Master of Art Film Festival ще гостува в Стара Загора
Популярният Master of Art Film Festival ще направи своето първо гостуване в Стара Загора – в Къщата на Архитекта.
Зрителите ще могат да се насладят на 7 избрани заглавия сред 50 пълнометражни и 18 късометражни документални филми за изкуство от програмата на лятното издание на фестивала в областите архитектура и дизайн, музика, литература, изобразително, театрално и танцово изкуство, фотография, кино, съвременно и кулинарно изкуство, както и любопитната селекция „Изкуство и власт“.
Лятното издание на фестивала ще се проведе паралелно в 6 града.
Събитието ще се състои от 25 август до 2 септември 2021 г. в Къщата на Архитекта, ул. „Сава Силов“ No 37
Билети: 7лв /продажба на място/
Местата на всяка прожекция са ограничени на 50 зрители.
ПРОГРАМА
26.08. 2021 г. (четвъртък) 20:30ч. – Откриване на фестивала с
„ТОНИ МОРИСЪН: ПАРЧЕТАТА, КОИТО СЪМ“, САЩ (2019), 119 мин., реж. Тимоти Грийнфийлд-Сандърс
“Тони Морисън: Парчетата, които съм” предлага изкусна интимна медитация над живота и творчеството на легендарната разказвачка и нобелова лауреатка.
От детството ѝ в промишления град Лорейн, щата Охайо до книжните турове през 70-те години заедно с Мохамед Али, от челните редици с Анджела Дейвис до собствения й писателски кабинет с гледка към реката, Тони Морисън предвожда свои сподвижници, критици и колеги в това изследване на расовите проблеми, Америка, историята и човешкото състояние, видени през призмата на собствените й писания.
Вдъхновена да пише, тъй като никой не е приемал „малкото чернокожо момиче” сериозно, Морисън разсъждава над своя метод за деконструиране на повествованието. Съчетал разнообразни погледи към изкуството, историята, литературата и мястото на личността в тях, филмът предлага дискусия за нейните посрещнати с респект от критиката творби, сред които и романите „Най-синьото око”, „Сула” и „Песента на Соломон”, ролята й като редактор на иконични творби на афро-американската литература, както и годините й като преподавател в университета „Принстън”.
Сред интервюираните са Хилтън Алс, Анджела Дейвис, Фран Лебовиц, Уолтър Мозли, Соня Санчес и Опра Уинфри, която продуцира екранизацията на романа й „Възлюбена”.
––––––––––––––––
29.08. НЕДЕЛЯ
20:30 „ФРАНК ЛОЙД РАЙТ – ФЕНИКСЪТ ОТ ПЕПЕЛТА „
Германия (2020), 52 мин. реж. Зигрид Фалтин
Филм за вълнуващия живот на Франк Лойд Райт (1867-1959) – най-известният американски архитект, в който са показани за пръв път много неизвестни до днес кадри.
Франк Лойд Райт е бил гений, умеещ да се промотира сам, почитан учител и провален бизнесмен. С музея „Гугенхайм” и Къщата над водопада (къщата, построена край водопад) той създаде архитектурни икони. За 70 години той проектира над 1000 сгради, от които 500 са построени. През юли 2019 г. 8 от тези постройки са включени в списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство.
„Аз съм най-великият архитект, живял някога”, възкликнал той веднъж. „Твърде рано в моя живот трябваше да избирам между честната арогантност и лицемерното унижение: избрах първото и не виждам причина да се променям.” Той не познава компромиси – както в професионалния, така и в личния си живот. Зад тези думи се крие чувствителен и сърдечен човек, който никога не е робувал на социалния морал, а е търсил и намирал ценностите си в природата.
За него една сграда трябва да се появи сякаш сама е изникнала и пораснала сред заобикалящата я среда. Днес наричаме това „еко-архитектура”. Райт е архитектурен гений, чийто живот може да бъде сюжет за игрален филм. Той оцелява след скандали, убийства, разводи, банкрути и социално пренебрежение.
Отново и отново той възкръсва като феникс от пепелта. Този филм разказва за живота и работата му с кадри, снимки и разговори с биографи, историци на изкуството и писателя Т. К. Бойл, живеещ в къща, построена от Райт, и автор на бестселър за съпругите на майстора („Жените”). Всички интервюта са осъществени в интериори на сгради на Райт. Показани са и заснети негови интервюта от 50-те години, използвани са и цитати от неговата автобиография.
21:30 „ЕЛИЪТ ЪРУИТ: ТИШИНАТА ЗВУЧИ ДОБРЕ“
Испания, Франция (2019), 62мин.
реж. Адриана Лопес Санфелиу
Интимен портрет на най-известния документален фотограф на XX век.
Елиът Ъруит е прекарал целия си зрял живот, снимайки. Президенти, папи и кинозвезди, както и обикновени хора и домашните им любимци. Творчеството му има иконичен статут в световната култура, а за живота му не се знае почти нищо.
Филмът е скромен, интимен портрет на творец по време на работа, който цени добрата компания повече от безцелните разговори. Ъруит е показан през погледа на своя приятелка – фотографката Адриана Лопес Санфелиу.
––––––––––––––––
31.08. ВТОРНИК
20:30 „ВАН ГОГ И ЯПОНИЯ“
Великобритания (2019), 85 мин. реж. Дейвид Бикерстаф
“Завиждам на японците”, пише Ван Гог на брат си Тео.
От изложбата, за която разказва този филм, показана в музея „Ван Гог” в Амстердам, става ясно защо.
При все, че Винсент ван Гог никога не посещава Япония, това е страната, която има най-дълбоко влияние над него и изкуството му.
То може да бъде разбрано по-пълноценно, ако се знае как японското изкуство се озовава в Париж в средата на XIX в. и се проучи силното му влияние над художници като Моне, Дега и особено Ван Гог.
Той е посещавал галериите за японско изкуство в Париж и след това е създал свой собствен образ на тази страна – чрез задълбочено проучване, колекциониране на копия и подборни разговори с други художници.
Срещата на Ван Гог с японското изкуство дава на неговите творби нова и вълнуваща посока.
Ван Гог напуска Париж и се установява в Южна Франция – която е считал като за най-близка като пейзажи до Япония.
Последвалите продуктивни, макар и проблемни години могат да бъдат разглеждани в контекста на японските влияния върху него и осъзнаването му като модерен артист с явни азиатски предшественици.
Чрез тази малко известна история за творчеството на Ван Гог разбираме колко важно е било за него проучването му на Япония. Филмът ни води не само из Франция и Холандия, но стига и до Япония, за да изследва напълно забележителното наследство, така силно повлияло на Ван Гог и превърнало го в легендата, която познаваме днес.
1.09. СРЯДА – два филма: един билет
20:30 „THE OTHER HOUSE“
Германия (2020), 29 мин., реж. Юлия Хиц
16 years after the legendary performance of extreme artist Marina Abramovic in New York, 26-years old dancer Lyn Bentschik takes on the task of re-performing her major work The House with the Ocean View during her retrospective at Germany’s Bundeskunsthalle.
Twelve days and nights she lives in three cubes in the exhibition – without food, speech or physical interaction. The encounters with the public reach intense levels. And then Marina Abramovic faces her younger performance self.
21:00 „МОЯТ ЦИГАНСКИ ПЪТ“
България (2020), 28 мин., реж. Вилма Картапска
Ромската култура обичайно се свързва с музиката, танците и песните. Но какво се случва когато едно ромско момиче реши да стане актриса в България? Ами, създава прецедент…
“МОЯТ ЦИГАНСКИ ПЪТ” е вдъхновяваща история за пътя на първата дипломирана актриса ромка у нас – Наталия Цекова, за мечтите, надеждите и битките й. Докато обикаля страната с моноспектакъла си „Цигански колела“ в старата кола на кръстника си Вальо, откриваме огромната душа на Наталия.
Между срещите със зрители, работата и простичките радости в живота, тя разкрива тайната зад необичайния си избор на професия. Картината допълват разказите на преподавателя й проф. Здравко Митков, семейството й, драматуржката Здрава Каменова и приятелите й.
Ще станем свидетели на срещата й с децата от гетото в едно „циганското училище“ и как хора като Наталия могат да задържат ромчетата в класните стаи – личната кауза на актрисата.
Шарените епизоди се редуват като градовете по пътя, съграждайки пред очите ни образа на Наталия и докато колата подскача по шосетата, тя пише своята история…
2.09. ЧЕТВЪРТЪК
20:30 „ИЗТРЪГНАТИ: ПЪТУВАНЕТО НА ДЖАЗ ТАНЦА „
САЩ (2019), 94 мин. реж. Кадифа Уонг
Филм за историята, произхода и бъдещото развитие на джаз танца. Историята на джаз танца е сложна и произтича от самата същност на човечеството. Това е история за триумф над нещастията, потисничеството и привилегиите, както и прослава, тъй като, в крайна сметка, ритъмът обединява всички хора.
Dolap.bg