Старозагорци надникнаха в невидимата Августа Траяна

На 17 юли 2021 г. се състоя третият сезон на безплатния градски тур „Стара Загора –неразказани истории по правите улици“. Темата беше „Невидимата Августа Траяна“, а екскурзовод – най-знаещият специалист Мария Камишева, която завежда отдел „Античен“ в Регионален исторически музей (РИМ).

Групата от любознателни старозагорци, дошли в най-горещия летен ден (третият горещник на годината) да научат нещо повече за далечното минало, за живота и хората от първия град, върху раменете на който се извисява днешна Стара Загора, наброяваше близо 50 човека. За радост – половината бяха тийнейджъри и млади хора. Дори имаше красива млада жена, която тикаше количка с две-три годишно детенце в нея, както и едно куче, което през цялото време се държа много дисциплинирано.

Освен че много знае, Мария Камишева се оказа много сладкодумна, занимателна, внимателна и отзивчива и бързо привлече вниманието на всички.

Още пред вратите на музея тя разказа, че античният град Августа Траяна е един от големите римски градове. След Филипопол (Пловдив) е втори по големина. Обхваща площ от приблизително 48 хектара. Представлява неправилен многоъгълник, който е съсредоточен почти изцяло в централната градска част на днешния областен град.

Много от античните градове са разположени под съвременни и това прави проучването им изключително трудно. Такива са случаите в Кюстендил – антична Пауталия , в София – антична Сердика, Варна – античен Одесос и пр. Друго е положението с античен град като Никополис ад иструм (Никопол), който е разположен насред полето, може спокойно да се проучва, без да има нарушения от сегашно строителство или да са ограничени парцелите.

Августа Траяна е създаден в началото на ІІ век. Предполага се, че това е 106-107 г. Напоследък се предполага, че тази дата трябва да се изтегли с десетина години назад, т.е. при управлението на император Адриан. Едва при Марк Аврелий започва неговото благоустройство, което е през втората половина на ІІ в. Тогава са изградени трасетата на античните улици. Тогава са построени и първите обществени сгради, които обслужват града.

Градът се управлява от народно събрание и градски съвет, както е и при днешното управление. Така или иначе всички закони и модел на управление идват от Рим. Студентите, които учат право, започват науките си с „Римско право“.

В края на ІІ в. град Августа Траяна все още няма крепостна стена. Тя е изградена в началото на ІІІ в. Първоначално е само една . В края на V в. и началото на VІ в. се изгражда още една крепостна стена, която е на разстояние 4-6 м. от първата навън. Тя е допълнително защитно средство срещу зачестилите варварски нападения в този район.

По принцип античните градове трябва да имат четири порти. Засега в нашия град сигурни са открити две – южната, която е експонирана в приземния етаж на блока южно от Регионалния исторически музей (РИМ) и югозападната порта, от северната страна на сградата на съда. Преди месец-два беше открита и източната порта. Надали някога ще бъде открита северната порта, тъй като там изцяло има ново строителство на всички части, където евентуално би могла да бъде разположена.

След този телеграфен увод, обиколката започна от мястото, където се е намирала южната крепостна стена.

Южната порта, която е експонирана на място в бившата Пиреос банк, е представлявала голяма кула с почти квадратен план. Според изчисленията е била висока около 12 м. Била е на два етажа. В единия е бил разположен механизмът за падащата врата – желязната катарка, която се е намирала на външната крепостна стена. На втория етаж е била наблюдателната кула. Вътрешната крепостна стена е била снабдена с бодлива порта. В междублоковото пространство, заключено между блока на бул. „Руски“ и ул. „Димитър Наумов“ на паркинга, има червени плочки, с които е маркирано трасето на външната крепостна стена. Вътрешната крепостна стена минава точно под оградата на блока, дори в някои мазета на живущите там.

Разстоянията между двете крепостни стени са се използвали от защитниците на града. Ако случайно се пробие външната стена, очаква се вътрешната да задържи нападението . Когато се строи външна крепостна стена, вътрешната е удебелена с още около 1.60 м. и става 3.50-4 метра. На няколко места в Стара Загора са маркирани с червени тухли трасетата на крепостните стени.

Втората спирка беше пред Епископската църква от началото на ІV в. Намирала се е извън източните крепостни стени. Де факто попада върху източния никропол на Августа Траяна.

Всички некрополи на античните градове по принцип се разполагат извън крепостните стени.

По това време официалната религия в източната част на Византийската империя става християнството. Започва изграждането на църкви , които да го обслужват.

Ранно християнска църква първоначално е имала правоъгълен план с четири конхи. Построена е през 330 г . През V в. е преустроена като към нея е прибавен допълнителен вътрешен двор с една колонада. В двора са открити няколко гробници. В сградата има запазена една от тях. В нея има псалмов текст, изписан с червено :“Да бъде вечно това вечно място мое за почивка. Искам да живея, както си го пожелавам!“(Псалм 132) Освен това са изрисувани 6 червени кръста.

„Предполага се, че строителството на основната част на сградата е свързано с погребването на някой мъченик, за който все още нямаме нито писмени, нито други сведения“ – обясни г-жа Камишева. Върху уличното платно са маркирани зидовете на сградата. Тя е проучена през 1978 г. и е запазена на място. Тъй като църквицата все още не е реставрирана поради липса на средства, не се отваря за посещение.

Третата спирка беше на сянка под моста пред Регионалната библиотека, с лице на запад към Античния форум.

Мария Камишева подробно обясни, че портите на античния град се свързват с централните улици на града. Тази, която е с посока изток-запад се нарича декуманус максимус, а с посока север -юг се нарича кардо максимус. Това са най-широките градски улици. Останалите, които са успоредни на тях, образуват квартали, наречени инсули. В тях са разположени жилищните сгради. По принцип в една инсула може да бъде само една сграда, но могат да бъдат и четири. Когато сградите са повече, във вътрешността на инсулата се организира вътрешен двор, нещо като съвременните кооперации с градинка за почивка. В някои от случаите това е равно пространство или оформено с басейн.

От двете страни на декуманус максимус има малки сгради с квадратна форма. При проучването им са открити доста мерки, които подсказват че са свързани с теглене на зърнени храни и други стоки. Вероятно това е била една от търговските улици на града. Още повече, че тя се свързва с югозападната порта, която излиза към посока Филипопол.

В Тракия Филипопол е главният град, който е митрополията, а Августа Траяна е второстепенният. Главните управленски органи на провинцията са в днешен Пловдив. И тогава и сега имаме собствено управление.

В един от тези магазини е намерен така нареченият сектарии – мярка за зърнени храни. Представлява бронзова купа, която има надпис за император Зенон, който доста по-късно е във времето – VІ в. Ясно е, че тази улица се е използвала продължително време.

Според Мария Камишева, ако най-новото археологическо откритие се окаже действително източната порта на Августа Траяна, понеже всички антични улици трябва да се пресичат под прав ъгъл, може да се окаже, че това не е главната улица на античния град, но със сигурност е търговската.

Друга улица, която е с посока север- юг, но не е кардо максимос, е доста по-широка от настоящия кардо-максимос. Намира се по трасето на бул. „Митрополит Методий Кусев“ точно срещу Детска градина „Пролет“ между улиците „Васил Левски“ и „Боруйград“. Там през 2015 г. е проучен голям храм. Улицата край него води до форума на античния град.

По принцип форумът на античния град се разполага върху пресечката на двете централни улици. Т.е. ако наличните улици са централни, на практика на мястото на днешната ОББ би следвало да бъде античният площад, но го няма. Няма го и на север, където се е предполагало. Т.е. все още не се знае къде е големият площад.

Обикновено малки площадчета се организират или там, където се провеждат пазари или гладиаторски битки. Специално за Августа Траяна има доста доказателства, че са се провеждали гладиаторски битки, както с животни, така и между хора.

Площадът има оформен театрон – мраморни седалки, на които могат да бъдат събрани около 1300 човека. Това не е било цялото население на античния град. То може би е достигало до около 5000 човека. Това е по доста условни изчисления.

Водоснабдяването на античния град е ставало от няколко посоки от естествени извори. От северна посока е от местността Бешбунар. От там все още е вододайната зона за днешна Стара Загора. Във вътрешността са запазени галериите, които са довеждали водата до Августа Траяна. Преди Беш бунар има една местност „Съборената кюприя“ . Там е открит част от акведукта на града, който също помага за довеждане на водата, намираща се по билото на Средна гора. Другото място, от където се доставя вода за античния град е от района на Дъбрава. Там няма акведукти, а големи канали.

Под днешния град има едни галерии, на които се приписват невероятни митове и легенди. Всъщност те са свързани с водоснабдяването на града. Това са дълбоко вкопани тръби, които довеждат вода до централни водохранилища, от където се разпределя по всички посоки. Обикновено се намират до крепостните стени или непосредствено извън тях. От тях водата изтича по централни канали и от разпределителни шахти се доставя вода до всички сгради в очертанията на града.

За водоснабдяването на един античен град има отговорник, който следи за консумацията на водата и нейното заплащане. Измерването става с бронзова тръбичка, която се нарича каликс. На нея има отбелязано, че за определеното време абонатът ще получи определено количество вода на определена цена.

За онези, които нямат възможност за заплащане на водата, има градски чешми и кладенци. За ползването на водата от един определен кладенец се е плащало някаква такса.

Всички водоснабдителни съоръжения минават или покрай античните улици или вътре в самите сгради. Под тротоарите на улиците минава канализацията. Тя задължително е по-ниско от водоснабдителните съоръжения.

Важен факт при римското водоснабдяване е, че водата не се е спирала.

Зад аудиториума (зад сцената) на форума се намират термите. Били са обществени. Има и частни бани. Едни от големите терми са от тип малки императорски терми. Входът на вестибюла е покрит с мозайка. Тя е запазена на място, защото, пак заради липса на средства, не може да се експонира и е затрупана. Стените на термите са били украсени със стенописи и стенни мозайки. Впоследствие вестибюлът е бил оформен като църква.

Предпоследната спирка от тура беше западната порта. Тя отвежда по пътя за Филипопол. Вижда се ясно вътрешната и външната стени, които са реновирани. В първия период стената е имала двукрила врата, и падаща врата – желязна катаракта. Тя е със широчината на една каруца и играе ролята и на пропусквателен пункт. В последствие при изграждането на външната крепостна стена цялото пространство е било обединено в голяма отбранителна кула . В горната част на терена се вижда малка вратичка. Тя е позволявала на защитниците на града, ако нападателите надделеят, да могат да излязат и да удържат нападателите.

В градинката южно от сградата на съда са разположени големи мраморни квадри. Това са част от крепостни стени, намерени през 1911 г. и експонирани на това място.

Последната спирка беше на площада пред Общината. Тук се е намирал югозападният никропол на града. Разположен е бил изцяло под сградата на общината. На север достига до ул. „Цар Калоян“, на юг – до ул. „Генерал Гурко“, на запад – до ПГ по облекло и хранене „Райна Княгиня“ и на изток – по цялата територия на парк „Пети октомври“ до Алана. Това е един от най-големите и най-добре проучените в България никрополи. В него са разкрити над 800 гробни съоръжения. Една гробница от тях е запазена в приземието на сградата на Общината. При реновирането на площада преди 3 години, при направените проучвания са намерени още 78 гроба. Три от тях са масови. По време на антична Августа Траяна, погребването на хора в масови гробове е свързано с епидемии или с военни действия. През ІV в. са регистрирани на няколко места из Римската империя епидемии.

Гробните съоръжения са няколко типа. Масово са обикновени гробни ями, които са изкопани, човекът е положен и съответно затрупан с пръст. Другите гробове са изградени с тухли или камъни и са покрити с каменни плочи. По-заможните хора са полагани в зидани гробници. Такова съоръжение , което е маркирано точно по средата на стълбището на сцената, е измазано с хоросан и с нанесена стенописна украса.

Има регистриран никропол при строежа на стадион „Берое“ в подножието на Аязмото. Такъв никропол има и в новия парк „Артилерийски“. Всички никрополи се разполагат покрай трасетата на главните пътища, които влизат или излизат от античните градове.

В никропола се извършват два типа погребения. Едното е чрез трупо изгаряне (в началото на застрояването на града), а другото – с трупо полагане.

Двучасовата екскурзия задоволи всички присъстващи. Те искрено благодариха и аплодираха Мария Камишева.

Винаги се оправдаваме и извиняваме с липса на пари. Надали ще струва хиляди лева, поставянето на най-обикновени обяснителни табели – на български и английски език. Например само в т.н. античен форум има толкова запазени любопитни съоръжения – кладенци, два вида тоалетни, дюкяни и пр. Не си позволявам да мисля, че там редовно се организират прояви, които нагледно показват бита и обичаите на древните римляни – облекло, бижута, ястия, игри и пр. Това ще привлече много посетители, а и ще възпитава децата и младежите в отношение към миналото ни.

Росица Ранчева