Мохито! Напитката, която носи ледена свежест на мъжете, а жените потапя в летен трепет

Мохито – история за пирати, роби и ром

Мохитото със сигурност е най-популярният летен коктейл, категорично спечелил любовта и на двата пола. Малцина обаче знаят, че думата “мохито” произлиза от африканската дума “mojo” (“мохо”), което означава – да направиш “hoodoo” (худу)* магия, заклинание за любов или с други думи – да омагьосаш жената на твоите мечти с чар.

Мохитото е един от най-сервираните коктейли на планетата. В барове, на плажове, приготвен вкъщи… Мощен източник на добро настроение през лятото.

И уникален. Което вероятно до голяма степен се дължи на неговата изненадваща история, започваща с имало едно време робство и плячкосване на Кабирите и завършваща с „те се ожениха и направиха много ментови коктейли“.

Всъщност, както за всички коктейли има различни истории, безбройни са и тези за Мохитото. Според страстните мохито-историци то е било измислено в края на 19 век в Хавана, доста преди да започне да привлича интереса на целия свят. Коктейлът Мохито съвсем естествено се появява за пръв път в Куба в момент, когато повечето ром е с много ниско качество и в състава му има фузелови масла и други вредни вещества.Това го прави неприятен за директна консумация, което от своя страна води до това, кубинските фермери да търсят начин да подобрят вкуса на питието. Така без много да се замислят те включва допълнителни съставки, които са им под ръка като сок от лайм, захарен сироп, листа мента.

Напитка, подобна на прочутия коктейл, е била създадена около 1500-та година. Легендата разказва, че Ричард Дрейк, британски пират, приготвил питие, комбиниращо агуардиенте (нерафиниран ром), захар, зелен лимон и мента, което нарекъл El Draque (Драконът). Пиратът посветил напитката на своя капитан, Сър Франсис Дрейк, който бил скандално прочут с това, че тероризирал местните жители на Южна Америка и на Карибите.

Куба е била основна територия за безчинствата на Дрейк и това обяснява, че драконовската напитката се е появила там. Коктейлът El Draque бързо добил слава и в други страни от Латинска Америка – Мексико, Колумбия, Венецуела. Държави, също безмилостно плячкосвани от Дрейк и неговата орда пирати. Рецептата била предавана от уста на уста, от пират на пират, променяла се от година на година и от век на век, за да се превърне в днешното Мохито.

Някои историци обаче предпочитат една съвсем друга легенда (разказана шепнешком…). Тя предполага, че Мохитото е било измислено от робите, работещи на кубинските полета със захарна тръстика. Според тази история те имат пръст в създаването на напитката и по-конкретно на Гуарпаро, сокът от захарна тръстика, който дава основният вкус на Мохитото. Възможно е именно африканските роби да са тези, които за първи път са смесили Гуарпаро и Агуардиенте.

Продукти за Мохито

Тук е важно да се добави, че Гуарпарото е предшественикът на рома, който както знаем, е дестилирани алкохол, получен от захарна тръстика. И тъй като захарната тръстика (а в последствие и ромът) са се намирали в огромни количества в Куба, островът бързо става прочут със своите подсладени напитки (като Дайкирито). Впрочем Дайкирито е било известно в Хавана много преди Мохитото.

Тъй като Дайкирито комбинира ром, сок от зелен лимон, захар и лед, някои от по-скептичните историци смятат, че Мохитото е просто един по-различен вариант на Дайкири. Но страстните привърженици на прочутия коктейл веднага им отвръщат: Не, не и не!

И наистина, колкото и съставките им да си приличат, начините им на приготвяне са съвсем различни.

Най-ранните писмени следи от Мохитото могат да бъдат намерени в изданията от 1931 г. и 1936 г. на книгата с рецепти Sloppy Joe’s Bar. През 1942 година пък мъж на име Анжел Мартинез отворил в кубинската столица магазин La Bodeguita del Medio, който по-късно превърнал в бар и ресторант. Там през 1946 година Мохито за първи път става прочутата напитка на Хавана. В La Bodeguita del Medio идват много известни личности като младата Бриджит Бардо, Ърнест Хемингуей и Нат Кинг Кол. Най-известният почитател на коктейла Мохито е самият Ърнест Хемингуей, който освен писател, бил и знаменит бонвиван, известен с мачовското си поведение и страстта си към алкохола, жените и лулите. В годините, които прекарва в Куба, Хемингуей е чест посетител именно на гореспоменатия бар. И до ден днешен там виси табелка с негов автентичен ръкопис, гласящ: “Mi mojito en la Bodeguita”, в превод: “Моето Мохито в Бодегита”, увековечил завинаги любовта му към кубинския коктейл.

Мохитото бързо се разпространява и стига до Съединените щати, най-вече в Маями, където достига нечувано ниво на популярност. Следват Ню Йорк и Сан Франциско. От 1990 година Мохито прескача и границите на Европа и бавно започва да се превръща в една от най-популярните напитки.

А сега, понеже сигурно на всеки, който е стигнал до края на историята, вече му се пие Мохито, ето една интересна рецепта, която се предлага в наскоро отворил бар в Манчестър, Banyan Tree.

Поставете половина зелен лимон, нарязан на малки парчета и една кафена лъжичка кафява захар на дъното на висока чаша. Начукайте сместа, за да извлечете сока от лайма, и изчакайте захарта да се разтопи.

Добавете 6 до 8 листа прясна мента и начукайте отново. Добавете 25 мл бял ром и 25 мл Амарето. Разбъркайте с лъжица и добавете сок от ябълки. Може да декорирате с резенче лайм и ябълка.

Пийте умерено, както винаги.

Salud! Arriba, abajo, al centro, para adentro!