Илияна Семерджиева пред Долап.бг – „Всемирът е толкова голям и богат, искам да го опозная и да го обичам още повече.“

Тя е красивата амазонка на „Багатур“, ръководител на група „Ахинора“ към школата. Неотдавна в Долап.бг ви разказахме за нея заради първата и стихосбирка „Стихове на една бяла девойка“. Помощник инструктор е в група за древни танци и обичаи „Пагане“, пак в школата. Завършва ГПЧЕ“Ромен Ролан“, а после Софийски университет – специалност Европеистика.

Илияна Семерджиева е бивш състезател по художествена гимнастика с много награди, тя има уникално сценично присъствие в много танци от древността, които представя „Бага Тур“. Стреля с лък, може да си служи с бич и е перфектна ездачка.Освен че пише стихове, е и чудесна поп-певица със собствено дуо /китара и вокал/ с името „Небула“.

Представяме прекрасната Илияна Семерджиева в рубриката „Млади, красиви и талантливи“ на Долап.бг. Защото читателите ни непременно е нужно да познават такъв стойностен млад човек.

 Как би описала на чужденец родния си град?

Стара Загора е едно сърце. Не само сърцето на България, а истинско туптящо сърце, даващо живот.

Стара Загора е скъпа за мен, защото съм прекарала съзнателния си живот тук. Осъзнавам, че всяка част от материалния свят е пропита със смисъла, който ѝ придаваме. В този ред на мисли, Стара Загора е специална за мен не само защото е красива (красиви градове по света има много), а и защото в нея съм срещнала моите хора, защото тук съм създавала и споделяла моменти, тук съм се вдъхновявала и съм творила, тук съм обичала и преживявала и съм се градила като личност.

Ако оставим сантименталността настрана, Стара Загора е райско кътче, в което можеш да послушаш мъдростта на гората на Аязмото, да се потопиш в спокойствието на водата край езерото Загорка и да усетиш духа на миналото, разхождайки се по старата римска улица. Това е град с богата история, но и град, в който се създава история, защото тук живеят вдъхновяващи творци и истински човеци.

Коя история от детството ти е дала криле за полет?

Един човек се появи в живота ми за кратко, но моментът на нашата среща ще остане завинаги в кутията ми от спомени. Бях в Швеция с приятели и се возихме в градския транспорт. Имаше един мъж с интересно облекло, а лицето му излъчваше ведрина и спокойствие. Въпросният господин дойде при мен и приятелите ми и ни попита откъде сме, с какво се занимаваме и как си представяме нашето бъдеще. Тогава бях ученичка и бях много объркана, не знаех какъв искам да бъде пътят ми напред. Споделих това с него, бях искрена. Тогава той ми каза: “Ти много добре знаеш какво искаш да правиш с живота си, просто трябва да го признаеш пред себе си.” После затананика една песен, в която се пее, че животът е чудесен. И думите, и песента ми подействаха като мехлем за душата. Винаги си ги повтарям, когато съм на кръстопът. Години по-късно аз разбрах наистина какво имаше предвид. Той беше прав! Даде ми криле и продължава да го прави, макар и изобщо да не подозира!

Какви знания и умения от родното школо ти помагат в живота и сега?

Докато ходих на училище, правих още 10 неща. Бях (и все още съм) ходещо кълбо от енергия, което обича спорта и изкуството. Научих се да бъда организирана, да ценя времето си и това на другите хора, да давам най-доброто от себе си и да бъда щастлива. Един от стимулите за отделянето на серотонин според мен е това да си деен, да правиш нещата, които ти доставят удоволствие, и да общуваш. Усещаш се като част от едно голямо цяло, от сложна система и мрежа, усещаш зависимостта си (в хубавия смисъл на думата) с останалите и виждаш как всичко и всички си взаимодействат и влияят. И това е красиво. Накратко, научих се по-лесно да бъда себе си (а аз съм човек на действието), по-лесно да се справям с множеството задачки и работата да не ме плаши, а да ме вдъхновява и зарежда.

Какъв според теб би бил девизът на семейството ти?

“Наслаждавай се на живота и бъди добър.”

Майка ми и баща ми са прекрасни хора, които умеят да се радват на малките неща. От тях съм се научила да оценявам всичко, което имам, да вземам детските си любопитни очи навсякъде с мен, да изпитвам истински наслада и радост от местата и хората, до които се докосвам. Моите родители също така са хора, които обичат да помагат, да правят добрини и да заразяват тези около тях със светлото си присъствие. Ето защо такъв би бил девизът ни.

Интересното е, че тези неща ги осъзнавам чак сега. Аз приличам на тях толкова много и се гордея с това…

Какво би имало нарисувано на семейния ви герб?

Слънчице. Тук ще съм кратка.

Кое от преживяванията,вкусовете, усещанията,приключенията на детството не бива да се пропуска за нищо на света?

Не бива да се пропуска свободата. Свободата да играеш, да твориш, да летиш с въображението си, да бъдеш който си поискаш, да бъдеш смел и безграничен, да можеш да си лекар и космонавт, и учител, и принцеса, и добър, и лош, и гонещ, и бягащ, да имаш магическа пръчка и да правиш камъните кюфтета. Детството е игра, едно времепространство, в което всичко е възможно. Затова бих дала съвет на децата да бъдат навън с приятели, а не в чата с тях.

Защо е тази странна възраст,наречена „пубертет“? Защо е толкова мъчно преминаването през нея за всички въвлечени?

Моето преминаване през пубертета не е било трудно. Имало е моменти, в които съм се чувствала изгубена и неразбрана, но нима не се чувства така всеки човек понякога, на която и да е възраст? Може би трудността при повечето произтича от това, че се опитват да намерят себе си чрез другите. Разбира се, всеки иска да се чувства част от цялото, но не е нужно всички от това цяло да са в еднакви цветове. Всеки е ценен заради своя уникален нюанс, с който допринася за красотата и богатството на палитрата.

Вярно ли е, че много от младите хора трудно се откопчват от пубертета до пределни години?

Може би имам различно възприятие. Аз свързвам пубертета с промени на биологично ниво. Хормоните понякога предизвикват силна емоционалност, която, съчетана с желанието да намериш себе си и твоето място в цялото, води до това младите хора да бъдат неразбрани. Не ми харесват стереотипите, свързани с пубертета. По-скоро мисля, че би трябвало да се подхожда към младите хора с повече желание за разбиране и със спокойствие. Всичко е в реда на нещата. А що се отнася до търсенето и намирането, някои хора май доста късно успяват да го направят. А някой изобщо успял ли е напълно? И би ли бил интересен животът, ако в някакъв момент всичко за теб ти е ясно?

Кое е качеството, качествата, които липсват сред младите хора? А кои са силните страни на сегашните млади?

Трудно ми е да отговоря на този въпрос. Всеки човек (и млад, и не толкова) е отделна Вселена и отговорът ми ще е субективен, защото не познавам всички Вселени.

Ще си позволя да говоря за един кръг от хора, които познавам добре. Те са добри, интелигентни и устремени. Безкрайно благодарна съм, че вирея в такава градинка. Като слаба черта бих могла да посоча страха от това какво ще кажат другите. Изключително ценна черта на тези хора е тяхната любов към живота и любопитството им към разбирането на тайните на всемира.

По какво, как настройваш вътрешния си компас, за да се ориентираш в живота и в творчеството?

Пиша. Когато съм объркана и не знам накъде да поема, просто сядам над белия лист и започвам да водя разговор със себе си. Задавам си въпрос и после искрено си отговарям. Когато си сам със себе си, не се притесняваш, че някой би те осъдил, затова не се самоцензурираш, а си искрен, а си теб. Когато изкараш хаоса от теб и го подредиш на лист, някак олеква и можеш да проследиш допреди малко оплетените нишки накъде отиват, коя е твоята нишка (най-близка до сърцето) и тогава вече можеш да я последваш.

Какви хора харесваш? Имаш ли си свои лични класации, колекции на хора, типажи…?

Харесвам хората слънца. Те са лесноразпознаваеми – когато си покрай тях, се усмихваш и блестиш. Те ти дават свободата да бъдеш себе си, защото слънцето огрява всички, без значение как изглеждат, с какво се занимават, какво мислят и за какво мечтаят. По същия начин хората слънца няма да те осъдят, а просто ще те приемат и ще те заредят, ще видят твоята светлина и ще ти помогнат да грееш по-силно.

Обожавам и хората с красиви умове. Те са безкрайни и интересни Вселени, мистерии за разгадаване и извор на живот и новост. С тези хора можеш да водиш дълги разговори, дълбоки и широки като космоса, спиращи времето и отвеждащи те на места отвъд настоящото пространство. С тези хора заедно опознавате света, задавате си странни въпроси, откривате истини, понякога имате различни възприятия, но сте широкоскроени и отворени да чуете, разберете и приемете другия. Времето с тях винаги е вълнуващо. Те ти предизвикват ума и те обогатяват.

Нямам класации, колекции и типажи. Или се усещам с хората, или не се. Енергията не лъже.

Каква би била идеалната работа, от която да живееш, да си доволна, да си независима?

За мен идеалната работа би била да съм творец, макар че е деликатно да се слагат двете неща на една плоскост. Изкуството не бива да се измерва с това каква материална облага получаваш от него. Много творци създават изкуство за пазара, за да бъде масово харесвано и за да спечелят от това. Според мен да изкарваш прехраната си от изкуство не следва да бъде самоцел, а да стане естествено. Ти изливаш душата си под каквато и да е форма; има хора, които виждат себе си в твоята душа; ти ставаш популярен сред определена аудитория и тя ти носи възвръщаемост на труда. Ако това се случи с мен, ще бъда щастлива. А сега ще си творя, защото душата ми така диша…

По какво се различават и по какво си приличат творците от условните Източна и Западна Европа?

Бих казала, че творците в Западна Европа са по-широкоскроени от тези в Източна Европа, въпреки че тези понятия, както въпросът уточнява, са условни, границите все повече се размиват и ставаме едно. Останала съм с впечатлението, че в Западна Европа се дава повече свобода на и се оценяват повече абстрактното и алтернативното изкуства. Приема се различното, това, което не е по правилата, виждат се красотата и смисълът отвъд твърде високите стени на “високото изкуство” и затова творците се чувстват по-свободни да изразяват себе си. Следователно и повече хора се осмеляват да творят и да споделят творчеството си. Разбира се, това е мое наблюдение, което може и да е далеч от реалността.

Каква би искала да се видиш след 20 години? Къде? С кого?

Ще бъда честна – не знам. Не знам дали дори искам да мисля по този въпрос. Не съм от тези хора, които са направили план за живота си и са изградили ясна визия за бъдещето си. Много често тази твърда структура ограничава множеството варианти за разгръщане на обстоятелствата. Имам представа с какво искам да се занимавам, но къде и с кого ще бъда – оставям на Вселената да ме изненада. А що се отнася до това каква искам да бъда – искам да бъда все така щастлива, както съм сега, че и още повече. В края на деня (или на живота) май това си остава най-важното.

Кои думи на родния си език обичаш и защо?

Обичам думата “обичам”. Толкова много заряд и сила има в нея. Като кажа “обичам” и просто вътрешно политам!

Друга любима моя дума е “слънце”. Сякаш е в хармония с цялото ми същество, защото обичам да сияя (да се усмихвам), да огрявам и топля (душите на другите), да горя (да мечтая смело, да вярвам страстно, да обичам силно), да пръскам светлина (да заразявам с позитивизъм), да паля (надеждата у себе си и в околните).

Думата “благодаря” най-прекрасната е на света! Обичам да я казвам и да я чувствам, изричайки я! И колкото повече я казвам, толкова повече стават поводите, поради които да го правя.

Коя приказка би прочела довечера на детето в себе си?

Обожавам приказката “Златното момиче”. Баба ми я разказваше… Тази приказка ми напомня, че каквото даваш, това ще получиш. Човек не бива да си мисли, че действията му не оставят следа. Следата дори се отбелязва в съдбата на човека, който я е причинил.

Коя българска поговорка харесваш и защо?

Харесва ми поговорката “Лошата дума от лошо сърце излиза.” Вярвам, че думите и действията на човек са проекция на неговия вътрешен свят. Всичко, което излиза от теб, макар да е насочено към другиго, е твое и показва какъв си. Думите са по-силни, отколкото предполагаме. И силни думи, раняващи някого, показват не мощта, а слабостта на техния източник. Една и съща идея може да се облече с много различни думи и всички ние имаме право на избор.

Какво, къде е „земен рай“ за теб /по химна на Републиката/?

За мен цялата планета Земя е Рай. Обичам България, но какво е България? България е политическо ограничение, както и името на всяка страна. Обичам природата, обичам хората, обичам историята и традициите по света, обичам животните, и морето, и гората, и слънцето… Обичам живота. Всемирът е толкова голям и богат, искам да го опозная и да го обичам още повече.

Въпросите са на Уляна Кьосева