Днес се навършват 185 г. от рождението на легендарния поп Минчо Кънчев

Поп Минчо Кънчев – Стоянов е професионален революционер, автор на книгата „Видрица“. Роден е на 06.08.1836 г. в село Арабаджиево (Коларово), Старозагорско. В продължение на шест години е учител в родното си село. Народен будител, родолюбец, сподвижник и съратник на Васил Левски и Кольо Ганчев. Взема активно участие при основаването и укрепването на революционните комитети в Старозагорско.
През 1873 г. е осъден на заточение в Диар Бекир, където лежи до Освобождението.
Автор е на „Видрица“ – една от последните български ръкописни книги през периода на Възраждането. Част от книгата са “Диарбекирските спомени” на свещеника. Те са своеобразен летопис на революционното движение в старозагорско. Разказват и за ужасите, изтърпявани от затворниците – заточеници. В делото и творчеството на поп Минчо се оглежда многолетната българска революционна традиция, изконният стремеж на българския народ за свободен живот, непоколебимостта му да извоюва своето освобождение. В жизнения път на поп Минчо Кънчев се отразява съдбата на много наши дейци от националноосвободителното движение. Но неговата оригинална неповторимост като личност, яркият му талант на народен разказвач и летописец на своето време, му определят особено място в историята на Възраждането.
„И затова моето описание нарекох „видрица“, защото има описано за българи, даскали, ученици, попове, училища, черкви, воеводи, хайдути, дангули, арнаути, разбойници, турци кръвопийци, цигани и прочее“ – пише поп Минчо Кънчев
През 1955 г. “Диарбекирските спомени” са приети в Държавен архив – Стара Загора. Регистрирани са като фонд 65К и представляват първият личен фонд в архива. Документите са със статут на “особено ценни и уникални” и дават изключително важни и правдоподобни сведения за развитието на революционното движение в Старозагорския край. За пръв път с документите на Поп Минчо работи историкът – архивист, научният сътрудник Нейчо Кънев.
Галентин Караславов
Началник отдел
„Държавен архив“ – Стара Загора