Знаете ли каква е легендата за драконовото дърво?

Драконово дърво от Сокотра

“ Dracaena Cinnabari “ е растение от семейство Зяйчесянкови. Произхожда от архипелага Сокотра в Индийския океан. Името му произлиза от червения сок, който изпуска. Короната му е с форма на чадър от гъсто разположени клони. Дървото цъфти около февруари като цветовете преобладават по върховете на клоните. Плодовете са месести и узряват до около пет месеца като променят цвета си от зелен през черен до оранжево червен. Плодовете отделят тъмночервена смола, известна като “ драконова кръв „. Продължителността на живота му може да надмине 400 години.

Необичайната форма на дървото е в резултат на адаптация за оцеляване в безводни условия с ниски количества на почва, характерни по планинските върхове. Голямата корона осигурява сянка и намалява изпарението.

Заплаха за този вид е засушаването на архипелага, като се очаква такова до 2080 година да доведе до намаляване с 45 процента на наличните местообитания на дървото.

Допълнителна заплаха е и събирането на реколта от смола и използването на листата за направа на въжета.

Dracaena draco е растение, което се свързва както със здравето, така и с човешката сила

Затова и за него има не малко легенди. Името на интересното цвете е дошло заради червения сок, който жителите на Канарските острови, тропическите области на Африка, Австралия и островите в Югоизточна Азия вземали за кръвта на митични същества.

Казват, че в незапомнени времена на о. Сокотра живял могъщ дракон, който нападал слоновете и пиел кръвта им. Но веднъж, умирайки, един слон паднал върху дракона и го смазал. Смесвайки се, кръвта на двата исполина се проляла върху земята и я оцветила в алено. Тя била толкова много, че се издигнала над ствола на драцена. Оттогава дървото било наречено драконово, а сокотрийците наричат смолата му кръвта на двама братя.

За драцената може да се разкажат още много красиви легенди и приказки, но истината за нея е не по-малко интересна. Когато открили дървото, средновековните учени го причислили към разреда полуживотни-полурастения, като предполагали, че червеният сок, който течал от ствола му, е истинска кръв.

Любопитен е и жизненият цикъл на драцената, който може да се раздели на ясно разграничени периоди: младост, зрелост и старост. Периодът на младостта продължава до тридесет години, след което се сменя със старостта: в тази фаза дървото започва да ражда плодове. Старостта може да продължи до неколкостотин години – именно тогава растението започва да отделя червена смола, която се причислява към най-древните лекарствени средства на земята.

Хората използвали .драконовата кръв“ за лечение на рани и тумори, както и в магически обреди и религиозни действия. Познавали я в древен Египет и на Изток. Археолози открили застинала смола при разкопки на селища на доисторически хора.

Жителите на Канарите смятат драцените с хралупи за свещени – в тях правят олтари и провеждат обреди и ритуали.

Най-старата драцена е растящата в град Икод де Лос Винос (о. Тенерифе) -възрастта й се оценява на четиристотин години. Още през 1917 година дървото било обявено за паметник на природата. В растението има хралупа, а обхватът на стъблото е 15 метра, научаваме от вестник „Феномен“.