Паметникът на загиналите войни в Джуранлийския бой

На 26 юли 1881 г. преди 140 г. тържествено е открит първият възпоменателен паметник от мемориалните паметници в Стара Загора, посветени на Руско-турската освободителна война. Това е паметникът на загиналите българи и руси при защитата на Стара Загора в Старозагорския и Джуранлийския бой на 19 юли 1877 г.

Четири години след самото събитие на „Шакова могила“ между селата Дълбоки и Калитиново, е издигната пирамида. Монументът е построен по типовия проект на архитект Вокар. На тържеството преди 140 години е присъствал и руският консул Кребел, посрещнат тържествено от официалните лица и народа.

                                        Паметник на защитниците на Стара Загора

През 1902 г. по инициатива на Старозагорската община с волни пожертвования на старозагорци, събрани от обществената организация „Паметник”, в новосъздадената Градска градина е изграден Паметник на защитниците на Стара Загора. Избрано е централно място, където преди това в специално издигнат павилион, два пъти седмично, гражданите са развличани от военната музика. Паметникът е изработен от камък и мрамор и има форма на пресечена пирамида. Той е повторение на типовия проект на истанбулския архитект Вокар, по който са издигнати „Паметници на победата” в 12 населени места в страната. Паметникът в Градската градина е издигнат във връзка с отбелязване 25-годишнината от боевете за Стара Загора. Освещаването му става на 19 юли 1902 г.

Паметникът е изграден върху мястото, където на 5 октомври 1879 г. е положен основният камък, който да бележи началото на възстановяването на Стара Загора. Под камъка в специално издълбано място е поставен документ с информация за събитието. Текстът е изписан върху медна плоча с кратко изложение за освобождението, разоряване и подновяване на града. Той е публикуван в първия отчет на археологическото дружество „Августа Траяна” и гласи: „Днес двадесят третий септемврий хилядо осемстотин седемдесят и девета година след Рождество Христово ся положи от собствената ръка на Негово Сиятелство княза Александра Богориди, главний управител на Источна Румелия, този основний камък за възобновление на града Стара Загора в царуването на Всеросийский император Александра ІІ-й Николаевича, в князуването на българский княз Александра І-й Батембергски и в дните на Негово сиятелство княза Александра Богориди, главний управител на Южна България, наречена Источна Румелия, на директора на земеделието, общите сгради и пр. Доктора Вълковича, на Старозагорский префект Нестора Марков, на председателят на Старо-Загорский градский съвет Стефана Стойков Салабашев. Възобновляемия този град Стара Загора ся разсипа, оплени и изгори във времето на Руско-Турската война на 19-ий юли 1877 година от Рождество Христово при нашествието на Турските войски предводителствувани от Сюлейман-паша, при което нашествие ся избиха, исклаха и изгориха до 7850 Българи: мъже, жени и маловъзрастни детчица. Преди разсипването, града Стара Загора броеше до 4419 домове с 25460 души жители, после разсипването останаха 1089 домове с 10650 души. Това ся написа и положи на съхранение в този основний камък за възпоминание на потомството.“

В малка книжка, посветена на живота на свещеник Стефан Петков, отпечатана през 1924 г. (Живот и дейност на иконом Стефан Петков, Стара Загора, 1924) се съдържа информация, че освен плочата с надпис, по време на първата копка е поставен план на града, руски и други монети.

                                                        Мавзолей- костница „19-юлий 1877“

Мавзолеят-костница „19-ти юлий 1877“ е третият въздигнат паметник в Стара Загора в чест на Руско-турската освободителна война. Той е първият, който е  посветен на хилядите  невинни жители на града, избити от пълчищата на Сюлейман паша и башибозука. Идеята на енорийския свещеник Георги Клисаров от храм „Св. Троица“ за погребване на костите на изкланите в костница е подкрепена с дарения на старозагорци. Мавзолеят наподобява  малък християнски параклис, който не отговаря точно на православните канони –  притворът  е ориентиран на запад,  а входът е от изток. Паметникът е тържествено открит на 20-ти юли 1910 година. На южната му стена стои малка възпоменателна плоча, според чийто надпис тук са погребани тленните останки на 2 000 старозагорци. Постепенно до наши дни свещеното място на невинните жертви се превръща в комплекс от паметници с построените  по-късно малка стела на чистачите на паметника, чешма в западния край и статуята на Пиетата.

Последният елемент на комплекса – Пиетата е  въплътила неутешимата скръб на майката по избитите й чеда

                   Паметник на 3-та опълченска дружина и подполковник Калитин

Паметникът е посветен на руските войници и българските опълченци, дали живота си за защитата на Стара Загора на 31.07.1877г. (19.07 по стар стил) по времена Руско-турската освободителна война.

Проектиран е от арх. Атанас Донков и е изграден от каменоделеца Злати Амзов. Орнаментите и детайлите са оформени от майстора Теньо Ибушев, скулптора Стоян Стоянов и художника Петър Ципоранов. Паметникът е във форма на саркофаг, върху който е стъпил бронзов лъв. Открит е през 1927г., по повод 50 – годишнината от Старозагорския бой. Лъвът, символизиращ мощта на българите, е поставен две години по-късно – 1929 г.

Монументът спомня небивалото геройство на цялата опълченска дружина, но е и личен поклон пред саможертвата на храбрия руски войн – подполковник Павел Калитин – спасителят на Самарското знаме и сякаш събирателен образ на всички паднали за свободата на град и родина.

Няколко месеца преди трагичната, но и триумфална битка, в Плоещ делегация от град Самара връчва знамето на Българското опълчение на специална церемония, в която то е заковано на дръжката със златни пирони. Присъства и подполковник Калитин, който се заклева, че ще умре, но няма да даде знамето в неприятелски ръце.

Е, той честно отстоява думата си. Ето част от автентичния разказ на запасния полковник Стефан Кисов – още един от спасителите на Самарското знаме:

“Под знамето вече паднаха пет човека, на самото знаме дръвцето се бе пречупило, а турците продължаваха да настъпват. Докато около знамето се събираха остатъците от 3-а дружина, противникът се бе опомнил и отново се бe хвърлил в атака, кой знае коя вече по ред. Пет нови знаменосци един след друг паднаха убити под Самарското знаме. Тогава подполковник Калитин грабна знамето от последния убит опълченец-знаменосец С. Минков, пришпори коня си и изкомандува: “Следъ мене напредъ!” … Сетни думи, сетна команда на истински герой! … Точно в този миг достойният водач на 3-та дружина и най-храбрият офицер от опълчението загина, пронизан от два куршума. Знамето бе спасено от опълченците.”

                            Мемориален комплекс „Бранителите на Стара Загора“

Памeтникът е посвeтен на биткaта за Стара Загора на 31 юли 1877 г. Открит е прeз 1977 г. пo случaй 100-годишнинaта от боeвете за града на Чадър могила ( днес парк „Българско опълчение“).

Мястото, на което е издигнат е бил команден пункт на защитниците. Бетонната конструкция, която се издига на 50 метра височина, символизира Самарското знаме. До паметника водят 100 стъпaла. В основите му има костница, където са положени тленните останки на избитите жени, деца, старци, пренесени от Мавзолей-костницата „19 юлий 1877“ .

На площадката под Знамето на вечна стража са заели позиция шестима бългaрски опълчeнци и руски офицeр, симвoл на непреодолима преграда на шестте бългaрски дружини, кoито пoд комaндването нa рускитe офицeри зa първи път влизaт в бoй. Вeчният огън в памeт на загинaлите „гoри“ в кoнструкция с фoрмата на щикoве.

Този паметник, наричан от старозагорци Самарското знаме, се превръща в емблема на Стара Загора.

Dolap.bg