60-ина старозагорци почетоха 184 рожден ден на Апостола

„Дела трябват, дела, а не думи!“- Левски

Не повече от шестдесетина старозагорски граждани присъстваха на общоградския ритуал послучай 184 години от рождението на Васил Левски. В събитието, организирано от Община Стара Загора и Втора механизирана бригада, пред паметника на Апостола на свободата, участваха още представителна рота от Старозагорската бригада, Военният духов оркестър с диригент капитан Цветомир Василев, възпитаници на театрална школа „Жест“ към Център за подкрепа на личностното развитие с ръководител Светла Тодорова . Есета, посветени на Апостола прочетоха гимназистките Анна- Мария Богданова и Велизара Димова от клуб „Философско писане“ към Център за подкрепа на личностното развитие с ръководител Милена Личева.

Честването започна с панихида, отслужена от отец Петър Радев и отец Тодор от Митрополитския храм „Св.Димитър“ .

Венци на признателност бяха поднесени от името на Община Стара Загора и Общински съвет Стара Загора, от Втора тунджанска механизирана бригада, от Тракийски университет и областния управител, който присъства на честването, както и от младежката организация на ВМРО. Пред паметника цветя поставиха общински съветници, представители на обществени и партийни организации, граждани. Тържеството уважиха зам.кметовете Иванка Сотирова и Красимира Чахова.

Васил Иванов Кунчев е роден на 18 юли (6 юли стар стил) 1837 година в Карлово в семейството на Иван Кунчев Иванов и Гина Василева Караиванова. Има двама братя — Христо и Петър — и две сестри — Ана и Марийка. През 1862 година заминава за Сърбия и взема участие в Първата българска легия на Раковски в Белград. Там заради ловкост и храброст получава прозвището Левски (според легендата е направил лъвски скок по време на военни упражнения). След разтурянето на легията се присъединява към четата на дядо Ильо войвода. През 1863 година заминава за Румъния и след кратък престой се завръща в България. През пролетта на 1864 година, навръх Великден в Сопот, Левски, в присъствието на най-близките си приятели, сам отрязва дългите си монашески коси. От този момент той става мирският дякон (служител, помощник) на свободата Васил Левски.

Васил Левски е вечният морален критерий на поколения българи от Освобождението до днес, но някак си винаги неговите завети остават все така несбъднатата българска мечта. Парадокс и до днес остава фактът, че за българите по-големият празник е обесването, а не рождението на Левски. Давани са различни обяснения за това. Дали е чувството за вина, че никой навремето не е направил опит да го спаси в пътя му към София, дали защото почитаме повече Възкресението, отколкото Рождество, защото след смъртта си Левски възкръсна в народната памет?

Да си спомним за величието на личността му и делата му с няколко силни и непреходни думи, изречени от Апостола, останали в сърцата на българите и в тяхната история.

„Ако спечеля, печеля за цял народ – ако загубя, губя само мене си.“

„Нашето драгоценно отечество ще се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така щото да бъдем равни на другите европейски народи.“

„Дела трябват, а не думи.“

„На драго сърце да обичаме оногова, който ни покаже погрешката, инак той не е наш приятел.“

„За Отечеството работя, байо! Кажи ти моите и аз твоите кривини, па да се поправим и всички да вървим наедно.“

„Техните милиони жълтици нека си бъдат техни!“

„И не забравяйте – Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме.“

„Братство всекиго, без да гледаме на вяра и народност.“

„Ние сме жадни да видим Отечеството свободно, па ако щат ма нареди да паса и патките, не е ли така?“

Росица Ранчева