Лазар Костов и Художествена железарска работилница „Вулканъ“ – Стара Загора

Аязмото – един от символите на Стара Загора и както и да сменят имената му, старозагорци си го наричат така. Всеки, изкачил с леко задъхване баирчето от центъра до Жабките се спира за кратка почивка и се заглежда в свежата зеленина, спокойствието и уюта на Митрополитския дом. Но малцина знаят, че този оазис можеше и да го няма… Не, не, когато цар Фердинанд го е поискал за резиденция… В по-ново време! В спомените си от 1955 г. Йордан Капсамунов, кмет на Стара Загора почти десет години пише: Когато стигнахме до сегашния дом на владиката, аз казах на Вълко Червенков (тогава министър-председател на НРБ): Др. Червенков, ще ни разрешите ли да вземем тази сграда за пионерски дом, а на владиката да дадем една хубава къща в центъра на града? Той ми отвърна: Много е късно, сега условията са други. Това е трябвало да стане на 9.IX.

Погледите привлича красивата достолепна желязна порта на Митрополитския дом и оградата. В книгата си „Дневници“, издадена през 2017 г., Старозагорският Митрополит Павел отбелязва: 25.I., четвъртък… Най-сетне оградата на жилището ми се завършва с поставяне на голямата желязна порта, хубаво изработена от Лазара. Годината е 1934. В Стара Загора ли е правена? Кой е Лазар, майсторът? В изследването си „Развитие на капиталистическата промишленост в Стара Загора 1878 – 1944 година“ авторът Петър Коев споменава с две изречения за Лазар Костов. В Алманаха на старозагорските индустриалци 1878 – 1947, издание на Историческия музей – Стара Загора се споменава името Лазар Костов в списъка на предприятията от металната индустрия. С повечко търсене и голям късмет издирихме информация и снимки за Лазар Костов и неговата железарска работилница. На една от снимките е митрополитската порта и има ръкописен текст: Врата на Стара Загора Митрополия, изработена само ковано желязо от Л. Костов (подпис) през 1933 г. И на гърба на снимката има ръкописен текст: Настоящата (врата) портал е изработена саморъчно от мен от чисто меко желязо и е с две лица висока 340 см широка 260 см. От текстовете е ясно, че вратата е дело на Лазар Костов. Възхитителни са размахът, мащабът, ажурната красота на орнаментите, изяществото на детайлите. По спомени на роднини, Лазар Костов е и отличен художник! Негова изработка е и малката, единична врата от горната страна. Но, накратко за майстора и работилницата: Лазар Костов е от Карлово. Рано остава сирак. Идва в Стара Загора. Жени се за Марийка Баталова (по баща) от Пловдив. Лазар Костов до края на живота си остава с леви убеждения.

Железарската работилница „Вулканъ“ е създадена около 20-те години на ХХ в. Намира се зад локала „Златен лъв“, срещу пощата. Работилницата една от първите в Стара Загора заварява с оксижен. Една от първите прави и домакински бойлери за топлене на вода с дърва. Изработва различни съоръжения и съдове – цистерни, тръби, готварски и отоплителни печки, преси за мачкане на грозде, фургони за превоз на коне, машина за чистене на септични ями, водни и парни инсталации. По запазените снимки дори не успяхме да определим предназначението на някои. В работилницата са направени оградите и портите на много къщи в Стара Загора. Сред тях и на до днес запазената къща на аптекаря Начо Коев. След Девети септември 1944 г. работилницата се влива в Градския промкомбинат. През 1948 г. Лазар Костов е секретар в Управителния съвет на Народна кооперативна банка – Стара Загора. Семейството има две дъщери – Лиляна (омъжена за адвоката Кольо Терзиев) и Стефка.

Приятел, съдружник и баджанак на Лазар Костов е Петър Калайджиев, роден през 1899 г., умира през 1973 г. (по-млад е от Лазар Костов). Живее в кв. Акарджа в Стара Загора, на ул. „Стефан Караджа“. Започва да учи железарски занаят в работилницата „Вулканъ“. По-късно полага изпит в Бургас и получава майсторско свидетелство от Бургаската търговско-промишлена камара. Жени се за Донка, сестрата на съпругата на Лазар Костов и става съдружник в работилницата. Двете семейства живеят в съседни къщи на ул. „Гладстон“ в Стара Загора – Лазаркостови на № 28 (къщата е съборена преди около десетина години), Петъркалайджиеви – на № 43. До пенсионирането си работи в завод „Берое“.

И тази любопитна история години се съхранява само в семейната памет на фамилията. Когато попитах сина на Петър Калайджиев и племенник на Лазар, известния старозагорски културтрегер, бохем, шегаджия Тенко Калайджиев, той ми отговори простичко: Никой не ме е питал! А и тези мъже в къщи не обичаха много да разказват…

Снимките са от семейните архиви

Снежана Маринова