Знаете ли кога е изобретен първият климатик?

Всъщност той е доста старо изобретение. Смята се, че още древните перси са използвали контролирането на въздушния поток за охлаждане на сградите, в които са живеели. Те строeли високи кули над сградата, които са служели за улавяне на хладните въздушни течения и следвайки естественото движение на въздуха с падането си надолу към вътрешността на сградата охлаждали всичките и помещения.

Нещо по-близко до днешните ни представи за климатик е патентованото изобретение от 1815 година на французина Жан Шабанес, той създава на теория устройство, което служи за „поддържане състоянието на въздуха и регулиране на температурата в жилищата“.  В средата на 19-ти век пък  Майкъл Фарадей открива, че компресирането и втечняването на някои газове може да се използва за охлаждане на въздуха, когато втечненият газ започне да се изпарява. Гениални открития, които за съжаление остават само като основа за революционното изобретение направено през 1902 година.

През 1902 година Алфред Улф е първият, който успява да изпълни идеята си и проектира въздухоохлаждащи системи за Карнеги хол, Нюйоркската фондова борса и още няколко големи обществени сгради. През същата година обаче, друг изобретател променя представите за охлаждането. Младият и талантлив инженер Уилис Кериър започва работа за дъщерната компания на Carrier Air Conditioning Company- Buffalo Forge Company, той е назначен в отделът, който прави разработки за системи за сушене на дървен материал и кафе. Той успява да създаде първата индустриална, задвижвана с електричество система за вентилация и пречистване на въздуха, която да контролира влажността. Творението на Кериър е  монтирано в една печатница в Бруклин, Ню Йорк, където то трябвало да се бори с ужасната влагата, която заплашвала извършването на качествена печатарска дейност. Доста по-късно започнали да гледат на изобретението на Кериър като начин за поддържане на подходяща температура в помещенията.

Първата световна война спира възхода на Carrier Air Conditioning Company и принуждава Уилис Кериър да поеме в нова посока. Като той създава собствена компания Carrier Engineering Corporation . През 1921 година Кериър патентова машина, чийто компресор използва центробежна сила за компресиране на хладилния агент, той работи подобно на водна помпа- това всъщност е първата машина, която има и практическо приложение. До този момент са се използвали бутални компресори за компресиране на хладилните агенти, като най-често се използвал силно отровния амоняк. Този нов дизайн дава силен тласък в развитието на климатиците и през 1924 година започва използването им като средство за осигуряване на комфорт. Първите три климатика в света са монтирани в магазин в Детройт през 1924 година, след което идва бум в използването на климатици не само в магазините, но и в американските кина по това време. През 1928 година Кериър разработва и монтира първия климатик за домашна употреба,  като той бил много голям, скъп и много шумен и естествено само по-заможни хора са можели да си позволят този лукс.

През 1930 година е открит и фреонът от Томас Мидгли, който успява да синтезира химичното съединение в своята лаборатория. Неговото откритие напълно променя производството на охладителна техника и през 1932 година Кериър започва да използва за своите климатици нов хладилен агент- Фреон ©. Първият стаен климатик е изработен от General Electric, а малко след това започват да се появяват и климатиците от прозоречен тип, които си остават най-популярни в САЩ и до днес.

До началото на 60-те години технологията и масовото производство е изцяло американско, докато инициативата не се измества на изток. През 1958 година японската, химическата корпорация Daikin не разработва първият климатик, който едновременно да може да топли и да охлажда. Три години по-късно Toshiba стартира масовото производство на сплит системи – климатик с външно и вътрешно тяло. През 1969 година отново Daikin създава мултисплит системата. Повече за нея вижте тук. Няколко години по-късно Toshiba променят напълно светът на климатиците с изобретяването на инверторната технология. При нея мощността се регулира автоматично, като това прави климатикът много по-икономичен. Малко след това се появява и VRV системата, която е известна като многозонална система, като при нея има възможност двете тела на климатика да са поставени много далече едно от друго.

Технологиите не са спрели да се развиват и до днес. В средата на 70-те учените забелязват намаляване на озона в атмосферата, като един от виновниците за това се смята фреонът използван в климатиците, за това през 1996 година е взето решение фреон R22 да бъде заменен с нов и безвреден – R410A. Този фреон е също известен като Puron™. Фреонът R22 е забранен за внасяне в България през 2008 година. Производството на R12 и R22 вече е забранено в повечето развити, така в днешните климатици се използва предимно R410A или по рядко срещания R407 и отровните му еквиваленти няма от къде да бъдат намерени.

През 2013 година Dаikin постави стъпка напред от екологична гледна точка с изобретяването на фреон R32, който беше представен официално през следващата година. От 2015 година насам и в България могат да бъдат намерени климатици с този фреон, като от Daikin го наричат „най-балансирания фреон създаван и използван досега.“ R32 гарантира много по-висока енергийна ефективност и по-добри показатели на климатичните системи. През 2016 година все повече производители на климатични системи залагат новия газ в производството си и климатиците с фреон R32 на пазара стават все повече.

Повече от 100 години след създаването на първия прототип на днешния климатик технологията се е развила толкова много, че позволява на всяко домакинство да избере един лесен и удобен начин за отопление и охлаждане

Източник https://vimax.bg/blog/history-of-air-conditioning