозагорското аязмо в часовете преди изгрев Слънце на Тодоровден, което е останало в паметта на хронистите като „нощно покръстване”.

Този последен вариант на старозагорската легенда, подкрепен от данните на Иван Дочев Ваклидов, е послужил като причина таченият от народа Тодоровден да бъде избран като пръв официален празник на Стара Загора. Засега не е ясно точно кога това е станало, но това е документирано за 28 февруари 1895 г., когато на този ден с участието на новия старозагорски митрополит Методи Загорски започва залесяването на върха Аязмо.

След 9 септември 1944 г. официалната част на празника Тодоровден е отменена и той остава като обикновен панаир, но след 1970 г. и панаирът е отменен. В 1987 г. Градският комитет на БКП избира 5 октомври като нов официален празник на града.

„В книгата сме посочили и няколко местни топонима в района на старозагорското аязмо, които са следи от царско присъствие и покръстване, извършено на това място, пишат авторите. – До преди своето преименуване в 1906 г. днешният квартал на Стара Загора – Дъбрава е носил османо-турското име Кутлуджа. В годините на османо-турското владичество, много исконно български топоними, завършващи на –ица са заменени в турцизирана форма чрез промяна на славянската наставка –ица в –дже, -джа. Примери: Раклица > Ериклидже, Ретица > Ретидже, Дупница > Дупнидже, Оряхово > Ряховдже и др. Като имаме пред вид това правило можем да допуснем, че Кутлуджа е турцизиран вариант на старобългарското Кутелица (или Кутловица), производно на старобългарската дума кутел (купел) „кръщелен съд“. Оригиналното старобългарско име Кутелица, Кутловица на село Кутлуджа е запазено в съседните му два върха Голям и Малък Купеларец, чието име също съдържа корена кутел (купел) „кръщелен съд“. Всички тези наименования имат покръстителска семантика и са свързани с местен акт на покръстване.

За връзката на Тодоровден с царско покръстването говори фактът, че той се е чествал от българите като по-особен и по-тържествен. Останала е до наши дни традицията на Тодоровден да се прави преглед на конните войски и да се провеждат конни надбягвания. От всички християнски народи този празник е характерен само за българите, а извън България за т.н. тукани, наследниците на българското население на север от Дунава“.

Росица Ранчева