20-тонната слънчева ладия на Хеопс вече е в новия си дом

Божествената лодка от кедрово дърво с дължина 42 м и тегло 20 тона беше транспортирана за 48 часа

Първата лодка на фараона Хеопс – най-старият и най-голям плавателен съд, открит в Египет, беше преместена от пирамидите в Гиза до близкия Голям египетски музей, съобщи Ройтерс.

Слънчевата ладия, както още я наричат, е на 4 600 години.

„Целта на преместването беше да защитим и съхраним най-големия и най-стар органичен артефакт от дърво в историята на човечеството за бъдещите поколения“, уточнява в изявлението си министерството на туризма и паметниците на културата.

Ладията от кедрово дърво с дължина 42 м и тегло 20 тона беше транспортирана за 48 часа. Тя пристигна в музея в събота.

За транспорта е използвано специално високотехнологично превозно средство с дистанционно управление и поставена върху него метална рамка, внесено от Белгия. Преместването й е планирано две години.

Ладиите на фараоните са дълги и плитки, което дава възможност да се движат по Нил, предаде ТАСС. За изграждането им древните египтяни са използвали само естествени материали – дърво и палмови въжета. Те са се задвижвали от 10 чифта гребла.

Смята се, че вече мумифицираното тяло на фараона е било транспортирано със „слънчева ладия“ до мястото на погребението му от тогавашната столица на Древен Египет – Мемфис, до пирамидите в Гиза. Освен това ладиите са имали ритуално значение. Според египетската митология в отвъдното фараонът е можел да използва лодката, за да се разхожда по небето, докато разговаря с бога на Слънцето Ра. Учените обаче не изключват, че Хеопс е можел да е пътува с нея по Нил приживе, за да инспектира крайбрежните насаждения от финикови палми или просто да лови риба.

Информация, че два дървени кораба са заровени на платото Гиза се появи в средата на миналия век. Първата лодка на Хеопс е открита през май 1954 г. от видния египетски археолог Камал ел-Малах (1918-1987) по време на експедиция за отстраняване на пясък от южната страна на Хеопсова пирамида.

След реставрация и реконструкция, ладията, от която са открити 650 парчета, е изложена от началото на 70 -те години в музейния комплекс близо до Големите пирамиди на платото Гиза. Тъй като това пространство не е оборудвано със специални средства за съхраняване на този древен дървен артефакт, неговата уникална органична структура започва да се поврежда.

След като бъде инсталирана на постоянно място, ладията ще бъде достъпна за разглеждане от посетителите.

Египтолози са изучили ладията, открита в тайник в Хеопсовата пирамида и са открили, че в нея има детайли, изработени от метал. Подобни детайли не е имало в първата ладия на Хеопс, която е извадена на повърхността в края на 50-те години на миналия век.

Историята на изучаването на тези кораби е започнала през 1954 година, когато археологът Камал Ал-Малах открил подземна камера, изсечена в скалата в подножието на Хеопсовата пирамида. Покривали я четиридесет масивни варовикови блока.

Когато учените проникнали вътре, видели, че там се съхранява разглобен кораб. Около 20 месеца продължило изваждането на повърхността на всичките 1224 детайла. След това работата по сглобяването на кораба продължила 13 години под ръководството на египтолога Ахмед Юсуф Мустафа.

Накрая пред учените се представила ладия от ливански кедър с дължина 43,3 метра и ширина 5,6 метра. Тя е известна като „Слънчевата ладия“, тъй като се съгласува с мита за бог Ра, пътешестващ с ладия. Възможно е с нея да е пристигнало тялото на фараона за погребението.

Камал Ал-Малах е открил и втора подземна камера, но тя останала неизследвана до 1983 година, когато археолозите потвърдили, че там също има кораб, но с по-малък размер. Чак през 2011 година египетските археолози започнали постепенното изваждане на неговите части. Работата продължава и до днес. На археолозите предстои изваждането на повече от 700 детайла от ливански кедър и египетска акация.

Наскоро на повърхността е извадена дървена греда с размери 8 на 0,4 на 0,04 метра. Тя е била отнесена в специално създадена лаборатория в платото Гиза, където частите на ладията се сушат и консервират. При по-внимателно вглеждане се оказало, че на повърхността на тази греда са вкопани Г- и П-образни метални куки. Досега учените не са откривали нищо подобно нито в първата Слънчева ладия, нито във втората. Според археолога Сакуджи Йошимура тези куки са предотвратявали триенето на веслата в дървената повърхност на борда.

Смята се, че след приключване на всички работи по изваждането и реставрацията втората Слънчева ладия ще бъде изложена в павилиона непосредствено в пирамидата, а първата ще бъде пренесена оттам в Големия египетски музей в Гиза, който ще бъде открит в края на 2018 година.

Изучавайки ладията, открита в тайник в Хеопсовата пирамида, археолозите са открили, че в нея има детайли, изработени от метал. Подобни детайли не е имало в първата ладия на Хеопс, която е извадена на повърхността в края на 50-те години на миналия век.

Историята на изучаването на тези кораби е започнала през 1954 година, когато археологът Камал Ал-Малах открил подземна камера, изсечена в скалата в подножието на Хеопсовата пирамида. Покривали я четиридесет масивни варовикови блока.

Когато учените проникнали вътре, видели, че там се съхранява разглобен кораб. Около 20 месеца продължило изваждането на повърхността на всичките 1224 детайла. След това работата по сглобяването на кораба продължила 13 години под ръководството на египтолога Ахмед Юсуф Мустафа.

Накрая пред учените се представила ладия от ливански кедър с дължина 43,3 метра и ширина 5,6 метра. Тя е известна като „Слънчевата ладия“, тъй като се съгласува с мита за бог Ра, пътешестващ с ладия. Възможно е с нея да е пристигнало тялото на фараона за погребението.

Камал Ал-Малах е открил и втора подземна камера, но тя останала неизследвана до 1983 година, когато археолозите потвърдили, че там също има кораб, но с по-малък размер. Чак през 2011 година египетските археолози започнали постепенното изваждане на неговите части. Работата продължава и до днес. На археолозите предстои изваждането на повече от 700 детайла от ливански кедър и египетска акация.

Наскоро на повърхността е извадена дървена греда с размери 8 на 0,4 на 0,04 метра. Тя е била отнесена в специално създадена лаборатория в платото Гиза, където частите на ладията се сушат и консервират. При по-внимателно вглеждане се оказало, че на повърхността на тази греда са вкопани Г- и П-образни метални куки. Досега учените не са откривали нищо подобно нито в първата Слънчева ладия, нито във втората. Според археолога Сакуджи Йошимура тези куки са предотвратявали триенето на веслата в дървената повърхност на борда.