Александър I Батенберг и неговите заслуги за Стара Загора

Наближава 6 септември – официален празник на Р. България по повод Обединението на Княжество България с автономната османска провинция Източна Румелия през 1885 г. Завършваща и основна роля за това обединение изиграва Манифестът, издаден от монарха на тогавашното Княжество България – княз Александър I Батенберг. По негово желание, князът е погребан в специален мавзолей, издигнат от признателните българи в столицата на обединена България – София.

Има още една причина за любовта на българите към княза. На 22 години, получил военно образование, бъдещият български княз Александър I Батенберг се включва като доброволец в Руско-турската Освободителна война (1877-1878 г. ). Зачислен е като поручик и командир на конен ескадрон в състава на 9 Лейбгвардейски Казански конен полк. Първите му две сражения с турците са при Свищов и Търново, а следващите, които са и най-многобройни и последни – в района на Стара Загора.

В това се състои и специалната причина, която се отнася за жителите на Стара Загора и района, за да си спомнят с признателност за тогавашния поручик и бъдещ княз Александър Батенберг. В състава на Предния отряд на генерал Гурко той участва в превземането на Хаинбоаз (днешния Проход на Републиката), в последвалите боеве край Мъглиж и Казанлък и в превземането на прохода Шипка на 7 юли (всички дати са в стар стил) 1877 г..

В състава на Предния отряд на генерал Гурко, в който влизат и дружините на Българското опълчение, бъдещият обединител на България участва в освобождението и отбраната на Стара Загора.

Войските на Предния отряд, в който е включен и ескадронът на бъдещия княз обединител, навлизат в Стара Загора на 11 юли 1877 г. В града остават три конни полка (Казански, Астрахански и Киевски), четири опълченски дружини (1-ва, 2-ра, 3-та и 5-та дружина), две казашки сотни и 12 оръдия, общо около 4500 души, под командването на херцог Лихтенбергски. Генерал Гурко поставя на херцог Лихтенбергски задачата да разузнае и затрудни придвижването на корпуса на Сюлейман паша от юг към старопланинските проходи. За целта се сформира конен отряд, към който поручик Батенберг се записва доброволец заедно с още стотина доброволци от българското опълчение. Между 13-ти и 15-ти юли 1877 г. този отряд прекъсва железопътната линия и разрушава инженерните съоръжения на гара Каяджик (дн. Димитровград). Водят се сражения с турски части в района на с. Калугерово, Търново-Сеймен (дн. Симеоновград) и Нова Загора. За участието си в прекъсването на ж.п. линията около Каяджик, поручик Батенберг получава лично от руския император Александър II Георгиевски кръст за храброст. Сведенията, събрани по време на тези рейдове изясняват, че на 14 юли влакови композиции стоварват корпуса на Сюлейман паша на гара Търново-Сеймен, общо около 30 000 войника. Други турски сили в района са предислоцираният в град Нова Загора гарнизон на град Сливен (около 15 000 войника) под командването на Реуф паша и групировката на Халюси паша в град Чирпан (около 10 000 войника).

Генерал Гурко решава да разгроми войската на Реуф паша в Нова Загора преди да влезе в решаващо сражение с корпуса на Сюлейман паша. За целта той разделя Предния отряд на три колони, които съвместно да атакуват Реуф паша. На 18 юли, с помощта на две от колоните, които се движат от Казанлък и прохода Хаин боаз към Нова Загора, генералът превзема града. В една от тези колони е включен и поручик Батенберг, който взема участие в сраженията.

Предния ден обаче, на 17 юли Реуф паша изпълнява заповед на Сюлейман паша и с основните си сили (около 12 000 войника) напуска Нова Загора и се отправя към Стара Загора. Целта е групировката на Реуф паша да се съедини с корпуса на Сюлейман паша и заедно да атакуват града на 19 юли. Очакванията са били в Стара Загора да има многочислена руска войска.

На 17 юли третата колона на генерал Гурко, под командването на херцог Лихтенбергски, напуска Стара Загора и се отправя към Нова Загора. В състава на колоната е по-голямата част от съсредоточената в града войска – трите конни полка, казашките сотни, 12-те оръдия и четирите опълченски дружини. Силно разтревожени от приближаването на корпуса на Сюлейман паша, опълченските дружини стигат само до село Айдънли (дн. квартал Зора на Стара Загора), пренощуват там и на следващия ден – 18 юли, се връщат в Стара Загора. Двете войски, на херцог Лихтенбергски и на Реуф паша се движат по един и същи път и се срещат челно при село Карабунар (дн. село Подслон). В разгорялото се сражение войската на херцог Лихтенбергски отстъпва до село Дълбоки, където пренощува и на следващия ден, 18 юли, се връща в Стара Загора. През този ден Реуф паша достига до село  Джуранли (Калитиново), на около 10 км източно от Стара Загора и пренощува там. От своя страна корпусът на Сюлейман паша достига на 7 км южно от Стара Загора, където пренощува. През нощта на 18 срещу 19 юли двете колони на генерал Гурко тръгват от Нова Загора и сутринта на 19 юли достигат до стана на Реуф паша при с. Джуранли (Калитиново). В челната колона, заедно с генерал Гурко, се движи и поручик Батенберг.

Следващият, 19 юли е изключително важен и трагичен за жителите на Стара Загора. Основният удар идва от 30 хилядния корпус на Сюлейман паша, който още в 7 часа сутринта започва настъпление срещу 4 500-те защитници на града. В същото време двете колони на генерал Гурко, които идват от Нова Загора, влизат в изненадващ сблъсък с частите на Реуф паша при с. Калитиново. Боят при с. Калитиново започва в 6 часа и не дава възможност нито на генерал Гурко да помогне на защитата на града, нито на Реуф паша да се включи в нападението над града, както е планирано. В завързалото се сражение, поручик Батенберг е до генерал Гурко, а около тях падат турските снаряди. Боят при Калитиново продължава до късно следобяд, когато Реуф паша заповядва отстъпление в посока към Гълъбово. Руската кавалерия преследва отстъпващите и когато се връща към Стара Загора, градът вече гори от двете страни, подпален от войските на Сюлейман паша. След боевете при Стара Загора и Джуранлии, Предният руски отряд се изтегля към Казанлък и заема отбранителна позиция на Шипченския проход, а поручик Батенберг е приет на служба във военната квартира на руския император до Плевен.

По повод участието си в боевете край Калитиново, поручик Батенберг получава Георгиевски кръст „За храброст” IV степен, връчен му лично от руския император Александър II.

Поручик Батенберг – бъдещият княз Обединител на България, рискува живота си и участва като доброволец в множество сражения в района на Стара Загора – при Хаин боаз, Мъглиж, Казанлък, Шипка, с. Каяджик, Нова Загора, с. Джуранли, с. Калугерово, Търново-Сеймен и др. Това са близо 90 % от всички сражения през войната, в които поручик Батенберг е участвал. Той участва и в освобождението и защитата на Стара Загора. За тези си заслуги той е награден лично от руския император с два медала, единия за боевете при Каяджик, а другия за участието си в боя при село Джуранли (Калитиново).

На основа на горното и на утвърждаващата се нова ценностна система на нашето общество, предлагаме всяка година на 6 септември признателното гражданство на Стара Загора да поднася цветя и венци на мавзолея на княз Александър I Батенберг в София. От всички български градове, най-голямо право и задължение да направят това имат именно гражданите на Стара Загора.

проф Иван Т. Иванов дн, дбн

д-р Мариана Минкова