Как месеците са получили имената си?

Ако сте от хората, които често поглеждат в календара, за да организират ангажиментите си или просто сте се зачудили откъде идват имената на месеците, но не сте намерили отговор, ние ще ви подскажем – те са смесица от имена на богове, владетели и цифри.

Януари

Януари носи името на римския бог Янус, който покровителства новото начало и вратите – доста подходящо за началото на годината, макар че нещата не са толкова прости, колкото изглеждат. Всъщност Янус е изобразяван с две лица, едното гледащо напред, а другото – назад. Много често, това се получава и в началото на нова година. Оттам идва и английският израз “Janus words“, който означава “думи с противоположни значения”, например думата “sanction” (санкционирам), която означава както “забранявам и наказвам”, така и “разрешавам”. Февруари

Февруари е кръстен на латинската дума “februarius” – от “februa”, което е било името на пречистващ празник, който се е състоял на всяко 15-то число от този месец.

Март

Кой бог получава планета и месец, кръстени на него? Познахте ли – Марс! Както е написано в Оксфордския речник: “В древен Рим няколко празника в чест на Марс са били провеждани през март, като подготовка за предстоящите походи и битки, тъй като Марс е богът на войната.”

Април

Името на месеца идва от латинската дума “Aprillis” – четвъртият месец от древния римски календар, но след това останалото не е много ясно. В старинния английски, април e наричан още “Ийстърмонаб” или в превод „Месецът на Великден“.

Май

Месецът е свързан с богинята Мая. Може би по-малко известна, отколкото другите божества, дали името си на месеците, Мая (от гръцката митология) е дъщеря на Атлас и майка на Хермес. Тя била считана за покровител на земята, което може да обясни връзката с този късен пролетен месец.

Юни

След като един месец е кръстен на гръцко божество, отново се завръщаме при римските: юни е кръстен на древната римска богиня Юно, жена на Юпитер и принцеса на женитбите и раждането. Юни е бил още известен като месеца в средата на лятото.

Юли

Първият месец в календара, който носи името на действителна личност. Юли е кръстен в чест на Юлий Цезар след неговата смърт през 44-та година пр. Хр. Юли е бил и месецът на неговото раждане. Преди да се преименува, месецът е бил известен като “Квинтилис”, което в превод означавало “петия”. Ако броите правилно, ще знаете, че към днешно време юли не е петият месец, но ще стигнем и до това, когато говорим за септември и октомври.

Август

Следвайки същата логика, месецът “Секстилис” (в превод „шестия“) е преименуван през 8-ма година пр. Хр. в чест на Октавиан Август, първият римски император, който е починал шест години по-рано. Август преди бил известен само като Октавиан, но сменил името си, щом станал император, като добавил Август, от латинското “августус”, което означава “осветен, почитан”.

Септември

Септември следва “Квинтилис“ и “Секстилис” и името му идва от латинското “septem”, “седем”. Заедно с тези, (както и остатъка от календара) отброяването е малко неправилно вече: септември е бил седмият месец в древния римски календар, който бил десетмесечен и започвал с месец март.

Октомври

Отново по същия начин: “octo” е латинската дума за “осем“, за древноримския десетмесечен календар. Около 713-та пр. Хр  два нови месеца (януари и февруари) били добавени накрая на календарната година, а началото на календарната година било преместено да бъде от първи януари през 153 година пр. Хр.

Ноември

Моделът продължава: ноември идва от “novem”, или в превод “девет”.

Декември

Приключваме годината с декември, което идва от “decem” – в превод “десет”.

Имената на дванадесетте месеци от годината, които използваме днес в България, са от латински произход. В миналото обаче нашите предци използвали изцяло български имена за месеците, които ние сме забравили.

 Ето как са ги наричали:

Януари бил Голям Сечко (Просинец, Колог, Коложег). „Месецът на горящия дънер“ – това е значението на старобългарски.

 Февруари наричали Малък Сечко (Сечко, Съчен). Значението на това име било „Месецът на страшния лед“.

 Името на март било Сухи (Сухих) – сухият месец.

 Брезов (Брязок) старите българи наричат месец април, което означавало „Многоцветният месец“.

 Месец май за предците ни бил Тревен (Тръвен, Цветен) – „Тревистият месец“.

Юни бил Червеник (Изок) – „Червеният месец“.

 Юли наричали Чръвенъ (Жетар, Жътвар, Сърпен) – „Месецът на жътвата“.

 Името на месец август било Зарев (Орач), което означава „Месецът на оранта“.

 Руен (Руй) за старите българи бил септември. Значението на това име било „Изобилният (плодородният) месец“.

 Месец октомври бил Листопад – месецът на падащите листа.

 Груден така старите българи наричат месец ноември. Значението на старобългарски било „Месецът на грудките“.

 Последният месец от годината декември бил наричан Студен – буквално студеният месец.