Стара Загора почете 144 г. от епичните боеве за града

На 31 юли 2021 г. на Мемориалния комплекс „Бранителите на Стара Загора“, Община Стара Загора и Втора Тунджанска механизирана бригада организираха общоградска тържествена вечер, посветена на 144 години от епичните боеве за града по време на Руско-турската освободителна война 1877-1878 г.

Събитието започна с военен церемониал и вечерна проверка на представителните роти. Командирите на роти докладваха, че наличният състав е налице, с изключение на геройски загиналите в Старозагорското въстание, Априлското въстание, Руско-турската освободителна война, Сръбско- българската война, Балканската война и в борбата за свобода и независимост на Отечество България. В тяхна памет слово произнесе заместник кметът на Община Стара Загора Милена Желева.
„31 юли е денят, в който почитаме подвига на тези, които се бориха геройски за защитата на нашия любим град. Ще минават години и десетилетия, но на този паметен ден гражданството на Стара Загора винаги ще обръща поглед към мястото, на което се намираме в момента – историческата „Чадър могила“. Ще си спомня с вълнение подвига, който преди 144 години извършиха тук защитниците на Стара Загора.

Един град повтори подвига на опълченците. Стара Загора заплати свободата със себе си, тя изгоря. Нейните чада дадоха кръвта си за нова България, за нашата България. И никога не може да се заличи споменът за онези хиляди мъченици за свобода- избити и отвлечени в робство. Дъщери и синове на Стара Загора – нашите злочести прадеди. Стара Загора е в големия олтар на България- град герой, град мъченик, град светец. Днес душите ни се причестяват със спомена за миналото, възкресяват жертвения подвиг на падналите тук преди 144 години.

Ние винаги се връщаме и ще се връщаме към тази паметна дата и към тези паметни събития. Не само защото това ни дава повод отново да изразим своята дълбока почит и поклонение, но в единение и любов да възродим нестихващия устрем за свобода, която днес получава нов смисъл, неизменна част от стремежа ни към по- достойно настояще и бъдеще.

Стара Загора не забравя своите герои. Поклон пред тях“, каза г-жа Желева.

Венци и цветя бяха положени в подстъпите на вечно-каменното Самарско знаме. Войници понесоха на ръце по стъпалата към безсмъртието Венец на славата и го положиха над саркофага с тленните останки на загиналите преди 144 г. беззащитни деца, жени, мъже и старци. Върху капакът е записан стих от Михаил Берберов:“Стара Загора, Стара Загора, жив град с темели в кости забита. На юг от тебе – жълта пшеница, на север – гугли вдига Балканът. Ти си в средата, Стара Загора, жив град с темели в кости забита…“

Под звуците на траурно песнопение Негово Високопреосвещенство Старозагорският митрополит Киприан изкачи стъпалата до подножието на Самарското знаме. Там той отправи своята Молитва към Господ Иисус Христос:

„Господи Иисусе Христе Боже наш, Боже на всяко милосърдие и щедрости! Твоята милост е безмерна и човеколюбието – неизмерима глъбина! Ние, Твоите недостойни раби, със страх и трепет падаме пред величието Ти и смирено принасяме на Твоето добросърдечие благодарствена служба за великите Твои благодеяния, които си проявил към жителите на град Стара Загора. Ние Те славословим, възхваляваме Те, възпяваме и величаем като Господ и Владика и падайки пред Тебе, пак ти благодарим и смирено измолваме Твоето безпримерно и неизказано милосърдие. И както сега си удостоил рабите Си да приемеш моленията им и милостиво да ги изпълниш, тъй и занапред нека те, като преуспяват в любовта към Тебе и ближния, и напредват във всички добродетели, да получат Твоите благодеяния, с които се удостояват всички Твои верни люде. Избави църквата Си и този град от всяко злополучие и дай им мир и безметежие, та винаги да принасят благодарствена служба на Тебе, заедно с безначалния Твой Отец и пресветия, благ и животворящ Твой Дух в едно същество прославния Бог – и да ги удостоиш да Ти принасят всякога благодарствена молитва, да Ти казват преблаги слова и да Те възпяват. Слава Тебе, Боже, благодетелю наш, во веки веков! АМИН!“

На върха на безсмъртието, митрополит Киприан прочете и вълнуващо слово, в което се казва:

„Обични в Господа братя и сестри, родолюбиви българи, дошли на това свято място за стaрозагорци,

Навършват се 144 години от боевете за защита на Стара Загора по време на Руско- турската освободителна война. 31 юли 1877 година е най-тъжният ден в историята на града ни – тогава са избити над 14 хиляди негови чеда – съсечени, драни живи, изгаряни на клади и подложени на гаври. Други 10 хиляди, предимно млади момчета, девойки и жени са отвлечени и продадени в робските пазари на Турция. Градът е разрушен, разграбен и опожарен.

Паметни и свещени събития, в които осъзнаваме за пореден път колко дълбоки са корените на родната ни душа, стаила в многовековната си история изстрадана обич и истински православен дух, над който времето няма власт. Поробителят е смятал, че това е краят на многовековния град.

И е грешил, защото не е виждал, че зад проявеното величаво мъченичество на нашите православни деди и майки, се крие силата на светия кръст. Кръстът – символ на претърпените мъки от нашия Спасител Иисус Христос за спасението на човешкия род е пример за любов и саможертва. Нашият град, народът ни, българската земя, познават тази сила, защото вярата и мъченичеството са крилете, с които се издигат над поробители и пепелища.

Предците ни, изкачвайки личната си Голгота, като чеда на този град и Родина, оставят късче от тях на върха на страданието. След този връх или по-скоро над него всички ние, православните християни, знаем какво следва.

Ще продължа да задавам въпросите колко народи преминават през такова горнило от болки и продължават да вървят напред? Колко от тях успяват да се противопоставят на асимилацията по единствения действен и достоен начин – чрез саможертвата и себеотрицанието?

Нашият народ го прави масово и постоянно през делниците и вековете на изпитания. Именно там се раждат родните ни мъченици, а всеки един от тях е лицето на българското достойнство. Достойнство, което не трябва да забравяме. Не от самовлюбеност, не и заради това, че има хора и интереси, които се трудят да забравим факти и периоди от историята си, а заради нас самите, защото ако ние не обичаме България, няма кой да я обича.

Времето няма да покрие със забрава и душите на загиналите войни от Българското опълчение, които за пръв път участват във военни сражения в боевете за Стара Загора. Впечатляващата храброст, с която се бият доказва, че Родината ни заслужава свободата си. Под Самарското знаме, на чиито страни са изобразени спасителният кръст и иконите на Иисус Христос, Майка Богородица и Светите братя Кирил и Методий, те отдават своя живот, за да продължим ние, техните потомци, обичта към Родината, вярата им и съхраняване на делото на Солунските братя, отредено ни от Бога.

Поклон пред паметта на нашите родни бащи и майки, братя и сестри, опълченци и мирни граждани, загинали мъченически, за да ни има нас! Поклон пред паметта на хилядите руски войни, които братски идват да освободят изстрадалата ни Родина и на дело, полагайки живота си, отстояват силата на православната любов! Поклон пред всички, които проляха кръвта си и положиха костите си пред олтара на Отечеството ни!

Майка България да пребъдва с Божията благодат, сега и на веки. АМИН!“

На светия хълм „Чадър могила“, който е напоен с кръвта на героите от преди 144 г., в тяхна памет и за тяхна чест, зазвучаха български гайди и запяха децата на България. В програмата участваха Гайдарски състав „Големите гайди“, при Архиерейско  наместничество град Асеновград с ръководител Стефан Янев, Певческа група „Надежда Хвойнева“, Асеновград с ръководител Стойчо Карънлъков и Любомир Петов-солист на БНР и Ансамбъл „Българе“, фолклорна формация „Родопска песен“, Асеновград с ръководител Делян Тодев, Златина Узунова-солист на Държавен фолклорен ансамбъл „Родопа Смолян“ и нейните ученици от „Орфееви звуци“, Смолян и златните старозагорски гласове, певиците от Детско-юношески народен хор „Жарава“ при Народно Читалище „Родина 1860“ Стара Загора с ръководител Даниела Дюлгерова.

Сред официалните гости бяха зам.-кметът Иванка Сотирова, зам.-областния управител Стоян Стоянов, депутати, общински съветници, представители на държавни и местни институции. В събитието участваха Военен духов оркестър с диригент кап. Цветомир Василев, представителна група от Патриотично дружество „Традиция“ и др.

Голяма заря беше красив завършек на паметния ден за Стара Загора 31 юли.

Росица Ранчева