Днес е Международният ден на приятелството

На 30 юли светът отбелязва Международния ден на приятелството. Той често се бърка с Международния ден на приятелите. На пръв поглед това са същите празнични дни, но всъщност не е съвсем вярно. За много от нас приятелството е морално понятие, идеал за човешките отношения, което е рядко явление.

Първоначално идеята идва от Парагвай, където такъв ден се празнува от 1958. След дългогодишно лобиране в ООН инициативният комитет най-сетне получава датата 30 юли като официално призната. В резолюцията пише, че ООН отчита важността и значението на приятелството като благородно и ценно човешко чувство за хората от целия свят. ООН взема предвид, че приятелството между хората, между нациите и културите може да вдъхнови световен мир, че това е начин да се построят мостове между тях.
Настрана от датите и честванията, всеки човек в сърцето си знае, изстрадал е и се е чувствал благословен от силата на приятелството. Усещал е това влюбване между души, което надживява влюбването между телата. Приятелите са огледало на нас самите, фазите, през които преминаваме, събитията, които ни бележат.
Разнообразието сред тях – приятелите от детинство, които никога няма да срещнем така отново, както във вълшебното детство; приятелите, с които сме преживяли най-трудните си моменти и с които да ни делят години, но видим ли се – ами същото е; приятелите, с които споделяме ежедневието, опознаваме покрай децата си.
Старите приятели, новите приятели. Приятелите са по кафе набързо и тези, с които можем да надзъртаме в тъмните кътчета. Приятели за подкрепа, приятели за безгрижен смях. Приятелите с общото минало и тези, с които чертаем бъдещето си.
Цялото това разнообразие от лица е отражение на едно-единствено – на нашата душа. Разпиляна в няколко човека, но никога цяла. Искрена с всеки от тях, за да бъде искрена със себе си.

През вековете приятелството се възприема като най-висша ценност, въпреки че няма конкретно определение какво точно представлява.
Ето и няколко интересни факта за този феномен:

Френски учени са установили, че акулите „са в състояние да“ бъдат приятели: а целта е да се предпазват от заплахи.

В Източна Азия е доста популярно приятели мъже да се държат ръка за ръка. И това не е символ на хомосексуалност, а за топло приятелство.

Социологическо проучване определя австралийския Сидни за най-дружелюбния град на планетата.

Около 90% от потребителите на социални медии смятат, че истинското приятелство е възможно само в реалния живот в присъствието на лични срещи и живо общуване.

Учените са доказали, че приятелството на работното място повишава ефективността.

Блез Паскал твърди, че „ако всички хора знаеха какво говорят един за друг, на света нямаше да има дори четирима приятели“. И все пак животът доказва своята непридвидима логика, а приятелство си има и ще продължава да има, докато съществува човекът.

Легенда за приятелството разказва за двама приятели, които вървели през пустинята. По пътя избухнал спор и единият зашлевил шамар на другия. Пострадалият, без дума да обели, седнал и написал на пясъка: „Днес моят най-добър приятел ме удари!“

Продължили напред и стигнали до един оазис, където влезли да се изкъпят. Оскърбеният приятел внезапно започнал да се дави, но навреме бил спасен от другаря си. Когато се посъвзел, грабнал камата си и написал на един камък: „Днес моят най-добър приятел ми спаси живота!“ Заинтригуван, приятелят му го попитал: „Защо, след като те нагрубих, писа на пясъка, а сега пишеш върху камък?“
Засмян, другарят му отвърнал: „Когато някой добър приятел ни засегне, трябва да напишем това на пясъка, където вятърът на забравата и прошката ще го заличат. Но от друга страна, когато ни се случи нещо голямо и прекрасно, трябва да го гравираме на камъка на сърцето, където никoй вятър не може да го заличи.“