„Балет без граници“ – /пред/историята на един категоричен успех

На 24 и 25 юли 2021 г. публика от всички краища на България се събра на двете световни премиерни вечери на „Балет без граници“ в Античния форум „Августа Траяна“ Стара Загора. Присъстваха не само гости от Министерството на културата, но и много професионална публика – балерини и балетисти, хореографи, преподаватели по балет, изследователи на балета. Живописна и арт-публика, която в  града на липите и поетите не се вижда често.

Определено Балетът на Държавна опера-Стара Загора има своята вярна /докрай/, емоционална, лоялна, разрастваща се, любвеобвилна и любопитна, предана публика. Своя! Вече има балетна публика в този град и това е категоричната новина от премиерните вечери, освен най-голямата новина, че на сцената бе произведено Балетно чудо!

В публиката имаше мнозинство на хората без предразсъдъци, които не делят балета на модерен и класически и не се вкопчват в предпочитания към един от двата. Което би ги лишило от огромни количества емоция.

Третата новина е, че Античния форум е вече традиционно място на вълнуващи балетни и оперни премиери. Магнетично място. Тук не просто се провеждат спектакли, а става Магия. Така беше през юли 2019 г., когато Людовик Парти постави с балета ни „Антигона“. Дни по-рано в същата година се беше родил триптихът „Танц при изгрев слънце“, „Лотос“ и „Следващият“ /Така щеше да бъде и през юли 2017 г., когато поради климатичните условия Балетната гала се премести на сцената на операта/.

Успехът на новия триптих „Балет без граници“ е естествено продължение на цялата умна, прозорлива, твърда, безкомпромисна стратегия за работа и развитие на балетните ни артисти, която от 2016 г. досега изгражда Силвия Томова – художествен ръководител на балетната ни трупа.

Още с пристигането си в Операта, Силвия наложи: работата с чужди хореографи /и наши също, но най-доброто/, безкомпромисни изисквания към развитието и усъвършенстването на младите ни балетни артисти, гостуване на артисти и трупи, които задават ниво и критерии.

Успехът на новия триптих „Балет без граници“ е естествено продължение на целия смислен, упорит и вдъхновен труд по „опитомяването“ на модерния балет на наша сцена, въпреки традиционните местни предразсъдъци в полза на класиката. Месеци след като Силвия Томова оглави балетната трупа, тя постави „Полет към светлината“ /февруари 2017 г./. Малко след това в същата година хореографът Росен Михайлов постави „М като жена“. В балетната гала през 2017 г. най-добрите артисти на балет „Арабеск“ показаха свои впечатляващи танци.

В Балетната гала през 2018 г. по покана на Силвия Томова гостува трупата за съвременен балет от Италия Create Danza с постановка, посветена на 100 г. от рождението на Клод Дебюси.

През месец май 2019 г. се роди разкошният балет „Гето“ с хореограф Марио Пиаца, който силно впечатли и развълнува публиката. „Гето“ беше най-високата и сериозна „заявка“, че балетната ни трупа е на изключителна техническа висота и с трептяща чувствителност за съвременния танц. Плюс че е изграден, той е  споен, здрав, солиден, жизнен, гъвкав, рефлективен Колектив от талантливи млади творци.

Успехът на новия триптих „Балет без граници“ е естествено достижение на цялата упорита работа на този Колектив през годините:

„Съвършена картина“ на Кристиян Бояджиев – съвършена творба на един абсолютен естет. Музика, движения, състояния ….ако разгледате снимките на Рад Димитров от тази миниатюра – наистина във всеки кадър всичко е съвършено.

„Ода“ на Христиан Бакалов – новаторски, дързък /да се осмели на постави танц на музиката на „Болеро“ от Равел, а помним Мая Плисецкая!/, много визуален спектакъл, в който действието все едно се развива в Древна Гърция.

„Какафония“ – на Владимир Ангелов. Жизнен, бликащ от смях и тъга спектакъл върху „несретната“ ни БГ действителност – с един като истински Азис, гангстери, убиващи Клоун /абсолютна балетна находка в стил кинолентата „Жокера“ и образа на Хоакин Финикс там/, напращяла силиконова дама, хладни бюрократки…И една много силна двойка – Пропаднал Ангел и оживялото Момиче – силно, много силно сценично присъствие на Фредерико Пинто и Анелия Димитрова.

За примата Анелия Димитрова може да се напише отделно изследване – на всеки един неин образ на сцената. Тя е надарена от Бог с удивително въздействие върху публиката. Това е харизма, с която си белязан по рождение. Тя я носи във всеки мускул и сухожилие на тялото и във всяка мимика на лицето и.

Абсолютно постижение в „Балет без граници“ има и младата балерина Мартина Префетто, която бе солист и в трите спектакъла. Надарена с безкрайни крака и глава на богиня, Мартина бе и много артистична и много отдадена на действието.

Нека присъстващите професионалисти в балетната област тепърва напишат най-умните думи за вълнуващия триптих „Балет без граници“.

Моята емоция бе толкова силна, че в тези дни положих усилия да я преобразувам в спокойна мисъл. Мисля, че младите артисти имат нужда и от цялото ни възхищение за огромния си талант и отдаденост. А ние имаме нужда от припомняне, че съвършенството, което виждаме от сцената, е резултат от целенасочен труд, умни мениджърски решения.

И накрая – възхитата ми е, че като зрител се чувствах истински пълноценен жител на 21 век. Защото това е векът, в който подобни „продукти“ се раждат, когато избираш да работиш с най-доброто и най-качественото. И е векът, в който духовността е по-силна от всякога.

Уляна Кьосева

Снимки Рад Димитров