След 90 г. часовникът на Дръмса в Стара Загора отново пропя

На 10 и 11 юли 2021 г. Туристическият и информационен център в Стара Загора проведе втория тематичен тур „Стара Загора – неразказани истории по правите улици“. Този път темата беше за часовниците на стария град.

Водени от социалния антрополог д-р Мария Славчева, групите от по над 30 души се отправиха най-напред към Пощата.

„В началото на 30-те години на XX век върху кулата на Градската поща са монтирани четири часовника от четирите й страни, заедно с камбана, която оглася града на всеки кръгъл час, разказва Мария Славчева.- Централната поща в Стара Загора е построена през 1932 г. с държавни средства. Проектант на сградата е архитект Христо Атанасов. Изградена е в стил модерн в съчетание с елементи от египетската архитектура. Преустроявана е три пъти.

Над главния вход се издига часовникова кула. Часовниковият механизъм е доставен от Германия, а четирите циферблата и бронзовата камбана са направени във фабриката „Гномон – Георги Хаджиниколов“ в София и са поставени през 1936 г. През 2014 г. напуканата камбана е заменена от нова 72-килограмова чугунена камбана, която е изработена и подарена от завод „Прогрес“ АД. По това време е извършена и профилактика на часовниковия механизъм. Близо 50 л смазка и почистващи препарати били използвани за отстраняване на натрупалата се мръсотия по отделните чаркове. Часовникът отброява времето по механичен път, но задвижването на топуза става посредством живачен жироскоп, който включва и изключва елзахранването на специално изработеното двигателче. Парчетата от оригиналната камбана са предадени на музейната сбирка при „Български пощи“. Днес дървените стълби, които водят до кулата, са сменени с метални, но звукът на камбаната е същият.

Преди две години Асен Нонов, собственикът на „Дръмс“-а , някогашната банка „Юнион“, реновира една от най-красивите сгради в Стара Загора. Изцяло възстановен е и часовникът на кулата с камбанния звън, благодарение на майстор часовникар от гр. Пловдив.

Оригиналният часовников механизъм  е от доста сложна система за времето си. За съжаление е откраднат. Останали са само циферблатът с двете стрелки, които също не са оригинални. Сложени са там, вероятно за да се закрие отворът на куличката, след като са ограбили всичко. От оригиналния часовник е останала само месинговата камбана. Имало е идея и нея да свалят, но тъй като е много тежка, са се уплашили да не стане беля.

Часовникът работи изключително точно. Сверява се чрез GPS от сателит.  Удоволствие е човек да вижда, как минувачите си сверяват ръчните часовници по куловия часовник на „Дръмса“.

През 1977 г. уникален за страната, единствен на Балканите пеещ часовникът е монтиран на северната фасада на Държавен куклен театър- Стара Загора. Художественото оформление е дело на художника Любомир Цакев и скулптура Емил Иванов, вече покойници. На всеки кръгъл час от прозореца – сцена излизат 12 кукли, герои от тогавашния репертоар на трупата. Музиката е на композитора Петър Ступел. Механизмът е изработен в завод „Берое“, който вече не съществува. По думите на директора на театъра Дарин Петков моделът е взаимстван от театър „Образцов“ по време на турне на трупата в Москва в началото на 70-те години на миналия век.

След като групата изслуша прекрасната мелодия на пеещия часовник – добре позната от детските години и след това, вратата на Кукления театър широко отвори не някой друг, а директорът. Той любезно покани желаните гости за гостуват на най-добрия български куклен театър. Раздаде им реплика на билети, за да си ги продупчат на куклата вдясно от входа и ги поведе към светая светих на часовника, за да се „запознаят“ с емблематичните пеещи кукли. След като г-н Петков сладкодумно разказа за репертоара и предстоящите събития, на всички подари картичка с историята на часовника и книгоразделител с играчка. Подаръците през втория ден бяха книжка за оцветяване и картичка с ателието на театъра.

Тъй като и Станционната градина и гарата са в ремонт, групите не стигнаха до тях, за да разгледат другия голям часовник, но Мария Славчева разказа интересни истории. След часовника на гарата в Змейово, който се слави като най-точен в цяла България, вторият по точност бил часовникът на Гара Стара Загора. На времето в близост до гарата е имало специална къщичка, в която е живеел майстор часовникар, който е поддържал часовника в изправност и по него да се сверявали всички гарови часовници в региона.

Цял роман може да се напише за часовникарската задруга през 20-те – 30-те години на миналия век. Задругата е работила в мир и взаимопомощ. Проучванията на Мария Славчева показват, че тогава е имало над 20 часовникарски ателиета. За ателието на Иван Евтимов подробно разказва неговият внук Никола Чорчопов, който е седмо поколение часовникар. Тогава е имало голям избор на вносни часовници – стенни, джобни, ръчни, будилници и пр. Чорчопов си спомня, че на витрината на ателието им е имало много точен часовник, по който гражданите са си сверявали своите часовници. Сега часовникарският бизнес почти не съществува.

Преди години голям часовник е имало на фасадата на Електротехникума, както и на северната фасада на хотел- ресторант „Верея“. Съдбата им е неизвестна.

Според д-р Мариана Минкова, главен уредник и нумизмат на Регионален исторически музей, в началото на ХХ в. в шадравана на Градската градина е имало слънчев часовник. За това има описание по спомените на сина на един от кметовете на града. Сега се намира в експозиционната на музея при експозицията от края на ХІХ и началото на ХХ в.
Най-новият часовник е монтиран през 2009 г. пред Градския универмаг. Той е дарение от месните ротарианци.
Любопитен факт е, че официалната западна фасада на Регионалния исторически музей е направена във вид на пясъчен часовник. Автори са старозагорските архитекти Георги Чернев, Петър Киряков и Николай Вътев. През 2009 г. сградата спечели конкурса „Сграда на годината“, а архитектите – съответно „архитекти на годината“.

На 17 юли 2021 г. безплатният градски тур „Стара Загора –Неразказани истории по правите улици“ ще бъде посветен на „Невидимата Августа Траяна“. Началото е отново в

9.30 ч. пред Туристически информационен център .

Росица Ранчева